Една звезда

Едно много нежно стихче, което отговаря на настроението ми в този миг:

Една звезда

Ти само нея помниш и обичаш,

сърцето ти е спряло да тупти,

когато Тя - жестокото момиче,

потъпкала е твоите мечти.

Какво съм аз - един единствен атом,

Кой ще се вслуша в моя нежен зов?

Нали с такива пълна е Земята,

Кого вълнува моята любов?

Ще се разпадна някъде, където

най-силно аз ще заблестя,

да виждаш ти, поглеждайки небето

над теб - една усмихната звезда.

Изгубеният сън...в 04.42 през ноща

Явно имам сериозен проблем със съня напоследък. На това ме навежда мисълта, че много вечери лягам и не мога да заспя. Чета смс-и, мисля си за нещо, премислям задачите за другия ден, анализирам разни ситуации и изводи, които съм чула и осъзнала предишния ден, освен това ми е ужасно горещо, сякаш имам температура, защото, ако сега ми е топло какво ли бих правила през лятото. Жегата никога не ми е действала на съня. Всъщност нищо никога не е нарушавало здравия ми сън. Не знам какво става от известно време, всичко се обърна с краката на горе.

Не мога да спра да мисля за натрупалите се безброй много проблеми в работата. Не мога да разбера какъв човек трябва да си, за да не развиваш собствения си бизнес, да ти напишат акт за неподадена в срок данъчна декларация, да допуснеш повече от месец фирмата да не работи, защото не помисли на време за задачите, които само по себе си носи едно (макар и принудително) преместване на фирмата в нов офис. Не знам как човек може да работи против собствените си интересите. Да си се захванал с дейност, в която в днешно време има толкова много хляб и да не работиш, а да лентяйстваш, да пиеш бира от обяд, обедът ти да протича в рамките на повече от час и половина, да лъжеш клиентите, да не вдигаш телефона си, много от срещите ти да пропадат, защото предишната вечер си препил и ставаш с махмурлук. А да си прекалено добър програмист и определено разбиращ от професията си човек. Имаш възможност да направиш луди пари, просто ти трябва една добра огранизация. Това е твоето слабо място и евалата, че си го признаваш (защото и такива хора не останаха), но ти си решил и гласуваш доверие на друг човек, за да ръководи всички тези задачи. Да, но позволи му да го направи и недей непрекъснато да го демобилизираш с несериозното си отношение. Защото имаш вече един изграден начин на живот и кога ли ще се обедя, че навиците ти никога няма да се променят. Тази фирма винаги ще си остане онази малката фирмичка, в която нищо не е наред. Един върши работа за двама, документация изобщо липсва или е наполовина, а финансовата част се води за груба ориентация, просто приблизително. И как нещата ще се оправят, ако вие никога не провеждате събрания, не се събирате и не стиковате работния процес. Нямаш стабилно изградена ценова политика, голяма част от услугите ги правиш на добро сърце, за да си стиснете ръцете на края, важно е лаф да има и нещо на масата. А услугите в днешно време струват най - скъпо! Но ти не съумяваш да поставиш ясни и категорични условия пред клиентите. Защото си ужасно мекошав човек, но с доброта бизнес не се прави. Тук трябват бизнес отношения, добро облекло, за да правиш добро впечатление (понеже мисля, че и това е важно) сериозност, стриктност, дисциплина и яка работа. Тази верига от проблеми просто край няма, то всеки ден се нанизва по минимум още един и така се натрупват.

За това тази вечер лежа и едно от хилядите неща, които не ми излизат от главата е работата. В тази фирма вече едва ли имам бъдеще и трябва да си търся нова работа, а знаем как стои въпроса с намирането на работа в Бг, за това че в България ужасно трудно човек може да се реализира. Само, че прекалено много си харесвам естеството на работа в тази фирма и като, че ли все още храня някакви надежди, че нещата могат да се оправят. Едва ли обаче :-(. Опитвах много пъти, и все си казвах за последно. Но до сега резултат няма. Дали сега, когато отворим новия офис да опитам за последно, какво да правя? Има ли смисъл?!

