А ето и къде в Америка съм била

Там съм още в начален стадий :-)

Страни в Европа, които съм посетила :-)

За сега се ограничавам само до 5 държави, които посетих съвсем наскоро около престоя ми в Холандия. Правя тази карта с надеждата да я оцветя цялата в червено, защото обожавам да пътувам :-))

Ако желаете можете да направите сами подобна карта тук

ENJOY :-)

Край река Пиедра седнах и заплаках

Снощи си легнах по - рано с идеята да почета една книжка. Тя е на Паулу Коелю и се казва "Край река Пиедра седнах и заплаках". Ето и нещо, което много ми хареса:

"Нужно е да поемаме рискове. Ще можем да си обясним чудото на живота само тогава, когато позволим на неочакваното да се случи.

Всеки ден ни се дава освен слънцето и един миг, в който можем да променим всичко онова, което ни прави нещастни. Всеки ден се преструваме, че не разбираме кога настъпва този миг, че той не съществува, че днешния ден е същия като вчерашния и няма да е по - различен от утрешния. Но който внимава, ще открие вълшебния миг. Той може би настъпва сутрин, когато заключваме вратата, или пък е в моментното мълчание, възцарило се след вечеря, в хиляди други неща, които ни се струват все същите. Този миг съществува - това е моментът, в който цялата сила на звездите прониква в нас и ни позволява да вършим чудеса.

Понякога щастието е благословия, но в повечето случаи е завоевание. Вълшебния миг на деня ни помага да се променим, кара ни да тръгнем и да търсим мечтите си. Ще страдаме, ще преживеем трудни моменти, ще се сблъскаме с много разочарования - но всичко това е преходно и няма да остави следи. Затова пък един ден ще можем да погледнем назад с гордост и вяра.

Горко на оня, който се страхува да поеме рискове. Той може би никога няма да изпита разочарования, нито пък ще страда като тези, които следват мечтите си. Но когато погледне назад - защото все някога поглеждаме назад - ще чуе сърцето си да казва: "Какво стори с чудесата, чиито зрънца Бог пося в дните ти? Какво стори с дарбите, който твоят Учител ти повери? Погреба ги в дълбока яма, защото се страхуваше да не ги изгубиш. И сега единственото, което ще оставиш след себе си, ще бъде сигурността, че си пропилял живота си. "

Горко на оногова, който чуе тези думи. Защото ще повярва в чудесата, ала вълшебните мигове в жовота му вече ще са отлетели."

И още нещо:

"Знам, че любовта е като бент: ако оставиш пролука, откъдето да изтече съвсем тънка струя, тя постепенно ще подкопае стените и ще дойде момент, в който вече никой няма да може да спре буйното течение.

А щом стените се сринат, любовта залива всичко; вече няма значение дали можем да задържим любимия до себе си, или не - да обичаш означава да изгубиш контрол."

Точно както аз направих - и обичах :-(. И сега пак наново трябва да градя "стени", а нямам сили и НЕ ИСКАМ...вече ми е все тая.

Но книжката ме кефи и вероятно ще я прочета тези дни. Ах, този компютър изпива цялото ми време. Добре, че след Холандия се отдръпнах малко от него и успявам да намирам време и за други неща, които преди все отхвърлях ;-)

Пак почивни дни :-))

Пак ни чакат 3 почивни дни :-). Напоследък много се радвам в подобни моменти, преди като че ли не беше точно така. Но нещо се чувствам толкова уморена и както винаги имам толкова интересни неща, които да правя и за тях никога не ми остава време. Нямам конктретни планове за уикенда, макар да знам, че в недяля вечер ще ходя отново в Backstage да гледам група "Те", както направих на именния си ден. Но тогава вече няма да бързам да се прибера, защото в понеделник ще се наспя. Така, че ще си полудея с компанията без да се притеснявам за часа. Довечера пък може да отида до един ретро бар в Лозенец, който се отвори преди няколко дни. Те са ни клиенти и бяхме поканени на окриването, но тогава реших да ходя на кино и не можах да присъствам. Друго какво...утре моя приятелка има рожден ден, а след седмица се омъжва. Така, че след малко отивам да купувам подарък. Иначе ще си почина, ще се видя с едни приятелки, за които също никога не ми остава време, може да отида до Пловдив, но всъщност едва ли ще стигна до там. Трябва да отдъхна добре, имах тежка седмица, защото търсим ново помещение за офиса, ще се местим и голямо обикаляне беше докато харесаме. Сега имаме няколко идеи за мястото, но не сме избрали категорично. Другата седмица може да видя още няколко помещения и да се подготвим за местене. Вчера малко се и поразстроих, защото изследванията ми са лоши и много се притеснявам. Пак другата седмица ще трябва да ходя и на нови изследвания и изобщо ще ми бъде доста натоварено.

Но все пак днес е първия от трите почивни дни и съм щастлива, затова се усмихвам :-))))

Има ли самотни тази нощ?

Пръстите трескаво пишат,
дълго изстрадани думи...
Искам някой да бъде с мен в тишината,
която обгръща ме бавно...бавно.
Да пие с целувки сълзите, но пак съм сама.

Има ли кой да ме чуе,
напълно изгубих мечтите,
нищо не ме вдъхновява.
Искам да си върна всичко, което раздадох...Сърцето си!

Искам го обратно...

Firewall

Много дни подред ми се ходеше на кино и все не успявах да стигна. Но снощи ме огря и мен :-). Исках да гледам две филмчета - Защитна стена и Първичен инстинкт 2. Беше късно и имаше прожекция само на Firewall . Готино филмче, но има какво да се желае. Мислех, че ще измислят нещо по оригинално. Или може би защото самата аз се занимавам със софтуер и ми се видя малко елементарен. Не, че аз съм професионалист, но все пак ;-). Филмчето се разказва за мъж (Харисън Форд), който е шеф на отдела по сигурност в една банка, чийто софтуер е разработил. Той гарантира, че не може да има пробив в системата, докато един ден, за да защити семейството си се налага да направи обир чрез трансфер между банкови сметки и да заличи абсолютно всякакви улики. Имаше интересни моменти, в които се замислих, колко важно е когато погледнеш човека до теб в очите да се почувстваш сигурен и защитен от него. А почти никой мъж не ти дава това. Но финала не ми хареса. Накрая естествено добрите победиха и лошите бяха наказани със смърт. Но мъжът успя да оправдае зовът за помощ и страхът, които се четяха в очите на жена му.

Интересно!

В четвъртък на 4 май в 1ч., две минути и три секунди през ноща датата ще изглежда ето така 01:02:03 04.05.06. Такова нещо се случва веднъж на 1000000000000 години.

Копривщица

Още докато си спях сутринта чух, че навън гърми. Доста се учудих, защото предишния ден времето беше чудесно. Станах да проверя невярващо като силно се надявах да вали и да не ходим никъде, поради единствената причина, че бях ужасно уморена и много ми се спеше. Погледнах през прозореца и какво да видя - на вън валеше проливен дъжд. С мойта приятелка си легнахме пак и продължихме щастливо да спинкаме. Но само 10 мин по - късно нетърпеливата част от компанията се обади да ни попита какво става, защо не сме на уговореното място. Оказа се, че в другата част на София изобщо не е валяло. Реши се - станахме и тръгнахме. Мойта приятелка имаше лична работа в едно селце до Златица и така всъщност ми хрумна идеята да отидем до Копривщица, защото е в същата посока. Минахме през въпросното село и продължихме по пътя към целта :-). И друг път бях ходила там, но от служебни ангажименти никога не съм имала време за разходки. Така както никога не съм се заглеждала, че в горната част на град, там на баира има конник, до който се стига по едни стълби, не малко на брой ;-). Видя ми се много красиво и предложих да отидем до там. Направихме си много снимки, от горе се вижда целия град и е много красиво, едно такова зеленко, тихо и спокойно. Града този ден беше отрупан с хора, може би, защото беше почивен ден и всеки търсеше място за разходка извън столицата. После слезнахме в града, разходихме се и там и накрая седнахме да хапнем в една механа. Е, нея няма да я обсъждам, защото не ми хареса толкова. Но разходката днес ми дойде доста добре и се радвам, че съчетахме нещата :-)

