Великден

Днес не можах да се наспя, защото легнах късно и трябваше да стана рано. Боядисвах яйца, защото днес беше Великден и чаках една приятелка да пристигне. Привечер решихме да се поразходим и да се видим с разни приятели. Седнахме в "Лагуна" и се наядохме като за последно :-). През това време други приятели се обадиха и някак на шега се самопоканихме на гости. Едва ли има по - сладки гости от тези идващи от заведение, наядени и напити, неспособни да поместат нищо друго в корема си :-). Целта беше да се видим, а на тях не им се излизаше и затова решихме ние да отидем. Е ударих 2,3 бейлиса, нямаше как, но това не се брои. Занесохме яйца да се чукнем в 12 часа. Имахме идеи да отидем на църква, ей така за купона, защото не съм много религиозна и ходя има няма два пъти годишно на църква. Обаче на кой му се доста, кой го домързя, кой изобщо нямаше желание и да ходи и се отказахме. Посмяхме се доста, поговорихме, стана 12ч., някой доста подигравателно сочейки с пръст счупиха яйцето, ха ха. Но моето беше бияч!

И днес имаше интересна случка. Жилищния блок, където бяхме на гости по принцип има портиер и външната врата се затваря. През деня взъниш на един звънец и портиера ти отваря, като може да се случи да те пита къде отиваш и трябва да кажеш. Да, но беше вече късно, позвънихме и никой не ни отвори. Седейки пред вратата, дойдоха други 2-ма младежи, през това време видяхме, че асансьора се движи към 1-вия етаж и решихме да изчакаме, за да ни отворят. Намирахме се пред асансьора, когато от 2-рия етаж по стълбите слезе изрусен мъж на средна възраст. Отиде до външната врата, отвори я широко и се обърна към нас, за да ни попита къде отиваме. Ние казахме на гости, и поради голямото му любопитство аз се изнервих и казах на един от компанията, ако пита къде точно да не отговаря. Бях готова да се заяждам, както бях с приповдигнато настроение. Да, но 2-те момчета с нас май знаеха за какво става въпрос. Оказа се, че това е въпросния портиер (какво ли правеше на втория етаж е друг въпрос), който истински се възмути как така отиваме на гости, не знаем ли, че след 22ч. посещенията са забранени. Аз направо се втреших и изсмях шумно. Сякаш бяхме се върнали няколко века назад :-)). Този в кой ли свят живееше? Бях готова да споря с него, но асансьора пристигна. Там двамата непознати ни обясниха, че целия проблем бил в това, че на входа имало някаква касичка, в която всеки посетител трябвало да пуска по 20 стотинки, че е използвал асансора, ХА ХА. Това наистина за първи път го чувам, а в еуфорията и настроението, което ме беше обзело касичка изобщо не бях и забелязала :-)). Тази случка беше подробно обсъдена и се смяхме със сълзи :-)) .

Тръгнахме си по някое време, всъщност никое време, защото все пак решихме да запалим по една свещичка в крайпътната църква, но литургията беше почти свършила и хората почти си бяха разотишли :-). Това не ни попречи да обиколим църквата 3 пъти и според обичая колкото пъти ти изгасне свеща, толкова гряха си има през изминалата година. Радвам се, че тази година греховете ми се брояха на пръстите на едната ръка. Ех, колко праведна съм!

ХРИСТОС ВОЗКРЕСЕ