Не стига, че в личния ми живот всичко е толкова сложно, невъзможно и объркано, а сега и това. И после точно днес на обедната среща, за която писах ме питаха защо не се усмихвам вече? Дали бих могла да го правя, вече дори не съм сигурна? Загубих желание, сега съм тъжна, замислена, обременена от толкова много неща. Някой скри усмивката от лицето ми и я грабна за дълго време. Моят живот винаги е бил пълен с емоции. И сега е така. След един изпълнен с приключения ден си мисля, че съм забравила всичко, че се оттърсвам от мислите за изгубената любов, но все още ги нося в себе си, щом пиша този пост сега...и не мога да заспя

Живот

От както вече почти месец не работя съм го отдала на живот. Сутрин ставам късно (макар и вече не заради физиотерапията), излежавам се в леглото, виждам се с приятели, шлая се безцелно по улиците, обикалям салоните за красота и какво ли не ми ражда главата. Хич не ми е скучно - в къщи си дъня музиката по цял ден, пея си неуморно колко глас имам, закачам се с кой видя, май по всичко личи, че лятото идвааааааааа :-))

И днес така имах една срещичка доста неочаквана и още по - неочаквано беше, че седнахме в едно заведение в 12 на обяд и изпих бутилка студено бяло вино. Твърде нетипично за мен още повече на обяд. По принцип не закусвам, а не бях и вечеряла и съответно можете да се досетите какво се случи ;-). И това не го бях правила, но за всяко нещо има първи път както умните хора са казали. Този ден имах още една задачка да свърша, но съответно не успях. Прибрах се в 4 следобяд в къщи, легнах на леглото и съм заспала. Събудих се в 18.01, телефона звънна и ме изстреляха на кафе. От там на тренировка, след тренировката душче, а после в пицарията. Още не съм гладна, какво ми става не знам, тоя л-карнитин май и на апетита ми действа, което не би трябвало да е така.

Но в момента имам толкова емоции, че хич не се сещам да хапвам, а и тая жега ме скапва.

Хубав ден, пълен с най- различни преживявания, които запазвам за себе си. За блога и това стига :-)

Ех, живот живот...май по - добре да почвам скоро работа, ха ха

Л -карнитин

Май доста се вманиячих и от части ядосах, че не мога да си върна формата от преди Холандия. И прибегнах до Л- карнитинът.

За първи път употребявам подобни неща и ще видим дали ще има ефект. Препоръчаха ми го спортисти и разни фитнесмени, а на шишенцето пише, че подобрява метаболизма. Проучвах дълго време и се допитах до много хора - няма странични действия и дори и да го спра един ден няма да има последствия, както например е при анаболите. Като спреш да ги пиеш и за отрицателно време заприличваш на чувал с картофи. Пък и те са със съвсем различно действие, при мен целта не е да правя мускули. Един познат дори ми каза, че ако комбинираш л-карнитин с тренировки резултатът ще е много по - добър, та реших да се вслушам в съвета му. И сега тренирам яко и пия хапчето, но само 2-пъти дневно, макар в таблицата да пише 3 пъти. Като постигна това, което искам ще окача тук една снимка в плакатен вид, хe хe...това едва ли ще стане..:-P

Старите навици

Денят ми напоследък минава пред компютъра:

Не съм много щастлива от факта, защото започвам да се връщам към предишните си навици и да прекарвам голяма част от ежедневието си на компютъра. Само, че пустия интернет - има толкова много информация, че край няма ;-). И все си казвам днес ще обърна внимание на другите неща, които чакат да бъдат свършени и никога не става така. Кога ще се оттърся от този виртуален свят не знам? Яде ми се сладолед и не мога да намеря време да отида да си купя, а Mac Donalds е на две крачки от нас ;-)

