Мързелив уикенд

Вчера цял ден как не станах от този креват. Добре, че вечерта предложиха да ходим до клуб ДиМодуло, та някакси се навих да стана, само защото това е едно от любимите ми заведения, а може би беше. Иначе цял ден на почивки спах, ставах да ям от време на време, лежах и се ровех в интернет с лаптопа, цял ден не свалих пижамата :-))). Имам си нова пижама сигурно заради това толкова и се кефя ;-). Вечерта станах да изчистя с прахосмукачката и да се изкъпа, за да се приготвя от 20 ч. да гледам Вип Брадър. Остават още 2 дни до края и смятам този път да видя как ще завърши. Да ама за 40 минути се превърнах в телефонна централа. Всички ми звъняха един през друг, за да се организираме за вечерта и за какво ли още не. А аз все още не бях сигурна, че много ми се ходи, защото от 3 дни куцам с единия крак, а на другия вероятно или съм скъсала връзка или съм разтегнала сухожилие от тренировките. Предстои да разбера точната диагноза утре когато отида на лекар. Но вече седмица и малко повече не съм ходила на тренировки :-(. И честно казано много ме е страх какво ще ми кажат лекарите :-(. Иначе излезнахме доста късно, защото докато свърши Вип Брадър, докато някой хора се натуткат и т.н. Звъннах на една приятелка, която за изненада ми каза, че също се запътва към същото заведение. Не беше кой знае колко весело, компанията беше добра, но бяха сменили управитела, охраната и ди джея и това определено беше дало своето отражение :-(. Много ме е яд. Пък и през цялото време се притеснявах за кракът. Прибрах се в 5.30, не ми се спеше особено. А пък на връщане в колата пак се опита да ми прилошее, май още не съм се оправила и кръвното ми играе сериозни номера. Добре, че тук не съм сама като в Холандия та не се притеснявам толкова и да ми стане нещо все ще се оправя някакси и ще има кой да ми помогне.