Разходката до пещера "Леденика"

Днес с приятели решихме съвсем случайно да се разходим до един от 100-те исторически обекти на България - пещера "Леденика". Това е една доста древна пещера на 16 км. от Враца по един разкошен баир, където се отваря страхотна гледка към града, едно селце, съседно на Враца и най - вече страхотен поглед към Врачанския балкан. Пътя беше пълен със завои, времето наистина страхотно, едно слънчице грееше цяяяял ден и действаше положително на настоението ни. На върха е разположена хижа Леденика, голяма поляна и красива пътечка към пещерата. Паркирахме колата, пооблякохме се, защото се очакваха минусови температури и се упътихме. Много хора си правеха пикник по полянките, направо им завидях, защото никога не съм ходила на пикник и напоследък все за това си мечтая :-). Трябваше да се съберем група от минимум 15 души, за да влезем с екскурзовод и се плаща по само 2 лв. вход. Ако обаче решиш да се разходиш сам входа е 15 лв. на човек. Беше много интересно, може би и защото аз за първи път посещавам пещера. Не беше чак толкова студено + 7 градуса. Входа на пещерата е на 830м. надморска височина. Първата зала и най - ниската част на пещерата е наречена Предверие. Няколко метра вървяхме ниско наведени, за да стигнем до малката зала, която има почти кръгла форма. След още едно стеснение попаднахме в голямата (концертна) зала.

Екскурзовода разказа, че поради уникалната акустика тук често се организират различни симфонични концерти. Беше наистина неповторимо - показаха ни главата на великана, дядо коледа, къщичката на баба Яга и мн. др. Пещерата иначе не е много голяма, има множество стълби, коридори и не остана и дупка, където да не се наврем :-). Нали веднъж отиваш и после цял живот ще има да се питаш какво е имало зад онзи тунел :-). Имаше едно място с едно езерце - много красиво, където се редихме на опашка, за да хвърлим монета и пожелаем желание. Казват, че водата тук е вълшебна и много хора си мокреха ръцете.

Колкото и тъпо да е този път не си пожелах нищо, объркано ми е дори не знам вече какво искам да ми се случи и какво да си пожелая. Май здравето е единственото нещо, за което се сещам и което ми липсва в интерес на истината. Направих много снимки, макар да има и някой несполучливи :-(. Имаше процепи, където доста трудно се провряхме и си мисля, че ако си малко по - пълен едва ли би имал успех. Отвън след това ни се стори доста горещо. Така се бяхме навлякли, но имаше още на къде, ха ха. После отидохме до началната станция на един много стар открит лифт, който вече не е действащ, но си е истинска антика. той тръгва от Враца или от селцето по - точно и стига до върха, там на баирчето, където ние се намирахме. Там направихме страхотни снимки на фона на една истински стара станция на лифт и съвременна японска кола. Получи се доста оригинално. Изобщо добре си изкарахме. На връщане се отбихме в Мездра на гости на едно семейство и хапнахме агнешко. Всъщност аз почти не ям месо по различно от пилешко, но се изкефих защото на Великден се яде агнешко. А традициите понякога са хубаво нещо. Аз не си падам много по празници, може би миналата година малко в повече ми дойдоха неприятните преживявания по време на празниците, а и на тези дни, като че ли ти се налага на сила да правиш неща, които никога друг път и по никакъв повод не би направил и това не ме радва. Но тази година, като че ли нещата са малко по - различни. Понякога само като знаеш, че е някакъв празник в душата ти е празнично, отпускаш се, усмихваш се и когато никога нищо не планираш се получава най - готино. Прибрахме се в София и цялата компания бяхме канени на вечеря при майка ми и баща ми. Хапнахме заек, макар, че аз лично не ядох, защото нещо не бях гладна и уважих само салатката :-). Говорихме си доста и се прибрахме уморени, за да починем и съберем сили за преживяванията на другия ден :-)

Предпразнично

Вчера не че много работихме, а и на всичкото отгоре си тръгнахме на обяд, защото беше разпети петък. Или по - точно търсихме си повод да приключим работната седмица по - рано. Израдвах се, че е петък и успях да се освободя в ранния следобед. Така имах време да се прибера, да си разваля прическата, измих си косата и реших за първи път да пробвам сама да си я изправя без чужда намеса. Трябва сама да се науча да го правя, няма все някой да е до мен, я! Отне ми 2 часа, но успях :-). И след като имах време да положа и други грижи за себе си, вече се чувствах изпълнена с желание да излезна и да обърна внимание на приятелите си. Защото през седмицата ми е вече доста трудно, напоследък се прибирам толкова уморена и директно си лягам. Вече не съм толкова жизнена, не си лягам толкова късно, не си позволявам да се прибирам по нощите и много покани просто ги отхвърлям. След Холандия, като че ли се промениха някой от навиците ми. Но не ми остава време за толкова неща :-). Сега обаче съм се пуснала по течението, така че нищо не ме интересува. Не виждам и шанс скоро нещата да влезат в релси. Нещо целия ми живот се обърка, може и сама да съм си виновна, не знам!. В крайна сметка използвах жокер "обади се на приятел" и си уговорих на бързо една среща. Събрахме се една компания в пицария Виктория в Драгалевци, хапнахме и ненадейно някой предложи да отидем до любимия ми клуб ДиМодуло.....и тръгнахме. Но нямаше места и отидохме до Мохито. Весело беше, потанцувахме, пийнахме (не много този път ;-) ) и се прибрахме.

И за пореден път след една доста интересна случка и дълго обикаляне из София се убедих, че наистина голяма част от мъжете за толкова предвидими и прозрачни. Надявам се да намеря изключението скоро. След Мохито имах други уговорки и пак легнах късно :-)).

Великден

Днес не можах да се наспя, защото легнах късно и трябваше да стана рано. Боядисвах яйца, защото днес беше Великден и чаках една приятелка да пристигне. Привечер решихме да се поразходим и да се видим с разни приятели. Седнахме в "Лагуна" и се наядохме като за последно :-). През това време други приятели се обадиха и някак на шега се самопоканихме на гости. Едва ли има по - сладки гости от тези идващи от заведение, наядени и напити, неспособни да поместат нищо друго в корема си :-). Целта беше да се видим, а на тях не им се излизаше и затова решихме ние да отидем. Е ударих 2,3 бейлиса, нямаше как, но това не се брои. Занесохме яйца да се чукнем в 12 часа. Имахме идеи да отидем на църква, ей така за купона, защото не съм много религиозна и ходя има няма два пъти годишно на църква. Обаче на кой му се доста, кой го домързя, кой изобщо нямаше желание и да ходи и се отказахме. Посмяхме се доста, поговорихме, стана 12ч., някой доста подигравателно сочейки с пръст счупиха яйцето, ха ха. Но моето беше бияч!

