Новинки от последно време

Какво ново ли?
Ами жегата е страшна, а климатика в работата е развален и проблема се оказва доста сериозен, защото всички сгради наоколо имат същия порблем.
А на 33 градуса не се работи. Мен ме успива, става ми лошо, уморявам се по - бързо, а май и на телосложението ми действа, но а благодаря (може и не по този начин).
Иначе ме преместиха в Бизнес парка като управител на магазина ни там, ужким по заместване, ама ще видим... Изобщо голяма динамика в тази фирма :-). Почнах като консултант - продавач, за два месеца, с предварителна уговорка възможно най - бързо да ме преместят, тъй като за мен това беше малка стъпка назад. И невярващо, но уговорката стана се спази. После станах зам. управител на магазина и сега пък ме преместиха като управител в другая ни магазин. Де да предполага човек, че така ще се развият нещата за работа намерена по интернет.
И така, още предстоят някакви местения, защото аз имам някой проблеми, но дано всичко завърши добре.
Иначе се каня другата седмица да ходя на море. Ще видим какво ще стане. На първото море искам да си почина малко, пък после ще ходя и да си дивея.
Май нищо друго интересно не се случва. Ааааааааааааааа чакайте да ви кажа клюката. Брат ми се раздели с приятелката си. Но трябва да ви кажа, че не съм много щастлива заради куп други съображения. За сега обаче нищо не се променя. Аз няма да се върна там и съм все така обидена на Гого. Още не съм намерила къде да живея и се лутам, а тук, а там и не знам до кога. Не ми е хич приятно, но за момента още мисля какво да направя.
И така. Сега бягам да се разхладя в банята, че ще се пукна от жега.
До скоро :-)

Journey, again

Много е напечено на новата работа. Вече няма - петък следобед, има няма 4 ч., Цвети си хваща багажчето и хайде на купона. И се прибирам чак в неделя, което както и да си говорим си беше забавно, отпускащо и възстановяващо, или поне само забавно, ха ха.
Сега няма събота, няма неделя, няма.........ама нищо няма. Не си знам точните почивки, което много ме изнервя, пък и те не винаги са в дни почивни за другите и съответно никъде не мога да отида. А идва лято и пътуванията все повече почват да ми липсва. Почват предложения от сорта, "аре тоя уикенд съм на морето, ако искаш ела" или "Айде да бръмнем на плажче в неделя".
Така се случи и предната седмица, в петък приятели заминаха на морето, едните на Царево, другите в Слънчев бряг. Аз в събота трябваше да работя до 5, а в неделя почивах така или иначе. Но как да съчетая нещата, при кого да отида, така че да няма обидени. Викам си "хайде в събота ще хвана рейса, къмто 12 ще съм в Царево. В неделя правим един плаж, на път към София взимаме другите от Слънчев бряг, и за да не останат обидени отиваме в Пловдив, прекарваме една вечер там, в понеделник си взимам почивка, помолвам и другите да направят това и всички са мирни и доволни.
Стана, ама не точно по гореизброения план. Просто колкото и да ми се ходеше морето отпадна. Много път, за малко време, а вече не съм на 20 и се чувствам адски уморена, колкото и банално да звучи. Затова пък в неделя се наспах добре, пих кафета, едно, друго, 6ч. следобяд се качих на колата и бръм дестинация Пловдив. И ти представяш ли си Цветето само в колата. За пръв път ми се случва да пътувам сама. Ми то си било страшна забава. Картинката по едно време нейде около Пазарджик беше, 140км., няква песен свиреше лудо и Цвети пееше с цял глас. Голямо крещене се получи, ама се напях, един път! Много беше яко. Въпреки това по - добре да си пътувам с някой де, както на връщане.
Иначе там два дни се размазах от кеф. Тоя Пловдив винаги ми е действал някак странно, приказно и приятно. По цял ден кафета, слънце яко, спахме в една страхотна къща, на последния етаж в мезонета, егаси къщата, понякога се чудя за какво живея. Понеделника наистина го изкарах само по заведенията с една не много дълга разходка из центъра. Пих един много готин шейк от малини и следобяда си тръгнах.
Добре уикендче, след като не можело петък, събота и неделя, окей почваме да търсиме други варианти.

