COLORFUL G@RDEN :-)

Моите мисли, онова което ме вълнува, впечатлява, тревожи и радва, което ме прави щастлива и тъжна и все пак това е моя живот, така както аз го виждам! Онази част от ежедневието ми, която искам да споделя с вас!

30 юни 2008

Загина Дими от група Сленг

Като по-малка имах една много любима група Сленг. Помня, че брат ми ме мъкнеше с него по клубовете (най-много обичахме да ходим в онзи Мистър Пънч май се казваше) и слушахме Сленг. Тогава те тъкмо се бяха появили и много ми харесваше гласа на вокала Дими. На едно от посещенията ми в Мистър Пънч и Ива дойде, мисля че точно тогава тя се появяваше в живота на Дими. Имат много сладка дъщеричка, аз я виждах пак някъде ама не помня къде вече, беше сравнително отдавна.
В къщи си бях купила касетката с албума "Синьо" на Сленг и ги слушах по цял ден, а едно бившо гадже след година, две ми призна, че ме бил ревнувал от моята непрекъсната мания Сленг, та Сленг, помня, че много се смях като чух това.
Та вчера седнах на обяд в едно заведение да хапна на бързо, отворих си лаптопа, заредих днес.бг и разбрах, че Дими е загинал. Много жалко! Страшно тъпо се почувствах. Днес си караш мотора, зареден с положителна емоция и след малко вече те няма. Загубена работа! Съжалявам за случилото се и искренно съчувствам на близките и роднините му!

Марти на 1мес.



В събота най-сетне отидох да видя бебчето на моята приятелка. Много съм щастлива! На 30 май в 17.59, след дълго чакане получих следния смс от Ели:
"Родих Мартин, 3350кг, 50см, в 13.26ч., днес.Целувки"

Точно по това време карах кола някъде из Лозенец и отивах да взема брат ми от някакъв обект. Прочетох смс-а, много се зарадвах, отбих в дясно и първият, на който звъннах беше Тони, мъжът на Ели. Честитих му, макар изобщо да не осъзнавах. Бях много развълнувана. Това дете е като мое, чакахме го толкова дълго време, защото нещо май външния свят не му се струваше много интересен и не искаше да излиза, обсъждахме го толкова много преди да се роди и сега тепърва ще му се радвам СТРАШНО МНОГО. Още помня как като малки (преди около повече от 10 години) един ден седяхме на една пейка с Ели, сестра й и още други деца и всеки мечтаеше колко деца ще има като порасне. Доста забавно е било тогава, днес нещата разбира се са коренно различни.

Не можах да видя Марти по-рано, защото когато се роди аз бях леко хремава и не беше съвсем подходящия момент да отида. После заминах за Австрия и така. Но в събота му се нарадвах доста време. Купих му дрънкалка и дрешки и го гушках много. Всъщност честно казано в началото бях леко стресирана от размерите на бебето. Беше ужасно малко! Но какво ли искам аз от едномесечно бебе :-))? Когато влезнах Ели тъкмо го хранеше. Чудех се така, както го беше хванала дали няма да му падне главичката, много ме беше страх. Нали на малките деца до не знам си кой месец трябва да им се придържа главичката. Ели пък каза, че Марти учудващо за толкова малко бебе вече сам си държи главата и то доста стабилно. Не ми изглеждаше точно така, но аз нищо не разбирам. Затова в началото само гледах от разстояние, беше ме страх да го пипна. Наблюдавах и Ели, толкова ми беше странна и непозната с детенце в ръце. До вчера сякаш беше друг човек, с когото на около 18 години трудно човек можеше да ни прибере вкъщи, по цели дни се размотавахме нагоре и надолу, кой каквото и да правеше, аз все бях в Ели и Милена (сестра й), толкова концерти по народни танци ни минаха заедно, ходихме на турне в Румъния, празнувахме всеки празник заедно, даже мисля, че имам повече прекарани Нови Години с нейното семейство от колкото с моето, после за нещастие баловете ни съвпаднаха в един ден и бяхме много нещастни, миналата година тя се омъжи и сега си има Марти :-).