Танци манци

Снощи в "Сите Българи" се събрахме повече от 20 души между, които имаше и такива, които не познавах. Сред стотиците пъти, в които съм посещавала това заведение толкова весело никога не съм си изкарвала. Бихме всякакви рекорди! Мисля, няма хорце, което да пропуснах, при все, че аз открих дансинга. Влезнах от вратата с доста приповдигнато настроение и усмивка и явно отдалече си личеше, защото всички го забелязаха. Просто ужасно много ми се танцуваше. Едвам се стърпях да изчакам някой да стане...всъщност не издържах ;-). Единственото, което си поръчах беше салатка от белени доматки и сиренцее и голяма бутилка минерална вода. Салатата изядох точно преди да си тръгна, защото цялата вечер не намерих време да седна. Да видиш този познат, онзи познат, това хорце, а после другото и така. А после имах една друга уговорка. Чудехме се къде да отидем и докато безцелно се возехме из нощна София изведнъж (макар, че хич не беше изведнъш, защото до там са не знам си колко километра) се озовахме на брега на Панчаревското езерце, което много обичам. Но никога не бях ходила там в 2 през ноща ;-). Всъщност дори и по това време месностт хич не страдаше от липса на посетители, което истински ме учуди :-). Застояхме се там доста и пак си легнах в 5 :-))

За 2-ри път на мотор

Първия път когато се возих на мотор беше в Щатите. Днес се занимавах с майсторите, които поставяха вратите и решетките в офиса, а на връщане се оказа, че няма как да се прибера, защото бяха спряли превозните средства поради ремонтни дейности. Използвах жокер обади се на приятел и се прибрах с ето това:

Е, облеклото ми не беше подходящо заради създалата се извънредна ситуация. Но важното е, че имаше адреналин! Все още обаче ме е страх да отида с цялата компания, които карат подобни мотори нейде из някакви планини и върхове. Мил ми е живота, а и нямам достатъчно добра екипировка. Но едва ли ще устоя, а сезонът сега почва ;-)

Сега с повдигнато настроение ставам да се приготвям за "Сите Българи". Направила съм резервация за 20 души (за първи път се събираме толкова много хора) и усещам ГОЛЯМ КУПОН :-)). А после ми се ходи в някой клуб ;-)

...в леглото с музика

Вчера след случката с дядото бях доста тъжна цяла вечер. Всеки път, когато съм в кофти настроение се чудя какъв е начина да излезна от това състояние и опитвам все нови тактики. До сега не съм открила подходящата, но помня, че имаше един момент от живота ми някъде, миналата година, когато се бях научила, ако ми стане гадно и се замисля прекалено много веднага си лягам да спя.

Снощи си направих лист от любими песни, пуснах ги в winamp, легнах си и дълго гледах в тавана. Не можах да заспя...

Днес заради други случки, реших да направя същото. Но този път смених песните и не гледах в тавана, просто гушнах силно зайо и слушах музиката. Главата ще ми се пръсне...затова станах...

