Голямото преместване
или как стана така, че завинаги ме изгониха от вкъщи?
Някой биха казали - елементарно уотсън!
Аз бих казала...трудно, но успяха.
Случката... (за текста по - надолу слагам онази голяма червена точка в горния десен ъгъл. Извинете ме ако на някой места съм брутална, но повярвайте ми всичко е заслужено!).
Преди почти две години брат ми си хвана приятелка. Няколко дена по - късно тя се премести да живее у нас, в апартамента където живеехме аз и брат ми. Нищо лошо. Даже гот, защото брат ми няма да е самичък и аз много се кефих. Момичето изглеждаше свясно на пръв поглед. Ето как обаче всеки греши! Постепенно тя почна да ми се налага, да прави нещата по нейния си начин, да вкарва някакъв нов ред в къщата ми (бъркайки по всевъзможните шкафчета и пренареждайки всичко). После почна да изявява претенции, че аз не съм чистила, че не мия прозорци, че не мия чинии, че не готвя и какво ли още не. Даже майка й отишла при мойта майки да й държи сметка защо само Катя готви? После имаше един случай, в който на Катя (понеже тя е много зиморничева) не й харесвало, че в хола е само с плочки без килим и поиска да сложим килим. Майка й се обажда веднъж на брат ми да нарежда да отиде да вземе от нейния апартамент килима и да го сложи у нас. После веднъж пак майка й идва у нас една сутрин, аз си седя в хола по пижама тъкмо станала от леглото и почва да ми обяснява как трябвало всяка сутрин да се отварят прозорците да се проверява и веднага да съм се обличала и да отварям прозореца.
И сега вече почнах.......
Е кажете ми като влезнеш в чужда къща ти ли трябва да се съобразяваш с привичките и навиците отдавна изградени в този дом или ние живеещите там? И ти зелена тикво, на 23 години си, не можеш ли да взимаш вече самостоятелни решения та разрешаваш на майка си да ти се бърка в живота и да ми нарежда в моята къща? Да дойде тя и да ми заповяда да се обличам бързо и да отварям прозореца, който от как се помня и живея в тази къща не съм отваряла, защото отпред има диван, който пречи, защото става течение и може да се счупи и защото апартамента е достатъчно малък и може да се проветри като се отвори на терасата. Ти ли точно ще ми заповядваш и ще ми се държиш като все едно си си в къщи? А не се ли чувстваш малко неудобно да ми казваш дали и какъв килим да си сложа в МОЯТА къща? И пиклата знаете ли какво направи? Ядем веднъж заедно (което между другото се е случило толкова много пъти, че се броят на пръстите на едната ми ръка), тя става, вдига своята чиния, а моята остава на масата. No comment! После една вечер късно на мен ми се прияде, хапнах и си оставих чинията в мивката. На другия ден се прибирам и заварвам Катя да мие чинии. След 1 час отивам в кухнята и гледам вскичо измито, но моята чиния с лъжичката оставени в мивката. Е бива ли такова нещо? Може ли да те приемат в една къща с отворени обятия и ти да се държиш така? Може ли с нищо да не се съобразяваш? Да не говорим, че в началото тя изобщо не ни поздравяваше. Ама няма добър ден, няма добър вечер. Влиза и нищо, и не само мен, ами и баща ми и майка ми и приятелите на брат ми. Все едно не сме хора. Ама то както са казали хората първите няколко годни са най - важни, а на нея явно и липсват. Та брат ми, след многобройни оплаквания от тук и от там взе та й каза и още милиони пъти и повтори докато се научи да поздравява. Не ми харесва батерията на душа в бяната, искам душ със слушалка - на ти душ - 100лв и душа го имаше, не ми харесва това, не ми харесва онова. Ми като не ти харесва що живееш с нас? И вземи си извади левовете от спестовните сметки и купи и плати нещо в тая къща, защото не си просто гаджето на брат ми, а живееш с него. И най - накрая...един ден още в началото се бях качила на колата й веднъж, от нас до през 3 блока и тя казала на брат ми, че не иска да й карам колата повече (като аз така или иначе не съм имала планове да й я карам така или иначе. Повече не съм се качила! Но какво се оказва сега - всичко делим, ябълките в хладилника, кашкавала, всеки си готви за себе си и никой не яде от чуждото ядене (защото може и да е отровно, знае ли човек?), всеки си пуска пералнята самостоятелно, всеки си чисти стаята, аз не влизам и вече не употребявам хола (тяхната стая), седим си в къщи, всеки затворил се в своята стая, никой не обелва дума. И за толкова години ние не намерихме общ език. Представяте ли си аз най - комуникативната личност, която познавам, дето плямпа със всеки за щяло и нещяло. Ама то как да говориш с такъв пъкел? То зло бе. А и върти некви стратегии и си мисли, че успява. Успява, да, защото аз й разрешавам, защото не искам да заставам между нея и брат ми.