Само, че вече съм леля и трябва да поема някаква отговорност, така, че никой не ме дочака да се почувствам готова да гушна Марти, а просто ми го сложиха в ръцете. И аз как да го хвана да не го нарана, той е толкова крехък, че имам чувството, че ще се счупи. Докато го държах все си мислех нещо от сорта, че малките деца вероятно ръцете и крачетата им не са прикрепени много добре към тялото и трябва много да се внимавам едва ли не да не им се откъснат. Не знам, то странно звучи, но те са като някаква кукла, ако я натиснеш по-силно ще се счупи. Само, че изглежда не е точно така.

От 2 дни Марти го болеше ужасно много коремчето, защото започват коликите. И този тормоз влияеше на всички много зле. Той не просто ревеше, а се дереше, пищеше ужасно. И не защото беше гладничък или нещо друго, а просто заради коремчето му. На всичкото отгоре не се хранеше добре и това допълнително изнервяше родителите му. Прекарах 3,4ч. там и се чувствах силно безпомощна, държах в ръцете си Марти, който си свиваше коремчето от болки и не знаех какво да направя. Ели се сети (явно някой и беше дал този съвет) да затопли хавлиена кърпа с ютия и да му я сложим на коремчето за успокоение. Така и направихме и аз гушках дечкото с кърпата, която го някъде го успокояваше и той се унасяше. Но до един момент, после пак силно започваше да плаче. Не можа да спи и 15 мин на обяд и вече се виждаше колко е уморен от напъване за рев, целия се беше изчервил и изнервил. А ние трима души седим, гледаме и се чудим какво да правим. Давахме му една преварена вода с копър и забравих още какво имаше в нея (тя е специално против колики), но не помогна особено. Не знам, на моменти беше спокоен (4-5 мин.), после пак започваше да плаче. Кофти работа. Това детенце се усмихна само веднъж докато бях там :-(, беше толкова уморено! Ели каза, че от 1 седмица вече не спи на обяд и това ми се видя извънредно странно. Знам, че децата дори в детската градина още спят на обяд. Иначе Марти няма проблем с позите, може да си лежи както го сложиш в скута си. По-добре му беше да си лежи по корем, защото от притискането спираше да го боли. Ето няколко снимки на малкия сладур, макар и изглеждащ толкова немощен и почти нищожен в ръцете ми.







Пожелавам му да е здрав, силен, усмихнат и да изживее прекрасно и щастливо детство!

Написах този пост, защото Марти ме накара да усетя нещо за първи път. Когато си тръгнах и се качих в колата карайки си мислех, че за 3,4ч. аз бях забравила за всичките малки и по-големи проблеми покрай себе си. Той ме беше пренесъл в своя детски свят и бях изцяло подвластна на това изживяване. Неусетно се бях откъснала от всичко, което ме тормозеше преди това. Чувствах се някак безгрижно в съботния следобед, свободна и щастлива. Как едно дете успява да те разтовари толкова лесно, дори с плача си? Нищо друго до сега не ми беше действало така!

29 юни 2008

Германия-Испания 0:1

Вече съм в Бг. и преди няколко минутки, след 44год., Испания отново стана европейски шампион по футбол 2008г. Аз не се интересувам много от футбол, но никога няма да забравя емоциите изживяни във Виена преди седмица. Това европейско съвсем промени престоят ми там и то не в отрицателен смисъл, разбира се! Наблюдавах как тъпли от футболни фенове (и не само) се забавляваха и ликуваха заедно по толкова цивилизован начин, срещнах толкова много хора, обстановката и атмосферата в столицата на Австрия бяха много различни от всички минали пъти, в които съм била там.
Днес в София на езерото Ариана били направили нещо като фен зона. Не отидох, макар първоначално да имах някакви такива намерения. В крайна сметка в Австрия ми беше много хубаво и страшно забавно и не искам да си развалям хубавите спомени. Ние тук в Бг за съжаление никога не можем да организираме нещо подобно. Брат ми е на фен зоната сега, ще ми бъде много интересно да ми разкаже как е било, но той е голям родолюбец, аз не и ще изкриви нещата през неговата призма.
В крайна сметка дори неразбирайки нищо от футбол днес бях за Испания. Гледах си мача сама в къщи, но изпуснах първите 20 мин, в които изглежда испанците са вкарали своя гол, но няма значение.
Испания триумфира, аз съм доволна! Поне е южна страна като нас :-)

22 юни 2008

Austria - II part - Хърватска - Турция 20.06.08

За сега деня в деня с мача Хърватска-Турция беше най-интересно във Виена. През деня видяхме много запалянковци по улиците






метрото





на пратера по път към националния стадион, където се игра този мач.






