COLORFUL G@RDEN :-)

Моите мисли, онова което ме вълнува, впечатлява, тревожи и радва, което ме прави щастлива и тъжна и все пак това е моя живот, така както аз го виждам! Онази част от ежедневието ми, която искам да споделя с вас!

07 декември 2007

Week-end

Въпреки всичките проблеми, имах доста интересна седмица.
Толкова много не бях работила имам чувството от години. След тази седмица се чудя изобщо, аз до сега работила ли съм или съм си почивала. Макар, че съм си доста съвестна и че и до сега съм полагала доста усилия, но като тези 5 дни други отдавна не съм имала.
Интересното беше, че при мен от една страна може да се каже, че живота ми е доста разнообразен, не само в личен план, но и в служебен. Но тези 5 дни всичко ми се видя абсолютно еднакво. Дните протичаха стереотипно. Спях по най-много 7ч., била съм на работа всеки ден плътно от 9 до 19.15. После около още час и половина още път на връщане и ставаха почти 12. Отидох на тренировка само един път, мисля във вторник. Другите дни не бях в състояние. Не съм се видяла с абсолютно никой! Не съм погледнала абсолютно нищо друго. Вечер се прибирах, хвърлях си дрехите на едното легло, душ и си лягах на другото. Сутрин ставах, маршрутка, единия ден, мисля в понеделник ми прилоша. Тогава даже станах в 6, защото след почивката миналата седмица ми се беше насъбрала доста работа. Просто всеки ден едно и също. Снощи си легнах още в 10, вече бях на ръба на превъртането, даже плаках преди да легна, много ми се насъбра нещо. Сега си дадох сметка какво значи "сиво ежедневие". До сега дните, които са ми се виждали "сиви" направо са били розови, за сравнение със всеки ден от тази седмица.
И така, уикенда мисля да уча за изпитите другата седмица (а те са тъкмо 2бр.), да се видя с моите приятели от Австрия, които са си в Бг за няколко дни, а до колкото преди малко разбрах има и някаква вероятност да замина за една вечер малко извън София, но не знам, май по-скоро не ми се пътува, ако отида пак нищо няма да мога да свърша, ще се прибера в неделя уморена, а понеделник пак влизам във въртележката.

06 декември 2007

Предновогодишни тръпки

Кофти работа са ми тези празници от около 10-тина години. А толкова много ги обичах и се вълнувах като бях детенце. На вън имаше толкова много сняг. Винаги на Нова година се събирахме няколко приятелски семейства, пиехме, пеехме, подарявахме си подаръци. Готвеха се различни вкусни ястия, купуваха се много плодове. Украсявахме елхата, а после седмици наред метяхме игличките от пода. И докато бях още съвсем ситно човече, винаги ме залъгваха да изляза на балкона, после татко звънеше на вратата, точно в 12 и аз тичайки крещях :"Дядо Мраз, дядо Мраз!". Забавно!
Днес пътувах в маршрутката към вкъщи с мп3 в ушите. Спрях се на една от радио станциите и се заслушах в коледна песничка. Толкова тъжно се почувствах, от очите ми се отделиха даже 3,4 сълзички. Егаси скуката, самотата и тъгата. Сетих се, че вече може би 3 години на всяка Нова година изпращам "най - лошата си година". А тя се повтаря вече толкова пъти. Омръзна ми. Искам да се случват само хубави неща, а те все по - лоши. Всичко ми се вижда толкова тъжно, герлянди, лампички, елхи, толкова красиви украси, а всичко всъщност е доста фалшиво.
Мисля тази година да не слагам никаква украса вкъщи, просто нищо не ми се прави, няма смисъл. За това пък тези дни като намеря време трябва да купя украса и да украся магазина ми, което мисля, че ще ми е достатъчно, защото там прекарвам по - голямата част от деня си.

04 декември 2007

Done

Свърши отпуската. Едва ли очакваш от мен да чуеш, че съм си починала, тъй като това никога не се случва.
Мина първия изпит от тази сесия, за първи път бих казала, че се справих доста добре (надявам се!). Резултатите ще ги видим през февруари чак.
В събота след изпита какво да правя, къде да ходя, в къщи сама, не ми се прибира, не знам и къде и с кой да отида. Съвсем случайно няколко часа по - късно се оказах на Мальовица. И тази зима видях сняг! После до Боровец. Пътувахме си, слушайки висока музика, просто нямахме нужда дори да говорим. Човек би казал "Егаси хармонията"! Ама не. Изкарах си много добре де. Не бях излизала от София дълго време.



No reservations

Отдавна не бях гледала такова филмче. Докато си лежах, често пъти имах и сълзи в очите, но има нещо много хубаво в това филмче. Нещо близко до мен, до моя живот, до чувствата и мислите в главата ми.
Харесва ми!
Гледай го и ти :)