Фаза упадък

И понеже съм в сесия, слагам абсолютно адекватно заглавие. Нали сте чували за жизнения цикъл на развитието на стоката? Та една от фазите е упадъка.
В неделя имам не 1, а цели 2 изпита, защото преди седмица не отидох на редовния изпит и си изместих датата. Обаче нито съм почнала да пиша казуса по единия изпит, нито съм чела теорията по другия и изобщо не знам кога ще се оправя. От три дни не съм се прибирала, снощи нямаше нет тук където съм сега, заради тъпите грамотевици и отидох при приятел, защото ми трябваше нет, за да си напиша казуса. Когато отидох той излезна до един бар остави ме легнала на леглото, подпряна на ръцете си, четяща листове с лекции пред мен, дистанционното за сателитната и телевизора до мен и лаптопа зад мен. След 55 минути ме намери заспала, върху кръстосаните си ръце, в абсолютно същата поза, посегна да вземе дистанционното и ми каза "Ха, ми те дистанционните не са мръдвани!". Ми как да са мръднати като съм чела точно 7 минути и съм заспала дълбоко? За първи път ми се случва!
Изобщо този семестър нещо много се провалих, за първи път ми се случва, явно съм загубила тренинг и сега ми е доста трудно, а и в работата ми е доста напрегнато. То се е видяло, че ще се ходи на повишителни, ако не и поправителни, щото няма начин да съм изкарала повече от 3.
По предната вечер говорих по скайп до 3 и последните думи не ги помня, падаше ми главата от умора и желание за сън, даже заспивах за секунди.
Изобщо що съм такава? Аз живея на периоди. 4 месеца събирам сили и после ги опуквам за отрицателно време. От много емоции през декември и началото на януари реанимирах до сега и сега като, че ли ставам от зимен съм.
Отивам да уча, та да сполуча :))

Добро начало :)

Малко странно е за мен седмицата да почне по този начин, но излизам с извинението, че това наистина рядко се случва.
В понеделник след работа си тръгнах, но направих 30 крачки, за да се върна в обратната посока и много случайно отидох с един познат да пийнем по нещо в един близък бар, който аз много харесвам. Дойде и един друг познат по едно време, който е приятел на моя приятел и мой клиент. Много е гадно да не пиеш между другото. Ми кво да направя, не виждам особен смисъл да го правя, когато не ми харесва, но признай колко е кофти ситуацията сядате двама човека да пийнете по нещо и заради факта, че единия не пие алкохол и другия се лишава. Затова реших да си поръчам един джин с тоник. През деня хапнах половин салатка, но ме прекъснаха и си останах само с това за целия ден. Бях забравила до момента на втория джин с тоник, който почна да ме хваща. Но ми се ослади, стигнах до 4 -ти и към 1 си тръгнах от бара добре почерпена :). После огладняхме и си взехме пица, играхме на XBox, дрън дрън за какво ли не и в крайна сметка така и никой не легна.
Вторник без никакъв сън едвам се домъкнах в 8 да отворя магазина. По кофтито беше, че адски много ме болеше коремчето, защото не трябва да ям царевица, а в пицата имаше, защото аз така си я поръчах. По принцип се съобразявам, но на няколко месеца веднъж си позволявам да хапна. Днес все още ме боли :(. Вчера си тръгнах от работа по-рано, защото ми беше много лошо и следобяд не можах да издържа. Прибрах се, дребнах за час и половина и отидох на събрание в работата.
Добре започнах седмицата нали? :P

Adriano Celentano - Il figlio del dolore

Когато се върнеш от почивка имаш ли песни, които винаги ще свързваш с тази ваканция? Аз винаги имам такива песни, защото музиката е вторият ми живот.

