Е, както вече се досещате и за мен дойде този ден. Решение, което ДОСТА отдавна се върти в главата ми. Решение, което повярвайте взех ужасно трудно. Стъпка, която дълго време се страхувах да направя. Не съм от хората, които обичат да си сменят работата през месец, два. Нито съм от тези, които лесно се разделят с колектив и обстановка. Напротив! Тук имам приятна среда, готини колеги, хубав офис, общо взето приятелска атмосфера. Чувствам се свободна да взимам решения, да сключвам сделки, да стана, да излезна и да свърша нещо свое, да си тръгна по - рано от работа, защото нямам конкретно работно време, да си остана в къщи понякога, ако ми е зле, като за целта се изисква просто да се обадя. Чувствам се добре, защото никой не ми нарежда, никой не се държи троснато с мен, нямам никакви притеснения. Никой не ходи по мен, не се кара и вика безпричинно. Което винаги съм го оценявала - важно е! Тук работих 3 години. Дойдох още докато бях студентка, и макар учеща информатика честно казано не бях виждала какво е процесор, не знаех какво представлява хард диск, не можех дори да направя оферта за компютър...наистина бях доста боса. Колегата (фирмата всъщност е негова) беше човека, който ме научи на всичко (което знам сега), показа ми доста неща, беше търпелив през всичките тези години да се занимава с мен и да ми показва. Едно БЛАГОДАРЯ, което мога да кажа е просто нищо. Само аз си знам какво значат за мен годините, в които работехме заедно. Сега правя оферти, занимавам се с доставките на хардуер, сглобявам компютри, разширих знанията си по бази данни. Участвам в цялостния процес по теста на програмните продукти, внедряването им на пазара, обучението и поддръжката. Контактувам с клиенти, следа за работата в офиса и т.н. и т.н. Той ме запозна с важни хора, създадох много контакти, имах свобода в действията си, възможност да сменя няколко доставчици. И беше така, защото той ми позволи, гласува ми доверие, може би защото усети в мен огромното желание и хъс да се уча и развивам. През тези години имаше много моменти, в които се карахме, в които си викахме (най - вече аз на него :-( ), затваряхме си телефоните и какво ли не. Имаше и много приятни моменти, които също ще запомня. Имаше моменти, в които се търсехме един друг, за да се оплачем за лични вълнения, болки и трепети. И после продължавахме напред! В началото бяхме само ние двамата. С годините екипа се увеличи. Изобщо доста неща преживях тук с тези хора, в тази обстановка.
Решението да напусна тази работа не беше лесно. Когато преди известно време за първи път отворих сайтовете за работа да видя просто на къде вървят нещата си дадох сметка, че аз не отговарям на нито една от тях поради простата причина, че се занимавам с доста неща, натрупах опит в различни области, но може би е време да избера една сфера и да се задълбоча в нея. И колкото и да харесвам преимуществата, които имам тук е време да сменя обстановката, да намеря голяма фирма, в която ще имам възможност да се развивам в конкретна насока и да вървя напред.
Вчера трябваше да направа предупреждение за напускане. Цял ден ми беше доста криво и напрегнато чудех се как да го кажа, каква ще бъде реакцията, правилно ли постъпвам, струва ли си риска да зарежа всичко, което тук постигнах? Знам, че този човек ми е дал много, но в крайна сметка това нали не означава, че докрая на живота си съм свързана с него и тази фирма. На края на работния ден говорих с него, разделяме се мирно и спокойно, много се надявам да останем добри приятели и да се уважаваме.
Имам предложение от голяма компютърна фирма, където изглежда ще имам големи възможности за развитие. Ще започна отначало, заемайки ниско стъпало, но ще се справя някакси и се надявам да успея да се издигна. Там няма да мога да си правя винаги каквото преценя, ще имам работно време, което ще трябва да спазвам, ще трябва да подавам молба за отпуска, ще има кой да ми казва кое е правилно и кое не и още много неща, които вероятно няма да са ми съвсем "удобни". В началото ще ми бъде трудно, но ако искам да работя в здраво стъпила на пазара фирма, с голям персонал и да вървя на горе това е начина. Ще се примиря с условията, но ще имам други преимущества. Просто трябва да го направя!
Пожелайте ми късмет! Ще ми бъде нужен, защото промяната тепърва предстои :-)