Някой биха казали - елементарно уотсън!
Аз бих казала...трудно, но успяха.
Случката... (за текста по - надолу слагам онази голяма червена точка в горния десен ъгъл. Извинете ме ако на някой места съм брутална, но повярвайте ми всичко е заслужено!).
Преди почти две години брат ми си хвана приятелка. Няколко дена по - късно тя се премести да живее у нас, в апартамента където живеехме аз и брат ми. Нищо лошо. Даже гот, защото брат ми няма да е самичък и аз много се кефих. Момичето изглеждаше свясно на пръв поглед. Ето как обаче всеки греши! Постепенно тя почна да ми се налага, да прави нещата по нейния си начин, да вкарва някакъв нов ред в къщата ми (бъркайки по всевъзможните шкафчета и пренареждайки всичко). После почна да изявява претенции, че аз не съм чистила, че не мия прозорци, че не мия чинии, че не готвя и какво ли още не. Даже майка й отишла при мойта майки да й държи сметка защо само Катя готви? После имаше един случай, в който на Катя (понеже тя е много зиморничева) не й харесвало, че в хола е само с плочки без килим и поиска да сложим килим. Майка й се обажда веднъж на брат ми да нарежда да отиде да вземе от нейния апартамент килима и да го сложи у нас. После веднъж пак майка й идва у нас една сутрин, аз си седя в хола по пижама тъкмо станала от леглото и почва да ми обяснява как трябвало всяка сутрин да се отварят прозорците да се проверява и веднага да съм се обличала и да отварям прозореца.
И сега вече почнах.......
Е кажете ми като влезнеш в чужда къща ти ли трябва да се съобразяваш с привичките и навиците отдавна изградени в този дом или ние живеещите там? И ти зелена тикво, на 23 години си, не можеш ли да взимаш вече самостоятелни решения та разрешаваш на майка си да ти се бърка в живота и да ми нарежда в моята къща? Да дойде тя и да ми заповяда да се обличам бързо и да отварям прозореца, който от как се помня и живея в тази къща не съм отваряла, защото отпред има диван, който пречи, защото става течение и може да се счупи и защото апартамента е достатъчно малък и може да се проветри като се отвори на терасата. Ти ли точно ще ми заповядваш и ще ми се държиш като все едно си си в къщи? А не се ли чувстваш малко неудобно да ми казваш дали и какъв килим да си сложа в МОЯТА къща? И пиклата знаете ли какво направи? Ядем веднъж заедно (което между другото се е случило толкова много пъти, че се броят на пръстите на едната ми ръка), тя става, вдига своята чиния, а моята остава на масата. No comment! После една вечер късно на мен ми се прияде, хапнах и си оставих чинията в мивката. На другия ден се прибирам и заварвам Катя да мие чинии. След 1 час отивам в кухнята и гледам вскичо измито, но моята чиния с лъжичката оставени в мивката. Е бива ли такова нещо? Може ли да те приемат в една къща с отворени обятия и ти да се държиш така? Може ли с нищо да не се съобразяваш? Да не говорим, че в началото тя изобщо не ни поздравяваше. Ама няма добър ден, няма добър вечер. Влиза и нищо, и не само мен, ами и баща ми и майка ми и приятелите на брат ми. Все едно не сме хора. Ама то както са казали хората първите няколко годни са най - важни, а на нея явно и липсват. Та брат ми, след многобройни оплаквания от тук и от там взе та й каза и още милиони пъти и повтори докато се научи да поздравява. Не ми харесва батерията на душа в бяната, искам душ със слушалка - на ти душ - 100лв и душа го имаше, не ми харесва това, не ми харесва онова. Ми като не ти харесва що живееш с нас? И вземи си извади левовете от спестовните сметки и купи и плати нещо в тая къща, защото не си просто гаджето на брат ми, а живееш с него. И най - накрая...