Същия ден ходихме до пратера във Виена (за което ще пиша в друг пост) и открихме някаква нова фен зона, съвзем близко до националния стадион. Беше много яко. Имаше само един голям екран, на една голяма почти кръгла поляна. Хубавото тук беше, че този път имаше пейки за сядане, та не ми отекоха краката. Иначе на всичките бутки, на които продават разни неща за хапване и пиене са ужасно скъпи, както беше и във фен зоната в центъра на Виена. Класирахме се за мача доста рано, защото пратера и фен зоната са залепени и имахме време да се ориентирахме за разлика от предния мач. И с брат ми си говорех, че ако така я караме до края на престоя ни в Австрия на последния мач преди да си тръгнем ще имаме пълни екипировки. Първо от пратера си купихме шапка и голяма свирка. Във фен зоната ни дадоха едни надуваеми пръчки такива, после една ръчичка надуваема, после един хърватин ми нарисува португалския флаг на лицето и се впуснахме в снимки.
На входа стандартната проверка:



На поляната се бяха събрали агитки от двата отбора, но нямаше проблеми - даже се снимаха заедно, че и аз се набутах между шамарите с малко уплах, защото се снимах с турците, а на главата си носех хърватска шапка :-)



После ме нарисуваха:







Иначе поляната се понапълни доста:





След мача цяла вечер обикаляхме баровете, където турци и португалци се веселяха заедно, без проблеми, тихо и спокойно, но за това ще разправям друг път. До скоро ;-)

21 юни 2008

Austria - part I - Германия - Португалия

От няколко дни съм в Австрия и все да седна да пиша и все нямам време. Така си изтърках тук подметките от ходене, че днес и петите ми се напукаха (съвсем сериозно). Дойдох ужким най-вече на почивка, като естествено не, че не знаех и не, че не се съобразих с европейското по футбол. Исках да дойда по-накрая, за четвъртфиналите например. Обаче не обичам футбол и мислех хич да не му обръщам внимание. А то се оказа толкова забавно. Изумена съм! Има доста хора, придошли за европейското, центъра е затворен за коли и трамваи, оградили са по-важните административни сгради там, за да не се чупят и да не подлежат на вандалски изпълнения, ако има такива и в огражденията са направили една огромна Fan Zone. Жестоко е! За да влезнеш минаваш през проверка, не те пускат с каквито и да било шишета, за да не ги мяташ по някого. Жените се проверяват и претърсват от жени, мъжете от мъже. Вътре има всичко. Храна - има бутчици с бира, картофки и наденички, китайска храна, хот доци. Безплатно са сложили едни големи като машини (но не точно) за вода, множество химически тоалетни. В тази зона има около 4 огромни екрана. Е, няма къде да се седне, което се оказа много кофти, окапаха ми краката. Фенове страшно много, всеки екипиран по своему, с блузки, панталонки, свирки, шалове, шапки, кой каквото е намерил. Естествено за сигурността на всички се грижат не можеш да си представиш колко много полицаи, но никой с нищо не те притеснява, викаш си, свиркаш си, крещиш си, но интелигентно, без да пречиш на останалите и да създаваш смут в града. Е, днес наистина разбрах, че в някакъв български вестник са писали, че вчера на мача Турция-Хърватска някакви агитки се били сбили в 3 през деня, може да стават и такива неща, не отричам, но явно са рядки случаи, след като на брат ми му направили впечатление и обсъди, че ние българите никога не можем толкова спокойно да празнуваме - всеки своята победа, да се веселим заедно, макар и врагове и все стават скандали, побоища, които често завършват не толкова добре. Във фен зоната всеки беше много свободен, имаше седнали по земята, буквално на трамвайните линии, там където обикновенно минават трамваи (но сега нали беше спряно цялото движение), ако рядко можеше да видиш някоя пейка, тя със сигурност беше заета от полегнали запалянковци, по тротоарите също имаше хора, изобщо лудница. Хора от цял свят! Много е интересно всеки ден когато се разхождаш из улиците виждаш запалянковци от различни страни според зависи в конкретния ден кой мач се играе агитките из града са от различен произход. Онзи ден на мача Португалия - Германия в центъра на Щефансплац се бяха събрали една агитка на Германия и някакви от Русия, не знам какво правеха толкова рано тук братушките де :-). Та феновете пееха различни песнички (които естествено аз не разбирах де, но на оле, олее, винаги се включвах), поздравяваха се и заедно се забавляваха. Германците бяха видно доста пийнали, но не правеха глупости. Btw почти всичките ми снимки от тази ми почивка в Австрия могат да бъдат описани така: "Репортаж на събитията по време на европейското първенство в Австрия". Снимала съм повече атмосферата по време на мачовете от колкото себе си. Така, че виж как се развиха събитията през деня и вечерта в деня на сблъсъка между Германия и Португалия.