Наполедък си мисля....

За това, че работата не е всичко в този свят, но пък и само с любов не се живее. Мамка му защо тогава е толкова трудна средата, в която да имаш и от двете по - малко, за да си най - щастлив?
И лъжите или по - скоро "евтини номера" продължават да ме преследват. И винаги много съм се дразнила, когато добре разбираш, че някой не е за теб, не че е лош, но просто ти няма да се разбереш с него, не ти допада по някакви причини и др. И нещата се обръщат. Той почва да върти номера, някви съвсем елементарни, нищо кой знае какво и аз почвам да се дразня ама страшно много . И почвам да мисля за това, да се ядосвам, развалям си настроението, спира да ми се прави каквото и да било (то и без туй нямам време да правя каквото си искам). А ако ти обръщат внимание, опознавайки даден човек си казваш, че няма смисъл, не те кефи, не ти пука, все тая ти е, абе не е това човека. Е, кажете ми какво е това явление. В един момент ама толкова не ти пука, че каквото и да се случи не ти прави впечатление, в друг момент обаче яко се дразниш и почваш да се сещаш за минали случаи. В които си бил същото пате, защото то излиза, че наистина си пате.
Ебаси, пак зациклих.
Чувствам се убита от работа. Честно казано в момента мисля, че работя и повече от американците. На края на деня не мога и името да си кажа дори. Вървя и спя, говоря по инерция, блея..неща, толкова нетипични за мен. Работата така е заангажирала ума ми, че през деня не мога да се сетя за нищо друго. За нищо свое, за нищо лично. То не и че има за какво да се сещам, при положение, че я карам от работа в къщи и обратно.
В крайна сметка се питам едно. Кое е онова нещо, което би ме направило усмихнато и щастливо цвете? За сега знам едно, това не е нито кариерата пък и любовта не е :-(

За лъжата

Много мразя някой да ме лъже. Още по - малко на тези години и още по - малко когато всичко идва от страната на мъж.
Не, че нещо кой знае какво е станало, но просто ми прави впечатление. Хората си мислят, че щом нищо не казваш лъжата им и този път е минала, а не знаят, че аз помня и те се трупат. И не знаят, че всяка поредна лъжа е стъпка назад или по - скоро на никъде (защото от лъжи и недоверие на никъде не можем и да тръгнем). И всичко, защото аз ги оставям да си правят каквото поискат, да ги видя до къде могат да стигнат, а то граници май нямало. Странни птици .....
Не сме ли на години, на които вече всичко можем да си кажем в очите. Кому е нужно да си губи времето и залъгва. Добре, че не съм някоя патка, честно. Но май трябва да съм още по - мнителна..., а не ми се занимава с подобен род глупости

Красива е нали?