И днес имаше интересна случка. Жилищния блок, където бяхме на гости по принцип има портиер и външната врата се затваря. През деня взъниш на един звънец и портиера ти отваря, като може да се случи да те пита къде отиваш и трябва да кажеш. Да, но беше вече късно, позвънихме и никой не ни отвори. Седейки пред вратата, дойдоха други 2-ма младежи, през това време видяхме, че асансьора се движи към 1-вия етаж и решихме да изчакаме, за да ни отворят. Намирахме се пред асансьора, когато от 2-рия етаж по стълбите слезе изрусен мъж на средна възраст. Отиде до външната врата, отвори я широко и се обърна към нас, за да ни попита къде отиваме. Ние казахме на гости, и поради голямото му любопитство аз се изнервих и казах на един от компанията, ако пита къде точно да не отговаря. Бях готова да се заяждам, както бях с приповдигнато настроение. Да, но 2-те момчета с нас май знаеха за какво става въпрос. Оказа се, че това е въпросния портиер (какво ли правеше на втория етаж е друг въпрос), който истински се възмути как така отиваме на гости, не знаем ли, че след 22ч. посещенията са забранени. Аз направо се втреших и изсмях шумно. Сякаш бяхме се върнали няколко века назад :-)). Този в кой ли свят живееше? Бях готова да споря с него, но асансьора пристигна. Там двамата непознати ни обясниха, че целия проблем бил в това, че на входа имало някаква касичка, в която всеки посетител трябвало да пуска по 20 стотинки, че е използвал асансора, ХА ХА. Това наистина за първи път го чувам, а в еуфорията и настроението, което ме беше обзело касичка изобщо не бях и забелязала :-)). Тази случка беше подробно обсъдена и се смяхме със сълзи :-)) .

Тръгнахме си по някое време, всъщност никое време, защото все пак решихме да запалим по една свещичка в крайпътната църква, но литургията беше почти свършила и хората почти си бяха разотишли :-). Това не ни попречи да обиколим църквата 3 пъти и според обичая колкото пъти ти изгасне свеща, толкова гряха си има през изминалата година. Радвам се, че тази година греховете ми се брояха на пръстите на едната ръка. Ех, колко праведна съм!

ХРИСТОС ВОЗКРЕСЕ

Пак ще се срещнем...след 6 години...

От седмица знаех, че моя бивша съученичка се е разбрала с няколко други съученички да се видим. Но дори и не предполагах, че ще се съберем към 15 души. Толкова случайно стана. Имахме среща в центъра, но едно момче предложи да се съберем у тях вместо да търсим заведение, където ще можеш да се настаним всички. Ние от време онуй си се събирахме по купони у тях, защото той често си беше самичък. По пътя някой пазаруваха, аз категорично заявих никой да не се съобразява с мен, защото нито ще ям, нито ще пия така, че ми е все едно какво ще се купи. Да, но мойта дружка от училище и се пиеше и даже беше ужасно гладна. Влезнахме в един магазин и се почна салатки, филенце, фъстъчки, безалкохолно, една бутилка вино и докато плащах тя вмести още една. И то си стана купона, оказа се не само, че ще пием, но и се заформя купон до ранни зори и едва ли ще се спи :-). А денят беше кофти - сряда. Вчера спрях антибиотика, който пих 10 дни, но цел ден бях яла само една принцеска, защото изобщо нямам апетит напоследък. Ще видим как ми е кръвта другата седмица след изследванията. Но лимфния ми възел е все така зле. Седнахме, и като се почнахме с тия бутилки хич и не разбрах какво стана. Може би тук е мястото да кажа, че по принцип аз НЕ ПИЯ. Ама ето за тия, които все ми поставяха диагноза - "не достатъчно пиене" и "слаб алкохолик", затова завърших снощи така (а даже и не помня как). Но вечерта мина доста интересно, аз не бях виждала почти никой от както сме завършили и много се вълнувах. Миналата година на 26 май имаше среща на класа по случай 5 години от бала, но аз бях заета с разходки из Варна. Сега разбирам, че съм попропуснала това онова, ама тогава други неща бяха по - важни в живота ми. Цяла вечер бях като пчеличка прескачах от цвят на цвят, но успях да си поговоря с всички и съм много щастлива. Повечето си приказваха само с хората около тях. Много хора от клас ходихме в Америка по бригади, а други като мен само на разходка и си разказвахме разни интересни случки. И за кой ли път си дадох сметка, че хич не ми се ходи в тая Америка, но най- вероятно ще отида от други съображения. Беше интересно да видя как всеки е избрал донякъде своя път, успял по своему до тук, пораснал, помъдрял и доста променен. Някой не бяха забравили междуличностните кавги от училище, което не ми направи добро впечатление. Може и аз да не съм права, знам ли?! Умея да прощавам, ако сметна, че някой си го е заслужил. Пък и не искам да пазя лоши спомени. Май напоследък изневерявам на този си принцип обаче. Доста време се повеселихме, после се дадоха идеи да се ходи по някви заведения, аз си тръгнах след големи премеждия с един добре почерпен съученик. Но не ми се умираше в автомобилна катастрофа точно вчера, наистина е лудост да седнеш да караш в такова състояние. Не че аз можех да пазя правя линия, и по едно време хич не знаех къде се намирам, да не говорим, че изобщо не знам в колко съм се прибрала, как съм се съблякла, даже по едно време ми хрумна да проверявам нещо на компютъра в офиса и пишейки паролата едвам налучквах бутоните от клавиатурата, виждаха ми се двойни и тройни, а по едно време на вечерта доста се бях разчувствала, писах смс, май отдавна не ми се беше случвало подобно нещо. Ама едната бутилка вино не си е малко за не пиещ по принцип човек. Днес беше ясно, че ще отида на обяд на работа, но се събудих рано и още не бях изтрезняла. Лежай и се питах какво стана, е, глава не ме болеше, но ми беше едно кофти такова, хапнах кисело млекце и се пооправих. Май имам хубави спомени от снощи, изкарах си прекрасно, мисля че другия път аз ще съм организатора на подобна среща и това ще бъде скоро!

Все още не съм се убедила, че алкохола лекува, може би ще трябва да опитам пак :-))

Среднощни мисли

Днес ме попита дали те обичам,

дали ще те искам, дали ти се вричам.

Запитай звездите и те ще потрепнат,

запитай листата и те ще прошепнат,

че аз те мечтая, в нощ те сънувам,

в реалност желая и в сън пак теб сънувам.

Не, това не съм го измислила аз. Получих го като смс преди време.

...и е ужасно когато всичко приключи, до вчера си "мило", а днес непознато...

Пак не мога да заспя. Няколко вечери вече не заспивам по обичайния начин, веднага след като подуша възглавницата. Inboxa на телефона ми се напълни, лягам и преглеждам кое по напред да изтрия и се връщам назад, чета и се чудя...не може да бъде...:-(

А НЕГО го няма и тъжно и пусто, самотно и черно е в моята стая. Колко гадно, ужасно се чувствам :-(((

Иска ми се сто неща да напиша, но в главата ми е такава каша, че едва ли бих могла да сложа ред в мислите си.

Мисля си и каква е файдата да бъдеш искрен и честен в този живот когато всеки се преструва, че го цени, но после се изплюва върху всичко? И защо да си добър и отзивчив, да помагаш в нужда, кой го топли това? Аз не мога да сложа всички хора от другия пол под един знаменател, смятам че всеки има някакви хубави качества и е интересен по своему, но ето, че колкото и да се старая да не го правя то сама се обеждавам, че те всички си имат някакви (при това голям брой) прилики. И всеки път се питам все едно и също - как е възможно до вчера да си обичал, уважавал, подкрепял и правил толкова неща за един човек, а утре сякаш щракваш с пръст и той вече е никой в твоя живот. Това не ми се струва толкова лесно на мен. До вчера си намирал време за тези дребните неща - да кажеш добро утро, лека нощ, как беше деня ти, жива ли си изобщо? И за миг всичко умира, потъва и все едно никога не се е случвало. Преди време също си задавах този въпрос, сега пак стигнах до тук. А отговорът още ми е неизвестен.

Според мен не е възможно! Просто няма как да стане. И ако това е възможно, то нека някой се опита да ме убеди, че това е любов?!

Ако някой ден се върне цялата доброта, която се раздава (защото все още съм сигурна, че има и такива хора), то със сигурност света би бил малко по - добър и по - щастлив!

И се сещам за песента ...дано, дано, дано, дано, дано, дано, до всяко добро същество застане поне още едно...