Ето така беше през деня. Германците още в ранния следобяд вече бяха погълнали голямо количество бири. И тези малки русначета не знам кой ги беше пуснал в хаоса.







Иначе началото на фен зоната изглеждаше така: (снимка с Крис - бивш съученик, който учих в 1-ви и 2-ри клас)


Естествено строгия контрол и затегнатата охрана беше навсякъде!:



Иначе за ситуацията по улиците от Ратхаус (кметството), през парламента до природо-научния музей можеш да добиеш представа от следните фотоси :-)















08 юни 2008

Rafting - very cool







Вчера ми свършиха всички изпити, вече съм волна и свободна като птичка.
И още днес си намерих занимание. Ходихме с приятели на рафтинг на Струма. Запалих се по рафтинга доста отдавна. Всъщност всичко започна през 2006 г. след прочита на един пост в блога на Американската мечта. Бях силно впечатлена тогава и не си спомням, но май в коментарите към поста прочетох, че и в България имало подобни екстремни преживявания и още в същия миг реших, че задължително трябва да отида да опитам! От тогава все си търся с кой да отида. Миналата година на морето си говорих с едни познати, които бяха ходили и разказваха, че било много яко! Преди около 3 седмици мои приятели ходиха, но аз тогава не можах да отида, защото имах някакъв изпит. През изминалата седмица се организирахме 18 души, обадихме се, запазихме лодки, платихме капаро и си уговорихме спускане за днес в 10.00ч. За целта днес тръгнахме по-рано към 8 да имаме време да стигнем до Кресненското ханче, където се събира групата. Там протича цялата подготовка-избор и обличане на неопрен, обувки, каски, инструктаж (който трае около 20-30 мин), подписване на декларация, че по собствено желание се пускаш с лодките и си запознат с опасностите, които могат да те сполетят. После всички се качваме на микробусчетата и ни закарват до мястото от където влизаме във реката.
Обличането не е от най-лесните действия, защото неопрена е мокър или поне достатъчно влажен и понеже е полепнал по тялото ти, трудно го издърпваш. Всъщност можеш да се откажеш от неопрен и да караш само по бански или някакви панталонки и тениска, както прецениш. И обувки можеш да си носиш, стига да имаш подходящи. Цялата екипировка се състои от неопрен (бански или някакво друго облекло, каквото сам можеш да си осигуриш), обувки (затворени, с които би ти било удобно да тъпчиш по камъните във водата), каска, спасителна жилетка и накрая ти връчват едно гребло. Неопрени има много модели, от цялостен (наподобяващ гащеризон) до тип панталонки (от кръста до колената), неопрени с дълги и къси ръкави и гащеризон (с ръкав или без), но къс само до колената. Избор голям. Обувки също дават, ако нямаш. Аз естествено бях най-много облечена, защото съм болна и имах чувството, че ще ми е много студено, а и не ми се иска да се разболея точно преди Австрия. Преди да се облечем трябваше да си опаковам новата татуировка (тема на някой от следващите постове) с найлон и за целта бях взела опаковъчно фолио като най -удобно. Със същото опаковах и раната кракът на брат ми, за да не му се намокри превръзката, защото него пък вчера го ухапа куче. Инструктажа се проведе от един от инструкторите. Беше много готин и смятам, че добре ни обясни основната цел на задачата. Аз лично за първи път карам рафтинг и цялата тази информация ми беше интересна и полезна - основна позиция в лодката, как се държи греблото, как гребеш напред, назад, изпълнение на различни команди. Какво предприемаш, ако лодката се заклещи на някой камък. Как да се пазиш от различните растителности покрай реката (трябва да залегнеш назад, не напред), процедура по спасяване на паднал от лодката във водата, какво трябва да прави самия паднал от лодката, докато е в водата (тук интересното беше, че трябва да се легне по течението на реката като си вдигнеш краката над водата така, че да си виждаш пръстите на крата, а не да плуваш по течението в лицето напред, защото би се ударил още в първия срещнат камък), разясняваха ни как да спясим паднал с въже и разни др. неща. Цялата груба