Страхът

Излезнах от спортния центъра, където тренирам тае бо в 21.25. До спирката имах около 5 мин. пеша, а там беше тъмно...Докато наближавах, рейса мина и сега на спирката беше и пусто. На раменете си носех сак, който поне от едната страна спираше вятъра, който духаше в косите и лицето ми. Беше ми леко хладно. Никога не бях чакала на тази спирка. До сега винаги ходех с колата, а миналия път след тренировка гаджето на Дария (инструкторката) ме докара до вкъщи. Докато чаках, улицата пресече един доста възрастен дядо, който приличаше на просяк, дрипльо или както искате там го наречете. Беше с три кучета и крещеше жално по тях, личеше си, че ги обичаше. Застана до мен на спирката, а кучетата яростно лаеха след всяка преминаваща кола. Хвана ме страх, отдръпнах се на страна, възрастния човек се премести до мен, и така няколко пъти, знам че не беше нарочно, просто ходеше след кучетата. Но в един момент му казах да разкара кучетата си, за да не ги разкарам аз по друг начин ( дори не знаех кой). Той говореше доста мило, жалко и някак дори тъжно с дрезгав глас, но съвсем не беше пиян. Носеше някакъв чувал, в който не знам какво съдбата му беше подарила в днешния ден. Той беше сам и вероятно единствената му утеха бяха кучетата, най - верните му приятели! Дали имаше и дом? Каза ми да обичам кучетата, за да обикна и хората. Замълчах... Той застана в единия ъгъл на спирката и започна да гали едно от кучетата, което наричаше "Черньо". Стана ми жал, помислих си: "...ами ако този дядо утре се разболее и вдигне висока температура, както аз когато наскоро бях болна от ангина и в наистина лошо състояние, кой ще се погрижи за него? Кой ще извика линейка ако е зле. Какво ли яде? С кой ли си говори? Как минава денят му изобщо?..." И продължавах да чакам...24 мин....минаваха доста коли, свиркаха и ме оглеждаха. На спирката нямаше дори и една лампа, тя сама по себе си вдъхваше страх, защото е разположена точно до една безлюдна поляна. Умирах от страх. Но нямаше какво да направя, трябваше да чакам. Ето това не харесвам в България, неосветените улици, многото бездомни кучета, страхът да се движим сами и спокойни в собствения си град...или се случва така, че чакаш превозно средство и идея нямаш кога ще дойде. Къде го има това, кажете? А не можеш да си купиш дори собствена кола и няма на кого да се обадиш, или има, но аз никога не бих го направила. Защото мъжете са...ако се обадиш да дойдат да те вземат, те вече те мислят за принцеса, за глезена и т.н., а теб просто те е страх..., а ако случайно го направят после цяла вечер мрънкат, как си ги вдигнала, а те тъкмо са гледали интересен мач. Говоря в общия случай, има и изключения!

Ето това е да си сам самичък в планетата, както все по - често се чувствам, колкото и да се опитвам да го крия. Искам да си купя mp3-ка, но не мога, искам и кола, но колкото и да работя скоро няма да стане. Ужасно ми е гадно, не искам да оставам сама в живота както този дядо на спирката днес. До този момент не знаех как бих отговорила на въпроса "От какво се страхуваш". Но сега осъзнавам - изпитвам страх от самотата, защото веднъж вече я изпитах в пълната й сила в Холандия и не искам пак да ми се случва. Не искам да съм сама, искам някой до себе си, но явно много искам, а може би не достатъчно...:-(. Много ме е страх.

Прибрах се вкъщи, но и тук дори няма кой да те напсува...

Народните танци

Танцувала съм 12 години народни танци, но доста бяха причините поради, които се наложи да спра. Въпреки това обаче никога не съм изпитвала особено удоволствие да гледам концерти по телевизията. Може би бих се загледала само в държавния ансамбъл "Филип Кутев" или ако играе някоя позната трупа. Но едно е да гледаш и друго - ти да си участника. А второто определено е по - вълнуващо. И до днес помня сценичните трески, които ме обхващаха, ако за първи път участвам в даден танц, хилядите Нови години и купоните, които си организирахме с групата, в която играех, трепетите и закачките по време на репетиции (там все пак срещнах първата си обич, която винаги ще помня, за разлика от други първи неща в живота на човек). Понякога ме домързяваше да отида на поредната тренировка, но започнех ли да играя нещо в мен непрекъснато подскачаше в ритъма на танца.