Цветница

Вчера бях именячка, нали съм си Цвете от къде и да го погледнеш ;-).

Тази година и рождения и именния ми ден са потвърждение на това, че когато нищо не бъде планирано човек си изкарва най - добре. Отново нямах никакви идеи какво ще правя през празничната неделя :-).

Помня обаче, че отново се събудих доста замислена след сънищата и дълбокия сън, в който бях потопена цяла нощ и пак бях уморена. Сънувах нещо, което до този момент вече дълго време ме тревожи и ми е в акъла потоянно. Трудно се разсъних след телефонните позвънявания за "честит имен ден" и дълго време бях неадекватна. Това все по - често ми се случва напоследък.

Трябваше да посвърша малко домашна работа, след гостите от предишната вечер и реших съвсем инцидентно да отида до майка ми и баща ми да ги видя. Цял ден телефоните не спираха да звънят, доста хора ми се обадиха, разбира се имаше и такива, които не ме уважиха. Но всичко продължава... И все пак трудно се смогва на три телефона, нали? :-).

От предишната вечер ми бяха оставили съобщение в кю-то, че в неделя група ТЕ ще пеят в Backstage, а аз отдавна изявявах силно желание да ги слушам. Е, не можеше да се пропусне! Още със събуждането си получих телефонно обаждане от добър приятел, който мина през нас да ме поздрави и съвсем неочаквано ме изненада с подарък на вратата от него и една приятелка. Така, че от вчера си имам едно малко и крехко фикусче и ще го гледам с много любов. Май никой до сега не ми беше подарявал истинско цветенце и то точно когато най - малко очаквах, затова безкрайно се зарадвах! Следобеда излезнах да се видя с приятели, които се наложи често да ме питат в кои облаци витая, защото хич не бях в час. Май е трудно вече да прикривам душевното си състояние, но за това друг път. Не искам да оставате с лоши мисли от този пост :-). Така че по - късно вечерта се разбрах с друга компания да посетим Backstage. Трудно се навивам да отида в нощно заведение при все, че на другия ден съм на работа, но това не беше за изпускане и макар и днес много да ми се спи хич не съжалявам. Отидох с идеята да си тръгна към 1, но така и не се получи. Дали заради празника, дали заради групата, която свиреше, не знам, но тази вечер Backstage не беше лишена от интересни хора. Всичко не свършваше с присъствието само на ТЕ, там бяха Мария Илиева, Момчил, Калин Вельов, вокала и барабаниста от Ahead, Лили Йончева, вокала на Кокомания, една "звезда" от Стар Академи (който цяла вечер ми ходеше по нервите), Живко Петров, Милен Кокушаров от група Каффе и не знам още кой. Доста хора на изкуството се бяха събрали тази вечер и трудно си поделяха микрофона. Може би и заради това се получи такова шоу, защото имаше доста изяви и бъзици. Изкарах си наистина чудесно и то толкова неочаквано в недяля вечер! Хубав имен ден му направих вчера! Натанцувах се, развеселих се и се разсеях, което ми беше истински необходимо :-)

Студентски живот

Не харесвам много студентски град. Първо, че за съжаление е доста голяма мизерия и като отида там все си мисля, че студентите там нищо и не разбират от живота в столицата. Те не излизат от студентки град, ходят само по тамошните заведения, напиват се всяка вечер, почти не си лягат, там кипи купон и непрекъснати емоции. Понякога си мисля, че последното нещо, заради което провинциалисти се местят да учат в София е по - добрите университети и възможностите, които може да им даде големия град. Те тук виждат живота, далече от мама и тати, без контрол, голяма част от тях изживяват най - големите си приключения по време на студетските години.

Е, моето студентство определено беше доста по различно и не чак толкова розово. В университета нямах приятели, защото във втори курс се преместих в друга специалност, където групичките вече бяха сформирани и беше трудно да се нагодя към която и да е от тях. Плюс това работех, взимах приравнителни изпити и ми беше трудно да отделям време за купони и т.н. Не съжалявам, не чувствам да съм пропуснала нещо кой знае какво.

И до днес обаче когато отида в студентски град ме навяват един куп "различни" мисли. Мизерното положение в общежитията там ме кара да се радвам и да ценя това, което имам. Дом, където мога да кажа, че нищо не ми липсва, семейство, което ме обича и подкрепя, приятели, които са до мен, и с които мога да споделям. Това ме кара да спра и да се замисля, защо тогава хората, които имаме това го приемаме за даденост, защо не се чувстваме щастливи, а това са именно най - важните неща от живота на един човек?

Така в събота ме поканиха на гости в студентски град, но този път беше малко по - различно. Бях в общежитията на Националната Спортна Академия, в семейна стая, където условията са къде къде по различни и общо взето за късмет на живеещите вътре това беше най - хубавата стая в този блок при това и доста добре обзаведена от съквартирантите - гледахме си телевизия, имаха двд, кухня, баня (след ремонт!) изобщо нищо не разбираха от студентския живот :-). Заседнахме на едни салатки и други вкусотии и изкарахме доста добре. Даже смело мога да заява, че изобщо не ми се тръгваше, но нямаше как.

Промяната

Днес новата прическа (дело на Ради) ми донесе и ново настроение. От сутринта съм с повдигнат дух, чувствам се весела и щастлива, което все по - рядко ми се случва. Понякога на човек наистина му е нужно много малко, за да се чувства добре - просто една промяна!

Още изследвания

Вчера пак ми мина деня по болници. Нищо още не мога да разбера от този болничен ;-). Но изследванията са ми лоши, и ще трябва доста да се погрижа за себе си, за да се възстановя. След 10 дни пак ще ми взимат кръв, за да видим дали има подобрение. Не е истина какво може да ти донесе една настинка. Остана да си направя само снимка на белия дроб.
Варна се провали и много ме е яд, така ми се ходеше...

В отпуск цяла седмица

Диагнозата - недоизлекувана остро вирусна инфекция (която успешно си влачих цяла седмица) с възпалени сливици в следствие, на коeто всъщност получих тези екземи по лицето (които бих казала, че са повече от ужасни, за първи път ми се случва и се чувствам отвратително). А кракът - възпалени лимфни възли причината, за което ще бъде изяснена утре след крайния резултат от изследванията, които днес ми правиха.
Няма да разказвам колко кабинета обиколих днес, как сутринта събрах границите на кръвното ми и едва се движех и разни подобни неприятни истории.
Най - интересното от всичко е, че нямам вече температура, че през по - голямата част от времето се чувствам добре, но от време ми прималява, прилошава и губя сили, но ще се оправя. Сега пия антобиотик, от утре ще пия витамини и се надявам бързо да се възстановя.

Ах, тези сънища...

Тази нощ сънувах вълшебна приказка. Събудих се с толкова топли чувства. Безумно много ми се иска да беше истина. Прекарах известно време в леглото, просто лежейки замечтана. Но може би заради това животът е толкова интересен, понеже не винаги става това, което човек иска. А филмът съвсем скоро свърши и героите поеха в двете посоки. Или поне някой от тях ;-). Защото другите от време на време се сещат за тези думи:

...За кой ли път си обещавам от утре да не те познавам, да те изтрия от ума си, да те изгоня от съня си...за кой ли път си обещавам, а всъщност пак се заблуждавам...

Обичам да сънувам, всъщност доста често ми се случва. Сънувам какво ли не, в повечето случаи бързо забравям какво съм сънувала. Но има и сънища, които и до днес помня! Напоследък обаче сънищата ми се промениха, сега сънувам толкова дълбоко, че често пъти сутрин се будя толкова уморена. Не знам на какво се дължи?!