бяхме 38 човека. После когато те закарат с микробуса на мястото, от където тръгват всички лодки, се разпределят групите по 6 души в лодка плюс водача, всеки сваля своята лодка във водата. Настаняват се, като водача седи отзад в лодката, по средата, а другите са разпределени от двете страни по трима души. Нашата груба заехме 3 лодки, имаше и още 3. Принципно всички тръгваме заедно, като се изчакваме по малко. Аз си мислех, че така е кофти, защото може да се сблъскаме във водата и ми се струваше опасно. То обаче се оказа много яко, защото от време на време като се настигнем с някоя лодка се завихряше луд купон, всеки загребваше с греблото във водата и се окъпвахме една друга лодките, викахме от кеф направо. Не беше толкова студено колкото очаквах, нито се намокрих чак толкова. Никой не падна от лодката, двама се къпаха във водата, но по собствено желание. Има един участък, който бил много опасен и там не пускали никой освен състезатели. Затова там излизаме, вадим лодките от водата, качваме ги на микробусите, шофьорите ги закарват до мястото, където всички отново пускаме лодките във водата и продължаваме напред. Участъка е около 11 км и се пуска за около час и половина с вървенето пеша и местенето на лодките, заради отбития участък.
Общо взето си изкарах добре, но не съвсем, защото не беше изобщо това, което очаквах. Не изпитах почти никакъв адреналин, защото екипът беше изключително слаб. Гребяхме само трима от 6 души. Другите по скоро пречеха от колкото помагаха. Двама от тях поне бяха мирни и тихи, мъчеха се да положат някакви усилия и кротуваха. Третата обаче се оказа страшна глезла ( то аз си го и знаех), но сега няма да я обсъждам, защото там има много за говорене, а тя сега не е тема на поста. Като цяло бих могла да кажа, че затова както и за много други неща човек трябва да има усет, да спазва някаква дисциплина, да слуша с двете си уши командите на водача, да е съсредоточен, да полага усилия да гребе и това би било достатъчно. Движехме се сравнително бавно, което много ме учуди, и то по-скоро се возехме, не карахме рафтинг, ако си поне малко добър, спокойно можеш да се задържаш и да не падаш във водата, не можахме да се заклещим в камъни и храсталаци, което беше цяло чудо, предвид екипа и така. Нищо ексремно не видях в цялата работа и макар, че съм леко разочарована в това отношение, пак ще отида, този пък вече с подбрана група и без пикли. Горе долу вече се знае кой как кара, така че екипа е ясен. След рафтинга се преоблякохме и седнахме в кръчмата на кресненското дефиле. Хапнахме добре, за десерт си поръчахме кисело мляко със смокини, облизах си пръстите и се прибрахме. Лудницата си беше страхотна, защото само ние бяхме много хора, най-голямата компания, а имаше и други хора и всеки шаваше на горе на долу, всеки със своите си претенции.
Общо взето като за първи път установих, че поне следващия път няма да има от какво да ме е страх и ще съм много по дейна и убедена в действията си. Хареса ми, но трябва да внимаваш с кой отиваш или по - скоро с кой си в лодка :-)
Ето и малко снимков материал. Btw има си фотограф там, който се катери по едно скали, мостове и т.н. и те снима доста неочаквано и снимките са уникално смешни, може да се направи конкурс за най-изкривена физиономия :-))) Диска с професионалните снимки струва 50лв за една лодка, независимо колко копия искаш. А рафтинга забравих да кажа е 40лв на човек в случай, че се интересуваш.
Гледай сега... и ако не ме познаеш съм с жълта спасителна жилетка (то само двама бяхме така и другия е от мъжки пол :-) ), кремаво жълта каска и жълто гребло ( егати модерното маце съм с това жълто, все едно нарочно ;-)) и седя на лявия борд на лодката (гледайки я отзад), а по едно време бях водач най-отпред вдясно. Общо взето, ако видиш сива лодка без никакъв синхрон (малко като онова стихотворение "на една страна захвърлил пушка, на друга сабя на две строшена...", и в нея една глезла дето само си почива, държи си греблото в скута и се пази от водата почти седнала в лодката, ние сме... със сигурност.. :-(