Мечтаеш си, и ...

Случвало ли ти се е да се замечтаеш с някого, да отвориш всичките си малки тапички в сърчицето си (защото по принцип не обичаш, и не можеш да мечтаеш) и просто да мечтаеш. Да се вълнуваш от всичко казано, да изживяваш всичко с думи обрисувано, да тръпнеш за всяка следваща дума и изказана мечта, за миг да забравиш за всички заобикалящи те неща и да потънеш в белите облачета. Очичките ти да блестят, макар и малко тъжно, защото знаеш, това е просто една мечта, но в този миг си отдаден изцяло на нея. Lemon едно време беше разправяла за самолетите в корема.
И изведнъж същия този да те секне. Да прекъсне цялото ти развълнувано състояние, да затвори всички отворени вратички и ти с гръм и трясък да се стовариш на земята.
Боли много, знаеш ли?
Това ми се случи сега...

Casa de Cuba

Знаеш ли го? Там в тузарския квартал Лозенец, зад още по- гъзарския пиано бар Синатра. Научих онзи ден за това заведение и днес бяхме там. Много приятно местенце. Бар, с типичната кубинска музика, която не дъни както на всички останали места, с множество още по-типични малки снимчици по стените, с много и различни видове ром ( а и като цяло много бутилки, и то много квалитетни, но има и съвсем обикновенни питиета). Много обичам да седя на бара и затова седнахме там. Приятен персонал, готин барман btw и барманката също. На горното равнище има кожени кафява или черна мебел беше. Имаше пурен бар, кога ли ще опитам? Толкова готина атмосфера.
Дай ни на нас българите заведения да правим, много сме добри. И в обикалянето им после също. Кажи ми в коя друга страна можеш да отидеш на сладкарница, на китайски ресторант, на индийски ресторант, на вегетариански ресторант, в ирландска кръчма, на кубински бар, в пицария, във виенски салон, на кафе...изобщо какво ли си нямаме? Никъде го няма този живот, и все още се чудя би ли ми липсвал, ако не живея тук?
Ако все пак решиш да отидеш някой ден до Casa de Cuba, по добре си направи резервация, защото сега като си тръгвахме беше пълно, и ми казаха, че зимата също било доста фрашкано. Ето и малко инфо, намерено в нета - casa de cuba
Напоследък нещо пак съм тръгнала да си губя времето обикаляйки заведения и хич не съм щастлива от факта :-(. Изтощават ме и банковата ми сметка изведнъж се стопява. Но какво ли друго да правя, като всичко ми се вижда донякъде безсмислено.

Уикенда

Спокоен уикенд се оказа. Пошлях се яко. То и времето едно такова :-(.
Вчера като станах отидох да тичам, после нещо леко се посдухах, та дремах в нас до следобяда. Заваля градушка, ама еееййййййй такава огромна, суха градушка, без дъжд. За първи път видях такова нещо. Ели дойде до нас. Имахме уговорка от предишния ден да се видим. Мъжа й беше нощна смяна, брат ми също и се оказа, че и двете сме свободни. Изчакахме да превали, после се преместихме у тях докато стана време аз да отида на срещата с една колежка от преди 10 години, за която веднъж бях писала в блога на скоро. Имахме уговорка от началото на седмицата да си оставят децата при бабите (защото всички заети..), да се съберем и да излезнем с нейната компания, повечето от които също познавам от години. Бяха направили резервация в едно заведение, събрахме се към 9ч. 10-тина човека. Беше хубаво, спокойно, подърдорихме, макар силния шум наподобяващ ято оси, който се чуваше от съседната маса и към близо 12 тръгнахме. Времето продължаваше да е такова начумерено, не защото беше тъмно и късно, а поради изсисалите се дъждове вчера. Оставих всички по домовете и запраших в друга посока.
Днес спах до 10.30, после отидохме да пием кафе, къде мислиш, в By the way. То ми стана навик в последните месеци, но мисля, че не съм го отбелязвала. Много ми харесва. И на Лозенец беше хубаво. Седейки лежерно на едно барче, единия чоплещ из нета, а аз в едни списанийцета, без почти да говорим, осмислих колко е хубаво да си имаш някъде близко до вкъщи подобен бар, с Wi-fi, хубава музика, готини хора, където сервират "Ананасова наслада", която за мен се превърна в традиция и предоставят куп вестници и списания. Беше ми много хубаво, само дето замръзнах, защото бяхме седнали на вън, а времето днес не е много по различно от вчерашното. И някакси кефа ми се развали, защото трябваше да си тръгна. И от онзи бар, през нас, за да се преоблека и хоп в едно квартално този път заведение, където също пийнах някакво шейкче. Та така до следобяда. После паразувах, готвих, дремах в къщи, а привечер може би ще играем боулинг. Но сега отивам да потичам в парка за форма.
До скоро!

Refresh

В потвърждение на това, че съм жива и дишам, днес си казах "дай да напиша някой ред".
Е, лятото почти свърши. На скоро бях отпуска, но и тя свърши. Не съм писала тук, защото много мисли минават през главата ми, не мога да ги подредя и от къде ли да почна?
Даже не знам случило ли ми се е нещо ново? Като, че ли този път ще имам различен отговор и той ще бъде по - скоро отрицателен. Или просто нищо не ми се вижда толкова интересно, че да се похваля.
Още съм си на старата работа, но не знам колко дълго още мога да издържа. Бях отпуска седмица и половина. Половината време бях на море, половината си го пропилях в София. Не че нещо особено ми се случи. Иначе лятото отново ходих доста пъти до българското черноморие. Оставам безнадеждно влюбена в морето и това си е. Имах няколко нови запознанства, не съм щуряла тази година почти изобщо, успокоих се, като че ли нещо, а може би уморих.
Имам си и някой проблеми в къщи, за които не ми се говори, но вярвам, че ще се оправят. Миналия уикенд ходих на пикник с приятели към Искъра. Обаче заваля ужасен дъжд
и се отбихме до вилата на Тони, за да си хапнем все пак това, което си носехме и да свършим малко работа.
Искаше ми се през цялото това време, през което не писах някой да препредаваше мислите от главата ми, защото имаше интересни моменти, но това очевидно няма как да стане. Вече даже не помня кога писах за последно. Не мога да си излагам мислите напоследък. На няколко пъти сядах да пиша, но много бързо се отказвах, защото не знам от къде да почна.
Поне може да се каже, че излезнах от депресията, която толкова дълги години ме държеше. През изминалия месец си взех една поука и направих съответните изводи, което много ми помогна. Сега се чувствам добре. Не, че съм щастлива, аз пак си се въртя в някакъв кръг, но пак е по - различно. Сега съм се отдала на течението и за момента ми е добре. Макар и да не искам точно така да живея и не аз да управлявам живота си, а някакви други явления да го правят. Обаче на всичко се свиква.
Сега ми предстои уикенд, за който нямам някакви конкретни планове. Днес станах и ходих да тичам 45 мин в парка, исках да се видя с приятел, но нещо странно се разви всичко. Цял ден ще се мотам, ще си чета книжка, ще се видя с приятелка, довечера може би ще излизаме да пийнем и хапнем по нещо и така.
От мен толкова за сега. Писах, писах и пак нищо конкретно не казах май. Но жива съм, какво по хубаво от това? :-)
Приятен уикенд!