Мързелив уикенд

Вчера цял ден как не станах от този креват. Добре, че вечерта предложиха да ходим до клуб ДиМодуло, та някакси се навих да стана, само защото това е едно от любимите ми заведения, а може би беше. Иначе цял ден на почивки спах, ставах да ям от време на време, лежах и се ровех в интернет с лаптопа, цял ден не свалих пижамата :-))). Имам си нова пижама сигурно заради това толкова и се кефя ;-). Вечерта станах да изчистя с прахосмукачката и да се изкъпа, за да се приготвя от 20 ч. да гледам Вип Брадър. Остават още 2 дни до края и смятам този път да видя как ще завърши. Да ама за 40 минути се превърнах в телефонна централа. Всички ми звъняха един през друг, за да се организираме за вечерта и за какво ли още не. А аз все още не бях сигурна, че много ми се ходи, защото от 3 дни куцам с единия крак, а на другия вероятно или съм скъсала връзка или съм разтегнала сухожилие от тренировките. Предстои да разбера точната диагноза утре когато отида на лекар. Но вече седмица и малко повече не съм ходила на тренировки :-(. И честно казано много ме е страх какво ще ми кажат лекарите :-(. Иначе излезнахме доста късно, защото докато свърши Вип Брадър, докато някой хора се натуткат и т.н. Звъннах на една приятелка, която за изненада ми каза, че също се запътва към същото заведение. Не беше кой знае колко весело, компанията беше добра, но бяха сменили управитела, охраната и ди джея и това определено беше дало своето отражение :-(. Много ме е яд. Пък и през цялото време се притеснявах за кракът. Прибрах се в 5.30, не ми се спеше особено. А пък на връщане в колата пак се опита да ми прилошее, май още не съм се оправила и кръвното ми играе сериозни номера. Добре, че тук не съм сама като в Холандия та не се притеснявам толкова и да ми стане нещо все ще се оправя някакси и ще има кой да ми помогне.

Събота сутрин

Тази нощ спинках добре, но сънувах ужасен съм, половината от който беше реалност съвсем скоро :-(. Стана ми тъжно. Събудих се в 10ч. Бях някак уморена от съня. Май съм спала доста дълбоко тази нощ. Вече нямам температура. Но днес общо взето май пак ще си лежа в къщи и ще се забавлявам с разни неща. Нямам никакви планове. Пак се събудих с музика, не мога без това. Заспивам и ставам винаги с музика. Времето доколкото мога да видя през перденцето е слънчево, но вчера не беше много топло. Уикенда се очертава да прекарам пак самичка, защото всеки е зает с нещо.

Принудена почивка в къщи

Днес поради продължилата температура и общото неразположение което чувствам останах в къщи. И сега си лежа в леглото като вчера. Пуснах си на слайд шоу едни снимки от любимата ви варна от миналата година. Толкова много снимки направих миналата година, че за голяма част от тях нямам време да седна и да им се насладя, както сега правя. Мисля си, че там във Варна и околностите и по това време бях едно истински щастливо човече. Сега като гледам изражението си, усмивката, която вече почти изгубих и този блясък в очите, който вече убиха. Трудно е човек да избяга от спомените си, а точно снимките са най-хубавия спомен за мен. Чудно е какво прави любовта с човека. Освен, че промива мозъка, освен че те прави сляп за останалия свят, освен че те кара да правиш неща, които никога друг път и при никакъв повод не би направил, според мен в цялата тази работа има и положителна страна. Чувства, които остават за цял живот (колкото и това да се отрича според мен всяка любов остава следа в сърцата на хората), гледки, които не се забравят, места, които винаги ще ти напомнят за тази любов и това те кара да си спомняш с усмивка за тези дни и моментите, в които си бил истински искан, обичан, уважаван и подкрепян. За съжаление обаче тези моменти, като че ли са рядки в живота на всички ни. Да знаеш, че един човек е живял с теб твоя живот, изпитвал твоите копнежи, тръпнал по теб, изпивал те е с очи и бил изцяло отдаден на тези чувства. Е дали това наистина е било така, човек май никога не може да бъде сигурен. Както в последно време се обеждавам жената трябва да умее и да бъде мнителна, което ама никак не ми се отдава. Но това върши добра работа много пъти, когато мъжът реши да излъже. Аз съм възпитана да вярвам, бих казала дори, че не съм била лъгана до сега, или ако съм била, то все още не съм разбрала. Защото приемам почти всичко за чиста монета и не съм от жените, които ще седнат да се съмняват, да проверяват, да разследват. Ако някой реши да излъже винаги може да го направи. А ако седна да се ядосвам и за това ще трябва съвсем да се побъркам. Е да ама ето излъгаха ме тази седмица, за нещо ужким дребно, но боли. Това обаче няма да промени отношението ми. Не мога да живея в непрекъснати съмнения, може би и заради това не съм ревнива жена. Чудно е обаче до какви мисли те отвежда едно такава постъпка.

Всъщност направих този блог, защото ми се струва интересно след време да седа и да чета същите тези писания, отразявани тук от мен и да наблюдавам развитието в мислите и расъжденията си. Защото с възрастта мисленето на хората се променя и ценностната му система се допълва. Като малка много обичах дневниците, макар и никога да не съм ги водила съвсем редовно, както смятам сега да го правя. В началото твърде много се притеснявах някой да не се обиди, ако познае тук себе си в някоя от историите ми, но не можех да позволя подобно нещо да ми попречи да създам своя блог. Дълго време дизайна на моят блог беше готов даже имаше постинги, но не ги показвах, защото още не бях сигурна дали го искам. Но според мен нищо не може да бъде изместено от човешкото съзнание, някой неща са в нас и ги мислим колкото и някой хора да отричат и понякога да не искаме да е така. А този, който има смелостта да ги признае толкова публично, за мен това не е проява на слаб характер. А тези, които се обидят....нека знаят това, че не можеш да забраниш на хората да си мислят каквото си искат.

Ах, тези снимки са направо божествени, почти не се сещам случай, в който да съм гледала снимки с такъв кеф, защото рядко го правя. Но сега лежейки в къщи болна имам възможността да изследвам всеки детайл и да си спомня миговете, в които очите ми сияеха от радост и вълнение.

А това глупаво време кога ли ще се оправи и как ми се ходи на море. Това мореееее, никога не мога да му се насладя, аз съм същинска риба и се чувствам истински жива там на плажа, по брега на морето, във водата, на някое капанче...или просто лежейки някоя спокойна нощ на плажа вгледана в звездите.

Интересно явление, изпълнена съм с толкова сила, енергия и чувства (макар и сега когато съм болна - говоря по принцип) и сякаш имам нужда от две сърца и две души, за да мога да побера в тях цялата си емоция. Аз съм толкова жизнен човек. Всъщност обаче напоследък като, че ли загубих целия този букет от енергичност.

Но един ден искренно се надявам пак да си го върна и да не е много късно. и тогава да успея за дълго да го задържа, защото сега не успях :-(.

Обожавам синьо-зелените очи :-)), ах, тези снимки не мога да спра да ги гледам!