И така една неделя докато бях в Австрия пътувах в колата от Баден към Виена. Баден е едно богаташко градче на 20-30км от Виена, за което обаче друг път ще ти разправям. Пуснаха ми един диск и точно преди да влезем във Виена се натъкнах на една страхотна песен в изпълнение на Адриано Челентано с българска намеса. Останах очарована. Просто невероятно изпълнение. После взех диска, за да го запиша. Последва качване на телефона. Последната нощ си я пуснах от телефона и я слушах докато заспя, а заспиването беше трудно, защото се натъжих, че след няколко часа тръгвах, тук работа, в къщи, все едно и също. От друга страна, хваха ме онази тръпка в корема, че ще се видя със семейство и приятели, но се сетих и какво ми беше, когато се прибирах от Холандия и тръпнех от желание да стъпя на българска територия, после си спомних и за някой, който толкова много и все повече ми липсва. Накрая се почувствах като дете, когато винаги като се прибирах от лагер изпитвах едно особено чувство, че от утре няма да си с тези хора и те много ще ти липсват, ще ти липсва смеха и приятните емоции, а в Австрия имаше много такива.

Песничката има хубав текст:

Nada:
Tu mi sfondavi col tuo corpo
mentre due dei tuoi
si divertivano a tenere
larghe le mie gambe
e ogni volta che spingevi
con rabbia lo facevi
mentre di dentro
morivo dal dolore

Con uno straccio
fermavi le mie grida
e quando poi esausto
da me tu sei uscito
a turno i tuoi compagni
han ricominciato
tu ridevi mentre sanguinavo

La tua malvagiti
nel mio grembo moriri
poichi¨ i¨ proprio dal mio grembo che rinascerai
e mentre in cuor mio
per sempre morirai
come un fiore dal mio grembo tu rinascerai

coro:
Brala moma ruja tzvete kaino brala tai zaspala*
Brala moma ruja tzvete kaino brala tai zaspala*

Adriano:
Tu vuoi far nascere colui
che giudicheri
chi violenti² la madre sua
nel giorno che lo concepi¬
io guardarlo non potri²
se un di¬ mi chiameri
e mi racconteri che lui i¨ figlio mio
lui mi disprezzeri e io malediri²
il giorno che la madre mia mi partori¬
e mi abbandoneri e non avri pieti
per lacrime che io verseri²

Nada:
Tu gli racconterai
che tu non eri tu
ma solo il frutto di quell'odio
di chi amare non sa
figlio mio gli dirai
la mia malvagiti
mori¬ quel giorno che nascesti, nascesti tu
e gli dirai che tu pagherai i tuoi crimini
di fronte agli uomini e poi davanti a Dio

Cosi¬ lui capiri
che il suo vivere
iˆ il seme di un amore che germoglieri

E l'odio finiri solamente se gli uomini sapran risorgere dentro di se
E l'odio finiri solamente se gli uomini sapran risorgere dentro di se


coro:
E l'odio finiri solamente se gli uomini sapran risorgere dentro di se
E l'odio finiri solamente se gli uomini sapran risorgere dentro di se
E l'odio finiri solamente se gli uomini sapran risorgere dentro di se
Brala moma ruja tzvete kaino brala tai zaspala*
E l'odio finiri solamente se gli uomini sapran risorgere dentro di se
Brala moma ruja tzvete kaino brala tai zaspala*
E l'odio finiri solamente se gli uomini sapran risorgere dentro di se
Brala moma ruja tzvete kaino brala tai zaspala*
...a sfumare

Не можах да намеря видео, има едно във vbox ама е ужасно и на всичкото отгоре точно българския припев го няма и няма пък да го сложа, а и не ме кефи като цяло, май е заснето докато им се е спяло или и аз не знам, но нещо криво има в това видео. Мога да я пратя на когото иска, а и в дата.бг я има :-)

I'm back ........ Гергьовден

Малко късно, но все пак, честит имен ден на всички, празнуващи на този ден. Бъдете здрави и щастливи!