Днес включвайки Канал 1 попаднах на някакъв концерт и се загледах. Прави диагонали, прави редици, сихронна игра, изправена стойка, изключително добро присъствие на сцената, усмихнати и даващи всичко от себе си танцьори. Очевидно ансамбъла беше известен и доста добър, но така и не разбрах кой е, макар и да гледах докрай. Хореографията на спектакъла, защото то си беше истинско зрелище за мен беше много добра. Танците преливаха един в друг, дори станах свидетел на танц, в който самата аз съм играла и не издържах. Скочих и зарипах в хола пред телевизора. Това почти не се е случвало друг път! Даже по - късно като седнах на дивана кракът ми непрекъснато тактуваше, бях си усилила предаватела докрай и си тананиках. Нещо в мен обаче трепна, нещо българско и родно... Присетих се за годините, в които ходехме по концерти и турнета и редовно посещавахме кръчмите, за да тропнем по едно...не, ами по няколко хорца и си беше ужасно забавно. Сетих се за живота извън България и моите неориентирани амбиции в тази насока. Сетих се за много неща, които далеч, там някъде може би биха ми липсвали. А може би всичко идва от там, че където и да съм ходила, съм се чувствала ужасно сама. Не ме скапва толкова мисълта за България и това, че съм далеч от нея, а липсата на приятели нещо, което усетих за последно в Холандия и още се чудя как оживях. Това наистина беше голямо изпитание за мен!

Преди години открихме столичното заведение "Сите Българи" и до днес го посещаваме що годе редовно. Там често се събираме женска компания, с приятелки от ансамбъла, където играех предпоследно. Не помня някога да съм си изкарвала лошо. Изпивам огромно количество минерална вода и почти не ми остава време да комуникирам и да седна на масата, улисана от дългите хора. Даже не знам защо винаги си правя резервация, като първо не употребявам определеното място за сядане и второ там се чувствам като в къщи и всички се знаем, като едно голямо семейство. Винаги отивам спортно облечена, в удобно облекло за неуморни танци и най - вече с ниски обувки, здраво хванати за кракът ми, за да не излетят някъде :-) .

Та така както днес си седях пред телевизора звъннах на бързо два телефона, за да организирам среща в събота за танци на народите. Има малка вероятност този път да пробваме едно ново заведение - български национален ресторант "Витоша" на бул. "Витоша" в сърцето на София.

Детегледачка за 1 ден

Днес се наложи да гледам детето на една приятелка. За разлика от Холандия обаче тук нещата стояха по различен начин, защото това дете ме обожава и аз също го обичам. От малко е свикнало да ме вижда, често пита майка си (моя бивша съученичка) за мен, винаги когато се обадя по телефона то иска да говори с мен, и от миналото лято пита кога ще ходим на море с кака Цвети :-)) Въпреки, че това детенце отдавна ми е легнало на сърцето, Ина винаги ми се оплаква, че хич не я слуша. Още от понеделник от както разбрах, че в сряда ще гледам малката се чудех какви забавления да й измисля. Бях решила да я заведа в парка, да си поиграем, от там пеша да се разходим и да отидем до майка ми, където да я нахраня и да я сложа да поспи малко, а после да ядем сладолед в Мак Доналдс. Но както винаги когато човек си прави планове - това не се случи. Времето беше ужасно горещо и задушно. Отидох с брат ми и негов приятел до едно кафе с играчки. Там Ивонка много си игра, люшках я на люлките, пързаляхме се на пързалката, пихме сокче от портокал и слушкахме кака Цвети и батко Жоро.

После в къщи си направихме обяд и си поиграхме малко. Влюбени в едни играчки решихме да се снимаме :-) И се почна щракането.

Един от избранниците беше пингвинчо:

После с мечето на кака Катя:

и с кучето:

Ако имам дете толкова ще го снимам, че като порасне или ще стане фотомодел (за което пак бих се радвала, защото това винаги е било моя несбъдната мечта) или няма да иска да погледне фотоапарат.
Направихме си и обща снимка за спомен от деня прекаран заедно:

Дойде време и за следобедната дрямка и аз пак се възползвах от случая. Децата спят много сладко (поне тези, които аз съм виждала):

После се върнахме при мама, разказахме й как сме се забавлявали цял ден, какво сме папали, колко много сме слушкали и много се харесахме с нейните очила. Този път сама поиска да я снимам. Има напредък и първи стъпки на бъдеща манекенка ;-):

Прекарах си чудесно, мислех да ходя да тичам, но съм уморена пък и днес достатъчно търчах по лапето. Един различен ден! Излезнах от реалността за 6,7 часа :-).