Еми

Piercing

Е, то се е видяло, че напоследък имам все по - малко и желание за този блог и затова всичко, което искам да споделя го правя със закъснение.
Така например преди 2 седмица, една събота бях почивка, станах и буквално веднага реших, че ще отида да си сложа обеца на пъпа, ако намеря някой познат. Не ми трябваше много време, получих един телефон, обадих се, обясниха ми къде се намира студиото и ето ме там. Обаче не яла, не пила, в около 2 на обяд, в най - голямат жега. И когато в това състояние пред очите ти се появи един мазен американец, на чийто гръб се рисува безбожно голяма (според моите представи де) татуировка, кожата му е една почервеняла, наежена и на места се подават кървави следи съвсем не ти става приятно. Даже усещаш, че краката ти почват да умекват.
Имам желание за обеца на пъпа, не от скоро, напротив, но като че ли досега не беше съвсем узряла идеята в главата ми. То и татуировка искам от около 2 години, но при мен е така, трябва да искаш нещо многоооо дълго, за да се случи.
Е, седнах на столче и почнах да разпитвам, боли ли, как трябва да я пазя, ама мога ли да се пека, мога ли да ходя на море, ама толкова ли боли? С времето усещах, че почва да ми прилошава и споделих с този който работеше там, че може би е по добре да отида да хапна нещо, преди да се подложа на каквито и да било операции. Препотих се три пъти, при мисълта как ще издържа?
Оказа се, че Цвети отново е невероятно силна и издържлива на болка, защото не беше толкова страшно. И след като два пъти се отказвах, ставах, метках чантата през рамо, накрая хвърлих същата тази чанта и каза "Дай да почваме, че да свършваме, не мога повече да го мисля, това ще бъде първия път, в който се отказвам от нещо заради страх. Имам едно единствено условие - трябва да легна докато ме дупчиш иначе още сега повикай линейка"
И така...нищо чак толкова непоносимо и нетърпимо. Искаш ли да видиш резултата?

Направих нещо само за себе си. Защото не нося къси блузки и си я гледам само аз и много и се радвам. Ще се вижда само на морето, ако отида тази година...

Сватбата на най - добрата ми приятелка

Като в онзи филм, но съвсем не на филм, а реалност.
В събота се омъжи моята приятелка от дете, която направи своята къща и моя, нейните родители и мои, с която имахме толкова щури и щастливи моменти и често споделяхме какво ни тревожи и разплаква.
И както винаги най - чаканото събитие, за което дет се казва от деца говорим се превръща в не дотам готино изкарване. Не, че беше лощо, не че не танцувахме и не се веселихме, но честно казано не беше това, което очаквах и си представях, не че знам какво точно и аз съм си мислила, ама друг въпрос ;).
Ами станах болна, разболях се още на моминското парти в четвъртък от много пеене, крещене, пиене на студени питиета и така. В събота обаче се чувствах много зле като станах. На обяд тръгнах за букет, изсипа се жестокия дъжд, мамка му, цялата ме намокри. Сватба като сватба. Но имаше нещо странно, което аз все още не мога да осмисля. Не пия често и по много, за да кажа, че всичко ми изглеждаше твърде трезво. Но нека обясна какво всъщност ми се стори странно (поне до колкото успея де).
Първата сватба, на която не пророних и сълза на сватбения марш, когато младоженците влизат в ресторанта.
Първата сватба, на която дори не потреперих, когато в ритуалната зала казаха "обявявам бракът ви за сключен, можеш да целунеш булката" ....нищо
Първата сватба, на която всичко мина твърде бързо - и църквата и съвета, намалили ли са процедурите, с времето в моята глава ли се случваше нещо не знам.
Плюс това всичко беше твърде спокойно. И всички твърде познати. Чувствах се, все едно сме излезли някъде да се веселим, просто малко повече хора и по официално облечени, но все пак.... Всичко минаваше твърде трезво пред очите ми. А може би и отдавна не бях ходила на сватба. В началото си казах "колко хубаво е да си булка", скоро след това, до края на сватбата, включително на другия ден и до днес извадих друг извод, Дъндания, никому ненужна, пари дадени на вятъра горе - долу, че всяка жена мечтаела да се види в булченска рокля, ми не знам, аз не мечтая за такива неща. Една красива вечер, забавления, хора, лудница, ква файда, ако след това нещата не потръгнат или се развалят и не се обичате и се карате и т.н и т.н. Ми така си е, реалността е точно такава, все повече бракове се развалят, все повече се изневерява и рано или късно всичко се разваля.
Плюс това отидох на сватба без фотоапарат, защото е счупен, е как да ми е хубаво. Намерих с какво да снимам там де...гледай сега няколко снимки :-)
Ама Ели си беше много красива булка, не защото е мойта приятелка. А и Тонката.
Оставих ги след ресторанта, защото вече не издържах, много ми беше лошо и съжалявам егаси, ама какво да направя :-(