за вчера

Вчера по време на обяда в една пицария ме поканиха на един коктейл в Кемпийски Зографски същата вечер. Обичайно обаче главоболието пак ме стягаше. Тръгнах си от офиса в 4.30, за да имам време да се оправя, защото мероприятието беше от 18 часа, а трябваше да съм в костюм, мислех да си правя и прическа, за целта трябваше и да се изкъпя. Трябваше да изглеждам много добре. Отдавна не бях ходила на подобно мероприятие и определено много ми се искаше да отида. Пък и се очертаваше да бъде интересно. Макар че и до сега не знам конктретния повод. И макар и доста да се колебаех дали да отида впредвид начина, по който ме поканиха си казах "какво ми пука - отивам". Не съм от жените, които само и само да не потъпчат женското си достойнство проявяват инат и характер в определени ситуации. Аз лично мисля, че от създалата се ситуация можех да извлека най-доброто - да отида, да се повеселя, да се запозная с интересни хора, да видя как е светския живот и общо взето мисля, че човек трябва да вземе каквото може от този живот, защото веднъж се живее. Е, има и неща, които никога не бих искала да опитам де.
Да, но още преди да си тръгна от офиса не само, че главата ме цепеше жестоко, но и почна нещо да ми прилошава, прималяваше ми и т.н. Прибирайки се в къщи още бях на мнение, че няма да пропусна събитието. Е да, но излизайки от банята колкото и до този момент да се самонавивах, да си мислех, че скоро ще ми мине и т.н. в един момент реших, че каквото и да облека, както и да се гримирам нямаше да изглеждам добре, защото не се чувствах добре и наистина нямах сили да отида. А не исках да развалям хубавата вечер и някой да трябваше да се чувства загрижен за мен. Затова в крайна сметка си останах вкъщи и с ужас 10 мин по-късно установих, че имам висока температура. Цяла вечер изкарах в леглото, дремах нещо, запах телевизия и така. Но изобщо не ме свърташе на едно място, а и умирах от яд, че пропуснах забавата. Защото след организираната вечер щеше да има и коктейл.

Болна

...с 38.6 температура. Пак си лежа, самичка....

Спящата красавица

'' Ся, Мемет, некога си на един ного тъпо кралица му са ражда един, ама псилютно грозен дъщеря. Ма толку грозен - смърт! Като го погледнеш и направо ти спира чесовника. И затва кат дошли феите на кръщенето и сичкото са мръщи и като иде до леглото на принцеста, сичкото повръщал. Обачи, имало един добро фея и той каза:
- Ми, фаф тва ден, кога те тва изрод тука напрай шеснаесе годин, ша са наръга със един шило в гъзъ и ше баялдиса, за радост на родата.
- Анджък, ашколсун, мерси! - казал кралицата. Щот са, верно майка му, ама гледа реално на нащата.
- Ше баялдиса - мъди! - викнало злото фея (то ного са ядосал, че са го туриле най-близо при креватчето и не мое си напрай джамбурето - кво апне или пийне - веднага връща) - Ич нема а пукяса, ми кат са избуши сас шилото, само ше успива и като идва прекрасното принц да го цуне, тогава ши става.
И аман - заман, няма ква да праиш. Кото - такова. Минава бая годин и малкото принцеса пурасва и стана най-грозния девойка ф Млечното път. Толко грозен, че даже мухите не го каца. И като прай шеснаесе годин, некаф обущар толко са сплашва като го видя, че почва да бега и спуснал шилото. И нали са сещаш, Мемет? Тва кат вижда шилото и давай да си го завре у гъзо. Щот не само грозен ми и прос. И лега и почва да хърка. Ама хърка ти казвам - бичи! И хорат не може заспиват от хъркане и фащат и го затварят на една кофчег и го носят на гората и го затрупали там ф една дупка и даже неколко народ ударили една кючек отгорето. То даже майка му викал да го фърлат на морето, ама те казали, че нали тва друго приказка и така.
И отива майка му при злото фея и са моли и вика:
- Ама мола ти са ма, кажи кога ше са сабуди мойто щерка ма, кажи та да знам, та ф същата мумент да са знасям ф чужбина - Толку много и бил мъка за щерката.
- Кат са намери принц, тогава ше са збужда, дееба и киликандзера истръпнал.
- А! Кой тва идиот, дека ше го пуглежда на мойто щерка, ма?
- Любоф кьораво, ма! То по-чапрашлък от дрисня, ма. И по-кьораф от Стиви Вондар. Ши са намери.
Такъв вест направо сасипва горкото кралица. Не могло да преживява тва майчинската сарце и издъхва от мачителен смърт след осемдесе и седем годин.
И след сто лазарника, Мемет, през онва гора минава една приц. Не било баш такъво, кво казал феята. Било алкохолик и коцкар - да си ебе мамата. Ебало какво добара - живо и умряло. И некои му викали ''Некрофил'', ама него му било през... нали, щот и без тва не се родило ного умен, апа и сас времето, по-прос станало.
Усеща по един време принца, а! Велисипета нещо тресе. А де! Слиза от транспорта, свалил каската - слуша: ''ррръмхххърр''. Ай сиктир. Първо си помислило, абе нещо на ушите му стана, ама после се усеща - тва под земята нещо хърка.
- Абе кой заспал тука бе? - вика и веднага са сети, че само женско мое така яко да бичи. И го фанал некво.... вта, любофта. И са фарлило на земята и копа. И изкопва кофчега. И таман продупчило един дупка на необходимия место, и аха, таман сваля гащите и слуша отвътре:
- Ааа, давай първо да са цалувами!
Абе кой тука хухавели бе? Фаща и разковава целото капак и кат поглежда - веднага пада ф несвяс. От ужас очите му исфръкнали и той долу комоцио. И принцесата вика:
- Адеее, раздават принцове! - и му са фърля отгоре, и докато още не са опраил го..... така. И чудо! Грозното принциса са превръща на още по-грозно жаба. Крастав. По едно време пича са осаферил така леко и гледа - некаф кофчег и един жаба. ''Еба го майката, колко пих вчера бе?'' И си мисли, че на друго прикаска и фаща и цалува жабата. Обачи жабата стана многоооо красив принцеса и вика: Давай да са веним! И тоа вика убаво и фаща го надупва. И после тръгна да си отива и красивото принцеса казал: Ами къде бе, ко стана сас жененето? - и тоа като са ядосва и траааас - набримчи го един тукат. И красивото принцеса са превъртял два пъти фаф въздуха и са избуфтя на замята и пак станал жаба. Тва гледа и не верва. Аре пак целува - пак красиф принцеса! - аре пак го напънал, после пак - трааас тукатите - пак жаба. А! Аре трето пут - пак така.
И принца мисли, мисли и вика:
- Разгеле, най-накраа нещо полезно ф тоа живот скапан. - и прибра жабата ф джоба. И оттогава са опрай. И така.....

Готина разходка

Вчера работния ден мина нормално, освен че компютъра ми се развали, но ще го оправя ;-).
След работа с колежката решихме да се поразходим по центъра ужким, за да си купим разни неща. В тоя ден обаче всичко ми се струваше толкова безвкусно и грозно, че едвам си купих един колан и няколко чифта чорапки. Нещо не ми беше ден за пазаруване. От друга страна обаче ни беше обзело някакво царско спокойствие, времето беше слънчево, тръгнахме си рано от работа, за да имаме повече време, но 3 часа неусетно бързо се претъркулиха. Аз вече умирах от глад, а един гладен човек определено е способен на доста подли постъпки. Толкова ми се ядеше сладолед от Макдоналдс, че както си вървяхме видяхме двама души седнали на пейките на площад Славейков да си ближат сладоледа. Всъщност мисля, че никога друг път не ми бяха идвали мисли, в които почти си представих как се нахвърлям върху чуждия сладолед и го облизвам, а после отхапвам една голяма част от него и побягвам :-))). Колебаехме се дали да седнем в Тропс къщата на Графа, после приближавайки се до пицария Уго си представих една вкусна салатка с много шунка, домати, краставици и какво там още съдържаше италианската. Но накрая седнахме в Дон Домат. Леле с какъв жаден поглед гледах какво похапват другите хора докато търсех места, сякаш не бях яла от седмици. Накрая седнах на един голям бар, съзрях една двойка точно срещу мен да се наслаждава на някаква вкусна пица и реших ще ям малка пица Дон Домат. През това време и колежката дойде, потънала в размисли за обувките, които току що беше видяла в бутик на отсрещния тротоар ( зелени на пчелички). Хапнахме, аз вече доста по - доволна :-). После и разказвах за Холандия, Белгия и Австрия. От както съм се прибрала определено нямам желание да разправям на който и да било какво се случи докато 3 месеца липсвах от държавата си. Видях доста, още не знам точно как изкарах, но мога само да кажа, че днес ако някой спомене дори името на Холандия просто настръхвам (това май е достатъчно показателно какви спомени имам от това пътешествие). Но снощи се улисахме в приказки и ми дойде музата да споделя някое и друго интересно преживяване. Нещо друго, което определено не ми се беше случвало преди беше, че около час след като излезнахме от офиса аз почнах да хленча, че ми се яде и ме обиват цвичките :-)) ха ха. Ми какво да направя бяха нови :-(. Толкова мразя жени дето хленчат аууу ужас. А като ме заболя и главата вече се превърнах в истинска глезла!
Тръгнах си от пицарията в 10.30 и докато седях на една от главните улици с надеждата да хвана последната маршрутка наблюдавах минувачите. Всеки погълнат от своето ежедневие, всеки носещ своето излъчване, но днес като че ли всичко ми се видя малко по-различно. В центъра на столицата кипеше живот, който, като че ли бях позабравила погълната от своето ежедневие, проблеми и черни мисли. Доста време откарах на кръстовището зяпайки в ляво и дясно, потънала в мисли. Обзета бях от една вече доста крайна депресия, която не ми позволяваше да усета сладостта от живота. А все пак надежда винаги има. Аз съм жива и това май е най - хубавото нещо! Какво си тровя живота с разни мисли, въртя се в някъв омагьосан кръг все едно имам няколко живота и цялото време на света.
Днес настроението ми е малко помрачено от мрачното време, но иначе съм заредена с положителна енергия от преживяното вчера :-) Хубав ден беше!