Привечер излезнахме ужким да пием кафе с Ина и Ивон в комплект, но се озовахме на детската площадка срещу моя блок, люпейки семки. Появи се една съседка и ме попита дали съм ходила на море :-P. Явно солариума вече си казва думата, а аз все

още си мисля, че има накъде!

Тае бо

Няма такъв спорт!
Играла съм 12год. народни танци, тренирала съм 4год. плуване и съвсем малко художествена гимнастика, но се отказах твърде бързо от нея. Така за кеф съм опитвала какво ли не - обожавам кънките на лед, едно време ужасно много карах мини ски, сега вече минах на ски (но не ги владея много), ролерите също са ми любими, обичам и до днес да играя тенис на корт, с три думи (за да не са две, че много изтъркано стана;-) ) луда съм по спортовете.

Но тае бо - то е велик спорт. До сега нищо друго не ме е зареждало по този начин. Чувствам се като перце след тренировка, чувствам че мога да повдигна цяла планина, че имам сили три дни да купонясвам без да лягам (което вече отдавна не ми се отдава). Когато първия път ми казаха: "Хайде да отидем на тае бо" бях доста резервирана. Звучеше ми като бойно изкуство и хич не ми се нравеше. Скоро след това разбрах, че това е, което ми трябва! Тае бо всъщност са упражнения за цялото тяло със съвсем малко елементи на бойно изкуство от сорта на махове, ритане и т.н. За целия ми ентусиазъм вина има и инструкторката. Дария играе с такъв хъс, влага толкова техника и точно когато си мислиш "не мога вече" тя засилва темпото и само отстрани да я гледаш пали в теб желанието да продължиш. Да не говорим за перфектната фигура. Не завиждам, че е слаба, нейното тяло е изваяно от тренировки, като нарисувано. Е не всичко е от тае бо - то, всъщност в детсвото тя започва с художествена гимнастика. Освен това е много готин човек, винаги усмихната, отворена за разговори, емоционална, май и нейния живот е едно бекрайно приключение, което ми напомня донякъде за моя и затова много и се радвам.

Бях прекъснала тренировки за месец и половина поради здравословни проблеми. Но вчера твърдо реших пак да почна. Снощи тичах, а днес беше време за тае бо. Имах малко работа през деня с едни нови клиенти, но жегата ме скапа тотално (и се сетих за морето, вълните, плажа, слънцето...). Следобяда вече се чудех как ще отида на тренировка, чувствах се сломена от умора, прибрах се в къщи с идеята да почина, но се заседях на компютъра и отиде почивката. Час преди да започне тренировката все още бях в къщи и размишлявах, да отида или не? Реших да не ходя, а после си стегнах сака и тръгнах. При мен трудното е да почна първия път, после няма проблем. Отидох, тренирах 1ч. и съм щастлива, че го направих. После открих, че и в центъра където тренирам има солариум и познайте :-)). Ох, вече ми стана мания, как ще се оправям сега не знам:-(((. Сега се чувствам прекрасно. Естествено след това нямах никакво желание да се прибирам и добре се помотах ;-)

Не мога да обясна дори с думи просто как ми действа този спорт. Защо ли не съм го открила по - рано? За 1ч. забравям всички мисли, това не съм го постигала по никакъв друг начин. Чувстам се освободена и щастлива.