един ден още в началото се бях качила на колата й веднъж, от нас до през 3 блока и тя казала на брат ми, че не иска да й карам колата повече (като аз така или иначе не съм имала планове да й я карам така или иначе. Повече не съм се качила! Но какво се оказва сега - всичко делим, ябълките в хладилника, кашкавала, всеки си готви за себе си и никой не яде от чуждото ядене (защото може и да е отровно, знае ли човек?), всеки си пуска пералнята самостоятелно, всеки си чисти стаята, аз не влизам и вече не употребявам хола (тяхната стая), седим си в къщи, всеки затворил се в своята стая, никой не обелва дума. И за толкова години ние не намерихме общ език. Представяте ли си аз най - комуникативната личност, която познавам, дето плямпа със всеки за щяло и нещяло. Ама то как да говориш с такъв пъкел? То зло бе. А и върти некви стратегии и си мисли, че успява. Успява, да, защото аз й разрешавам, защото не искам да заставам между нея и брат ми.
По тоя въпрос има още много да се говори...
В крайна сметка обаче поговорката - моето е мое, чуждото е общо, просто няма да я бъде. Защото не стига, че навсякъде рови, размества, ами и компютъра ми ползва. Аааааааа не. И ако ме познаваш, знаеш какво значи за мен компютъра? Нали? От половин година му разправям на брат ми да й каже да не ми докосва компютъра, той си прави оглушки. Е няма да я бъде.
И след като няколко милиони пъти някой хора ми повториха, че моето място не било там, че аз съм пречела и т.н. се стигна до там, че минали четвъртък завинаги се изнесох, взимайки целия си багаж, щото знае ли човек утре тая може всичко да ми изхвърли и ще трябва да й оскубя косите. Защото много мразя да ми се бъркат в личното пространство.
И сега ми е криво, много криво!
Защото цял живот съм живяла в тази къща, защото там са спомените ми от дете, целия ми багаж, защото там съм си го направила уютно и ми харесва. Чувствам се удобно. Защото и мястото е хубаво, имам милиони рейсове и тролеи, който минават покрай нас, една, макар и малка част от приятелите ми са там, знам си магазините, заведенията и всичко, всичко.
И за да спра до тук (защото поста стана много дълъг) ще кажа само едно (пък вие си правете изводите), където и да отида да живея сега ми е все тая, дали съм при приятел/ка, при майка ми и баща ми, в Китай или Патагония ми е еднакво чуждо и еднакво мъчно. Плаках много онзи четвъртък.
Ето как една кучка развали отношенията ми с брат ми, защото той е виновен, че допусна това да се случи и я остави да ни се качи на главата. Но ако това е проблема, ще платя и тази цена!
Така че вие хора, внимавайте и пазете отношенията с близките си хора, защото брат ми винаги ми е бил много близък приятел и съм споделяла много с него, но сега всичко се промени :-(
posted by Flower-che @ 18:02
1 comments
