Студентски живот

Не харесвам много студентски град. Първо, че за съжаление е доста голяма мизерия и като отида там все си мисля, че студентите там нищо и не разбират от живота в столицата. Те не излизат от студентки град, ходят само по тамошните заведения, напиват се всяка вечер, почти не си лягат, там кипи купон и непрекъснати емоции. Понякога си мисля, че последното нещо, заради което провинциалисти се местят да учат в София е по - добрите университети и възможностите, които може да им даде големия град. Те тук виждат живота, далече от мама и тати, без контрол, голяма част от тях изживяват най - големите си приключения по време на студетските години.

Е, моето студентство определено беше доста по различно и не чак толкова розово. В университета нямах приятели, защото във втори курс се преместих в друга специалност, където групичките вече бяха сформирани и беше трудно да се нагодя към която и да е от тях. Плюс това работех, взимах приравнителни изпити и ми беше трудно да отделям време за купони и т.н. Не съжалявам, не чувствам да съм пропуснала нещо кой знае какво.

И до днес обаче когато отида в студентски град ме навяват един куп "различни" мисли. Мизерното положение в общежитията там ме кара да се радвам и да ценя това, което имам. Дом, където мога да кажа, че нищо не ми липсва, семейство, което ме обича и подкрепя, приятели, които са до мен, и с които мога да споделям. Това ме кара да спра и да се замисля, защо тогава хората, които имаме това го приемаме за даденост, защо не се чувстваме щастливи, а това са именно най - важните неща от живота на един човек?

Така в събота ме поканиха на гости в студентски град, но този път беше малко по - различно. Бях в общежитията на Националната Спортна Академия, в семейна стая, където условията са къде къде по различни и общо взето за късмет на живеещите вътре това беше най - хубавата стая в този блок при това и доста добре обзаведена от съквартирантите - гледахме си телевизия, имаха двд, кухня, баня (след ремонт!) изобщо нищо не разбираха от студентския живот :-). Заседнахме на едни салатки и други вкусотии и изкарахме доста добре. Даже смело мога да заява, че изобщо не ми се тръгваше, но нямаше как.