Любов ли е?

Безнадеждна любов виртуална,
обсебващо, отчайващо реална,
като писмо във електронната кутия,
като снимката, която крия,
като глас във телефонната слушалка,
какво си ти? Заблуда жалка?
Любов ли е да пишеш всеки ден,
не седмица, а месеци, година,
и да живееш нечия съдба
като частица неделима?
Любов ли е по снимка да въздишаш
и да жадуваш непочувствани ръце,
очи и устни невидяни да целуваш
и вместо с тяло, да се любиш със сърце?
Любов ли е безумно да изтръпваш
при всеки телефонен звън
и чуеш ли гласа далечен
да шепнеш в транс: Обичам те!
Обичам и на яве и на сън!
Любов е! Знаем го и двама.
Отчайваща,обсебваща, голяма -
нашата... съвсем реална драма.

Пак недоспала ;-)

На целия куп работа днес пак съм недоспала. Снощи тъкмо си легнах, поспах 1 час и колежката ми се обади с предложение на което не можеше да се устои. В известен бг клуб пееха много яка група и след голямо навиване аз едва едва се съгласих. Оказа се доста весело, бяхме голяма и доста шумна компания.
На излизайки от клуба решихме да тръгнем пеша да се поразходим. По едно време някой даде тон и така просто вървейки си попейвахме. Беше забавно да видиш как група добре почерпени младежи на средна възраст (но по душа все тъй луди) се лакатушкаха по софийските улици.
Но днес да му мислят тези, които ги чакаха един куп задачки. Например аз :-( Да не говорим, че след работа ме чака и тренировка, по времето, на която най - вероятно мислите ми ще са за една мека възгавничка и едно топло легло, след като си изключа предварително телефоните.
Но беше весело все пак. То от сън спомени няма, ха ха кой го каза! :-)

Спорен ден

Днес понеделнишки добре ми тръгна. Сега е 3.30 и до този момент работа бол! Но по - добре така. Обичам когато се прибера вкъщи вечер да съм скапана от тежък работен ден, а не от скука, която често пъти уморява доста повече. Обичам да бъда активна, да се чувствам полезна, да знам че нещо днес съм свършила и съм била полезна на клиентите, както и на себе си. Пък и така нямам време да се тормозия с мисли и се чувствам по добре. Макар че днес пък времето е малко гадно (ех, няма угодия!), едно мрачно и леко пръска дъждец. Но важното е, че аз се чувствам добре :-))

Скъпа Лили....твоето мишленце Стамат

Скъпа Лили,
Получих писмото ти – много се радвам че се чувстваш добре и че лечението на нервите ти в санаториума минава добре. Е, парите бяха малко множко за 4 седмици лежане и дърдорене с доктори, ама за това ще се караме като дойда да те посрещна на гарата. Само че ще се наложи да си ходим пеша до вкъщи, защото нещо ме беше яд на тебе и изтеглих всичките пари от банката, после ги пъхнах в един буркан и го зарових в мазето, а то сега е наводнено /за това после/ и не мога да стигна до буркана – та за трамвай или такси нямаме…
Иначе аз съм си много добре. Направо се изненадвам от себе си, как все по-добре мога да готвя. Вече дори няма нужда след ядене да ми изпомпват стомаха в болницата, както беше през първите два дена. Много обичам да си правя пържени картофки, само че не стават като в ресторанта – май другия път ще трябва да ги обеля предварително. Абе защо варя яйцата 2-3 часа и все не омекват. Ти май купуваш специални отнякъде. А, като споменах яйца, да ти кажа, значи тоя тефлонов тиган никаква работа не върши. Сложих да се пържат едни нищо и никакви яйца и отидох за биричка до ъгъла – е, мааалко да съм се позабавил, че срещнах Ванката и пихме по едно, ама най-много ме е нямало 40-50 минути. Като се върнах всичко се беше разтопило и станало на тефлонова палачинка, която обаче нещо не е вкусна. Иначе пожарникарите бяха доста учтиви... Като се махна пушека, се видя, че няма големи поражения, само котката вече не е бяла – и сега като ме усети, че отивам в кухнята, почва да се ежи, дере и бяга.
Преди няколко дена исках да си стопля една консерва в микровълновата печка /25 минути на 1000 вата/, обаче консервата се взриви, ама направо изригна, мина като ракета през тавана на микровълновата, после и през тавана на кухнята и – баси майтапа – уцели съседа Попангелов точно, ама точно по топките /то пък за късмет точно по това време и той готвел обяда горе, че и по долни гащи моля ти се, щото му било много топло/. Пък вратичката на микровълновата, изтръгвайки се от пантите, счупи малкия телевизор, дето си го купи да си гледаш сериала докато готвиш. Ей, това ударната вълна не е шега работа. Бе на теб случвало ли ти се е чинии да хванат мухъл. Как е възможно това само за три седмици. На мивката спокойно може да се изследват процеси на биологичното развитие на най-малко 3 вида буболечки. Но ти не се притеснявай – аз съм волеви човек и с доста труд си наложих да измия чиниите.
Обаче твоя прехвален порцеланов сервиз на баба ти нищо не струва – не издържа и на 800 оборота центрифугиране в пералнята. Аз реших да икономисам ток и вода, и заедно с порцелана /вече на парчета, ама с много късмет и лепило от тях ще излезнат 1-2 чашки/ сложих и моите маратонки, отвертките и сатъра за пържоли. Обаче явно някоя от по-малките отвертки са минали през дупките на барабана и при центрифугирането са го застопорили /помниш ли тогава, когато на път за морето на магистралата включих задна скорост, нещо подобно стана и сега/ – та беше доста опасно и сатъра, излитайки от барабана, преди да се забие в стената, за малко да ме обезглави. Барабана изби стената на кухнята и сега е на двора, а пък от пералнята течеше още час и половина вода, щото не знаех къде е главния кран за спиране на водата, което обяснява наводнението в мазето. Малко понацапах персийския килим в хола на едно място с кетчуп, сребърен лак за автомобили и маджун /за комбинацията не питай/, ама не е вярно че не излизало. С бензин всичко излиза, ама май не трябваше да пуша докато обработвам петното – сега има прогорена дупка.
А, реших да размразя хладилника и да разчистя леда в камерата. Значи с една шпакла, едно длето и чук могат направо чудеса да станат. Кьораво ледче не остана. Е, хладилника сега не изстудява, ами само топли, ама така пък ще имаме винаги топло ядене.
Вчера като се прибрах, видях че е влизал крадец. Много ме е яд за старото радио, което беше в банята и ми свиреше докато се бръсна, ама ще го преживея. Други мои работи не липсват. Ама друг път като ти казвам да си вземеш чантата с документите и банковите карти, че може да ти потрябват /нищо че отиваш в санаториум/ – да ме слушаш. Сега ще има да се разправяш и с полицията, и с банките, и с тъпи бюрократи, че и със съдилища. Щото мен пък кой дявол ме накара да сложа нотариалните актове на вилата и апартамента в същата чанта, не знам. Нали ги криехме в хладилника в оня плик, пък - както вече знаеш - хладилника го размразявах и чантата ти беше най-близо да пъхна документите... Гардеробите също са почти празни, ама за теб не е голяма загуба – нали все се оплакваше, че няма какво да облечеш.
Ох, да ти казвам ли, да не ти ли...? Aбе по-добре сега писмено, че после като си дойдеш не ми се разваля допълнително настроението. Та така: майка ти ритна камбаната. Получи удар. И защо, моля ти се. Ти знаеше ли, че тя имала любовна връзка със съседа Попангелов отгоре. И като дойде да вземе прането /аз и казах за пералнята, и че ако не изпере, ще дойда по лекясало бельо да те посрещна на гарата/, и като разбра, че той - вследствие на удара с консервата по ташаците - повече никога няма да може да си вдига оная работа, и прилоша и 10 минути по-късно вече я нямаше между живите. Аз си мислех да се обадя на бърза помощ, ама нали все пишат по вестниците, че много се бавели... те за 10 минути и без това нямаше да успеят. Погребението беше вчера, ама не можах да отида, защото нещо ме понаболяваше главата, ама ми мина, не се безпокой. Като се върнеш, може да я изкопаем и да я кремираме, както тя искаше. Пък пепелта ще сложим в един пясъчен часовник, та и тя да свърши малко полезна работа.
Чакай, че се звъни на вратата... Трябва да приключвам, че някакъв мутрест тип ми размахва нотариален акт за жилището, че от днес било негово и да не съм се правил на ударен. Ще отида да спя при Ванката, той и без това ме покани, че си бил купил нов 70-сантиметров телевизор – ще гледаме мача.
Чао и с любов
Твоето мишленце Стамат

