Среднощни мисли
Не, това не съм го измислила аз. Получих го като смс преди време.
...и е ужасно когато всичко приключи, до вчера си "мило", а днес непознато...
Пак не мога да заспя. Няколко вечери вече не заспивам по обичайния начин, веднага след като подуша възглавницата. Inboxa на телефона ми се напълни, лягам и преглеждам кое по напред да изтрия и се връщам назад, чета и се чудя...не може да бъде...:-(
А НЕГО го няма и тъжно и пусто, самотно и черно е в моята стая. Колко гадно, ужасно се чувствам :-(((
Мисля си и каква е файдата да бъдеш искрен и честен в този живот когато всеки се преструва, че го цени, но после се изплюва върху всичко? И защо да си добър и отзивчив, да помагаш в нужда, кой го топли това? Аз не мога да сложа всички хора от другия пол под един знаменател, смятам че всеки има някакви хубави качества и е интересен по своему, но ето, че колкото и да се старая да не го правя то сама се обеждавам, че те всички си имат някакви (при това голям брой) прилики. И всеки път се питам все едно и също - как е възможно до вчера да си обичал, уважавал, подкрепял и правил толкова неща за един човек, а утре сякаш щракваш с пръст и той вече е никой в твоя живот. Това не ми се струва толкова лесно на мен. До вчера си намирал време за тези дребните неща - да кажеш добро утро, лека нощ, как беше деня ти, жива ли си изобщо? И за миг всичко умира, потъва и все едно никога не се е случвало. Преди време също си задавах този въпрос, сега пак стигнах до тук. А отговорът още ми е неизвестен.
posted by Flower-che @ 01:12
3 Comments:
At 03 юли, 2006,
Анонимен said…
Ох, мила Цвети, застъпваш един въпрос, който ме гори отвътре много често. Не защото не вярвам в отговора, напротив, много вярвам, но често се питам, дали това е за добро.
Лично аз обичам да се раздавам, да пръскам топлина около себе си. Обичам да обичам. Всички мои приятелки досега - и тях ги обичам. Не мога да кажа на едно момиче, че я обичам и утре да я забравя. Дал съм частица от себе си на всяка, понякога се питам как са, какво правят, дали животът им е същия, дали мечтите им са тези, които бяха тогава, когато бяхме заедно. Със всичките си приятелки си оставам приятел, не мога да мразя, дори и болката да е била голяма.
Вярвам, че човек трябва да бъде добър, пък каквото и да му коства това. Винаги си повтарям, че всяко зло е за добро, стискам зъби и продължавам. Ако падна, ставам, леко куцукам, но ... продължавам да вървя, дори и да се блъсна в бетонна стена, пак, избърсвам кръвта и я прескачам.
Боли, да, боли. Боли когато си предаден, когато усетиш, че това, което са ти казвали е било откровено лицемерие, начин да се харесат или нещо друго, което е далеч от истината.
...и мислейки за тези неща, Цвети, колкото повече чета блога ти, толкова повече си мисля, че си едно прекрасно същество. Вярвай в живота, в доброто, в любовта, не се оставяй болката да те оскоти и да забравиш да отделяш внимание на дребните, но важни детайли от живота.
At 03 юли, 2006,
Flower-che said…
Ами не мога вече да издържам, трудно е постоянно да залъгват мечтите ти :-(. Иска ми се да вярвам във вечните неща, в добротата, в слънцето, но тези неща вече умират в сърцето ми. Жалко, нали?
At 03 юли, 2006,
Анонимен said…
Кой залъгва мечтите ти? И защо ще позволиш на нещо, на което държиш толкова силно да си отиде? Това не ли предателство спрямо самата теб? Не им позволявай! Защото улиците са пълни с тъжни хора... А и те навремето са гонили балони, тичали са след гълъбите и са се радвали на живота и са мечтали като пораснат да направят вълшебства.
Не позволявай това да се случи!
Публикуване на коментар
<< Home