Копривщица

Още докато си спях сутринта чух, че навън гърми. Доста се учудих, защото предишния ден времето беше чудесно. Станах да проверя невярващо като силно се надявах да вали и да не ходим никъде, поради единствената причина, че бях ужасно уморена и много ми се спеше. Погледнах през прозореца и какво да видя - на вън валеше проливен дъжд. С мойта приятелка си легнахме пак и продължихме щастливо да спинкаме. Но само 10 мин по - късно нетърпеливата част от компанията се обади да ни попита какво става, защо не сме на уговореното място. Оказа се, че в другата част на София изобщо не е валяло. Реши се - станахме и тръгнахме. Мойта приятелка имаше лична работа в едно селце до Златица и така всъщност ми хрумна идеята да отидем до Копривщица, защото е в същата посока. Минахме през въпросното село и продължихме по пътя към целта :-). И друг път бях ходила там, но от служебни ангажименти никога не съм имала време за разходки. Така както никога не съм се заглеждала, че в горната част на град, там на баира има конник, до който се стига по едни стълби, не малко на брой ;-). Видя ми се много красиво и предложих да отидем до там. Направихме си много снимки, от горе се вижда целия град и е много красиво, едно такова зеленко, тихо и спокойно. Града този ден беше отрупан с хора, може би, защото беше почивен ден и всеки търсеше място за разходка извън столицата. После слезнахме в града, разходихме се и там и накрая седнахме да хапнем в една механа. Е, нея няма да я обсъждам, защото не ми хареса толкова. Но разходката днес ми дойде доста добре и се радвам, че съчетахме нещата :-)