днес ме мъчи безумно главоболие...

Днес след като сутринта здравата ме ядосаха ме заболя главата и цял ден усещам непоносима болка. Чудя се кога ще спре да ме боли :-(. Вече 12 часа ме боли. В 7 вечерта си легнах, защото вече определено не издържах и след като в 8.30 3-ма души един след друг ме събудиха по телефона почувствах че имам температура. От всичките ядове днес и едно просто главоболие бях вдигнала температура 37.6. И след като тази нощ спах само 6 часа сутринта станах и почти директно от кревата отидох на тренировка. Дълго време се чудих дали да ходя, не се чувствах особено свежа и нямах много сили, но реших да отида. Само че не издържах на тренировката, стана ми лошо, спрях, после пак продължих, но определено не се чувствах добре. Едно че нищо не бях яла, нито пила, нито бях наспана...просто от кревата тръгнах, не трябва да го правя повече! Като пристигнах в залата аз още спях :-(. Имах чувството, че няма да издържа, ама...знам си - аз не мога да тренирам сутрин, когато съм много лабилна и определено нямам сили. Така, че тренировката ми днес пропадна, сега пак си лежа пих някви хапченца, дано ми отмине, за да мога да спинкам тази нощ.

...в 2.44 през ноща

Днес времето сякаш беше спряло. За първи път от доста време ми се случи да имам ден, за който да нямам нито една идея какво да правя цял ден. Никакви срещи, никакви излизания, никакви ангажименти. Сама в спокойствието на слънчевия съботен ден.
Но ето, че пак не мога да запся. Сега слушам радио романтика. Всяка вечер, когато си лягам избирам музикален канал, настройвам телевизора след 20-30 мин да се изключи, но ми трябват точно две минути и потъвам в съня си. Днес обаче всичко е различно! Легнах преди 45 минути, веднъж вече радиото ми се изключва, но не можах да заспя и слушах разни хубави песнички. Не че това е любимото ми радио, но днес и то ми хареса. И лежейки си дадох сметка за някой неща. Само преди няколко месеца се разхождах из улиците на Белгия и дори и там не се чувствах щастлива. През изминалата седмица за точно 2 дни изгубих двама човека. Като цяло седмицата ми не мина много добре, макар че имах моменти на слънчево настроение, което със сигурност беше повлияно от слънчевото време. Днес, като че ли се замислих колко бързо ми протича живота. По принцип съм човек, който много мисли за нещата, които му се случват, а сега установявам, че това което ми се случи през последните 6 месеца просто е минало през съзнанието ми и живота ми е толкова забързан, че нямам време дори да го осмисля. Вече съм толкова уморена от ежедневието, че наистина отдавна не ми се беше случвало да се заслушам толкова дълго време в радиото в будно състояние при това! Но днес спах много и се чувствам някак отпочинала. В днешния ден свърших толкова много неща, за които никога не ми остава време. Прибрах се в къщи, за да подредя някой неща, защото беше тихо, спокойно и безлюдно... Разрових се из разни стари шкафове, изхвърлих разни непотребни вещи, сякаш разчиствах, за да почна на ново. И попаднах на много спомени...които ме натъжиха. Колко трудно е да напуснеш дома, и от друга страна да се чувстваш чужд дори у дома...от къде идваха всички тези забравени чувства в мен днес, не знам. А може би до сега съм нямала време да се замисля чак толкова дълбоко. В последната половин година оставих нещата да минават покрай мен, просто да се случват. Много хора казваха да се остава на течението. Още обаче не мога да си направя равносметката, защото периода още не е приключил и се очертава доста дълъг. Но не почувствах нещо кой знае колко хубаво да се е случило през това време.
А часът е вече 3 и на мен все още не ми се спи. И капакът (но може би не края) на тази история е една загубена надежда (макар и надеждата да умира последна), поредното разочарование, поредната раздяла с нещо мило и добро, което така и не беше мое....."обичам те разбери, това е мойта вина, не казвай нищо, мълчи, разбирам всичко сама"...Днес пях на микрофончето в къщи, гледах снимчици, срещнах се с една приятелка, вървяхме заедно по една улица, невъобразимо спокойствие, деня мина тооооолкова бавно, имах време за тоооооолкова много неща. Но дойде вечерта, легнах с идеята да заспя и се зачетох в смс-ите от телефона си, вече наброяват 158, чела съм ги милиони пъти, но днес ми се видяха различни, днес ги усетих по различен начин, в тях имаше предишни чувства и желания...които дори не станаха реалност :-(, колко жалко. Как бързо се променят нещата, а тъкмо се научих да мечтая... Имах мечти и исках те да станат реалност. Всъщност поне едно разбрах, аз не трябва да мечтая, защо се подведох? Може би, защото прекалено силно исках да превърна тези мечти в реалност. Никога не бях мечтала преди, аз дори не обичах да го правя, аз дори не знаех как става. Живеех в реалността и сега съзнавам, че май това е по - добрия вариант. Така поне се чувстваш по - малко разочарован.
Днес дори си запалих свещичка в къщи на масичката и просто я гледах. Обожавам свещите, но рядко имам нужното спокойствие и време за подобни емоции. Дори сега една свещ гори, аз лежа в леглото, пиша на лаптопа и слушам Енигма...гори и една душа, но огънчето, което я палеше угасна и скоро ще се събудя от този сън, защото става студено...ах колко е гадно и сиво и мрачно, но всъщност е нощ аз какво ли очаквам...
е, има и такива моменти

...

Любов, любов, варен картоф, разчупиш го, а той суров.