Пиша от леглото на кратко, защото съм уморена.
Върнах се от Австрия в петък. Там имах много време да пиша, но не можех да се логна в блогспот. Днес разбрах, че е било защото са променили сайта и вече не е www.blogspot.com, а www.blogger.com. Много ме е яд, защото щеше да има много интересни и позитивни постове. Изкарах прекрасно! Не за пръв път тези дни ще кажа тежката дума, че за 25 години не съм имала по - хубава ваканция. Посетих много нови места, видях непознати неща. Виена през топлите слънчеви дни ми харесва доста повече от колкото през зимата, сезона, в който бях миналия път. Останах доста очарована. И се ядосвам, че не можех да пиша тук, защото сега събитията са малко отминали и каквото и да кажа няма да звучи както, ако беше от мястото на събитието. Може би тези дни ако имам време и настроение ще разкажа в дълъг пост как беше, но не обещавам.
Но сега съм пак в реалността, която все по - малко ме кара да се усмихвам. С брат ми нямам отношения, все още съм много огорчена от всичко, което се случи и макар и да ми е болно, няма какво да направя. Баща ми днес каза, че приемам това изнасяне много трагично, да така е. То за мен е такова. Иначе преди да замина подписах новия договор за повишението в сила от 23 април. Вече съм заместник управител или супер вайзор, разбирай както искаш. Не знам защо обаче пак не съм щастлива от факта. В работата иначе всичко е наред, за сега всички ме слушат и ми помагат. Казвам това, защото имах известна доза съмнение предвид едно доста гадно събрание, което имахме преди няколко седмици и в което се обявиха промените.
Вчера си пуснах безжичен интернет на новото място и днес дълго време настройвах рутера. Оказа се завъртяна история. Иначе се върнах и се почнаха рожденни дни, именни дни. Още на другия ден след като се прибрах, събота бях на работа и вечерта на рожден ден на Ива. Тя празнува с няколко дни закъснение и по - добре за мен, защото иначе щях да изпусна шоуто. Изкарахме чудесно, още по - хубавото беше, че на косъм се разминах да работя днес, което ми помогна да се отпусна. Смях се много, защото всички бяха много забавни. Имаше и едно семейство от Англия та обсъдихме някой интересуващи ме теми за живота там. Нямаше да пия, не ми се пиеше и настроение нямах, но те цяла вечер а наздраве, а наздраве, как да устои човек? Изпих 3 бейлиса. Отидох леко изнервена от техниците за интернета, защото ми пробиха егаси голямата дупка, за да вкарат кабела в апартамента и ме ядосаха, после не можаха да ми настроят рутера, забавиха се много, а аз бързах да се оправям за рождения ден. Плюс това стигнах до извода, че то май в Бг си живея доста изнервящо, но както и да е. Та вчера бяхме 5 семейства и АЗ. Е, как да се чувстваш добре? Напоследък се хващам, че все по-често се замислям за семейство и дете. Вече поне мога да си ползвам интернет на лаптопа, защото за момента няма къде да сложа десктоп компютъра. Днес съответно веднага си говорих по скайп с Америка и много се изкефих.
Трябваше да пътувам до Пловдив, защото мойта мила приятелка Гери имаше имен ден, но не можах да отида. Много ми липсва вече, защото отдавна не съм я виждала и си обещах да й посветя един уикенд да се видим на спокойствие, даже вече има някакви идеи къде да ходим. Но не можех да тръгна, защото всичко е на камари, предстоят ремонти, вече си изпозагубих част от нещата и не знам което къде е, което много ме изнервя. А и все още имам багаж при брат ми.
Иначе следващите няколко уикенда ме чакат първи изпити, за които все още не съм се подготвила напълно. Ще падне голямо учене до края на месеца, за което не знам от къде ще намеря време.
Имам ужасно много снимки от Австрия, които още не съм видяла. Имам по дискове и на 2-те карти. Развали ми се фотоапарата докато бях там. Това е другата трагедия в живота ми. И ако знаеш какво значи фотоапарата за мен, значи можеш да си представиш какво ми е. Още повече, че колкото и да е ми е много скъп подарък и друг с това значение едва ли ще имам. В деня, в който просто спря в ръцете ми, направо ми потъна настроението. Цял ден ходех намръщена като на погребение. Ужасно съжалявам :( .
Сега лягам, за да мога утре да стана да поуча преди работа.
Лека нощ и успешна седмица!