Край река Пиедра седнах и заплаках

Снощи си легнах по - рано с идеята да почета една книжка. Тя е на Паулу Коелю и се казва "Край река Пиедра седнах и заплаках". Ето и нещо, което много ми хареса:

"Нужно е да поемаме рискове. Ще можем да си обясним чудото на живота само тогава, когато позволим на неочакваното да се случи.

Всеки ден ни се дава освен слънцето и един миг, в който можем да променим всичко онова, което ни прави нещастни. Всеки ден се преструваме, че не разбираме кога настъпва този миг, че той не съществува, че днешния ден е същия като вчерашния и няма да е по - различен от утрешния. Но който внимава, ще открие вълшебния миг. Той може би настъпва сутрин, когато заключваме вратата, или пък е в моментното мълчание, възцарило се след вечеря, в хиляди други неща, които ни се струват все същите. Този миг съществува - това е моментът, в който цялата сила на звездите прониква в нас и ни позволява да вършим чудеса.

Понякога щастието е благословия, но в повечето случаи е завоевание. Вълшебния миг на деня ни помага да се променим, кара ни да тръгнем и да търсим мечтите си. Ще страдаме, ще преживеем трудни моменти, ще се сблъскаме с много разочарования - но всичко това е преходно и няма да остави следи. Затова пък един ден ще можем да погледнем назад с гордост и вяра.

Горко на оня, който се страхува да поеме рискове. Той може би никога няма да изпита разочарования, нито пък ще страда като тези, които следват мечтите си. Но когато погледне назад - защото все някога поглеждаме назад - ще чуе сърцето си да казва: "Какво стори с чудесата, чиито зрънца Бог пося в дните ти? Какво стори с дарбите, който твоят Учител ти повери? Погреба ги в дълбока яма, защото се страхуваше да не ги изгубиш. И сега единственото, което ще оставиш след себе си, ще бъде сигурността, че си пропилял живота си. "

Горко на оногова, който чуе тези думи. Защото ще повярва в чудесата, ала вълшебните мигове в жовота му вече ще са отлетели."

И още нещо:

"Знам, че любовта е като бент: ако оставиш пролука, откъдето да изтече съвсем тънка струя, тя постепенно ще подкопае стените и ще дойде момент, в който вече никой няма да може да спре буйното течение.

А щом стените се сринат, любовта залива всичко; вече няма значение дали можем да задържим любимия до себе си, или не - да обичаш означава да изгубиш контрол."

Точно както аз направих - и обичах :-(. И сега пак наново трябва да градя "стени", а нямам сили и НЕ ИСКАМ...вече ми е все тая.

Но книжката ме кефи и вероятно ще я прочета тези дни. Ах, този компютър изпива цялото ми време. Добре, че след Холандия се отдръпнах малко от него и успявам да намирам време и за други неща, които преди все отхвърлях ;-)