Да е жив и здрав Били Бланкс - създателя на тае бо и Ина, че ме заведе първия път! :-)

За повече информация ето и официалния сайт на Били Бланкс: http://www.billyblanks.com/homepage.asp

България не се класира в Евровизия 2006

Евровизия 2006 беше 51-вото издание на Конкурса за песен на Евровизия, което се проведе в столицата на Гърция - Атина. Фестивала се състоя от две части: Полуфинал на 18 май 2006 и финал на 20 май 2006. На финала се класираха директно първите десет класирали се страни от конкурса през миналата година, проведен в Киев, и четирите най-големи нации в Европа, които имат запазени места за всеки финал, независимо от тяхното класиране: Германия, Франция, Великобритания и Испания. Останалите 10 свободни места за финала се попълниха от страните, които участваха на 1/2 финала по реда на тяхното класиране.
България претърпя горчиво разочарование и на второто си участие в Евровизия. На полуфинала на тазгодишното издание на конкурса, който се състоя на Олимпийския комплекс в Атина, българската представителка Мариана Попова не успя да се класира за финалния кръг, след борба с представители на 23 страни-участнички.

Мариана излезе втора според жребия, за да изпълни парчето си „Let me cry“ („Остави ме да плача“) по текст на Елина Гаврилова, музика и аранжимент Дани Милев. Песента бе определена на финала на конкурса "Българската песен в Евровизия 2006" на 11 март в зала 2 на НДК. На сцената с нея се появи и Азис, който бе облечен като жена, с пола до глезените с дълбока цепка, както и три танцьорки. Тази провокация, както и завидните гласовите данни на Мариана, обаче не спечелиха симпатията на европейската публика. Така след отпадането на Каффе миналата година, България пак не успя да събере сили за крайната битка. Зрители от 35 страни в Европа, плюс Армения, Израел и Турция гласуваха с телефонно обаждане или с sms. Държавите-участнички нямаха право да гласуват за собствения си кандидат. Освен България, от балканските страни, до финала не успяха да стигнат само Албания и Словения. За сметка на това Македония, Босна Херцеговина и дори Армения са финалисти. Българи сред публиката в залата споделиха в телефонен разговор веднага след края на конкурса, че всички са останали много учудени от неуспеха на Мариана. Според тях, всички на олимпийския стадион са останали без дъх от изпълнението, а овациите за нея били най-възторжени.

В крайна сметка 10-те страни, които добраха до финалната надпревара след полуфинала бяха: Русия, Македония, Босна и Херцеговина, Литва, Финландия, Украйна, Ирландия, Швеция, Турция и Армения. За финала се класираха автоматично още 14 страни - победителят от миналата година – Гърция, четирите най-големи нации в Европа (Франция, Германия, Испания и Великобритания), както и класираните на първите девет места от миналогодишното издание на конкурса в Киев: Малта, Румъния, Израел, Латвия, Молдова, Швейцария, Норвегия, Дания и Хърватска, която влиза директно на мястото на Сърбия.

За първи път в историята си конкурса Евровизия бе спечелен от Финландия, но далеч по-фрапиращо беше, че самите участници се различаваха очевидно от редовите поп изпълнители представляващи по-голямата част от програмата. С категоричната преднина от 44 точки пред втория участник от Русия, хард рок чудовищата Lordi финишираха на първото място с 292 точки. Русия остана с 248, а представителите на Босна и Херцеговина завършиха с 229.

Ето и нашата песен - чудесна е, нищо че нямахме късмет!

Let me cry

Honey, honey, honey, honey...

Honey, honey, honey, honey...

Please let me cry, just let me cry...

Told you I was aware

I had feelings to share with you

Something's over for good -

Love, passion, cheerful mood, the truth

Let's say goodbye

And never back again, let me cry

I wanted you, you wanted to lie

I knew that it would happen this way

Learning how to obey

Lost my heart and my face, my soul

Let's say goodbye

And never back again, let me cry

I wanted you, you wanted to lie

I knew that it would happen this way

Let's say goodbye

And never back again, let me cry

I wanted you, you wanted to lie

I knew that it would happen this way

Така е дори и с добри кадри малка България нямаше успех! Стискаме палци на следващите представители на България в Евровизия 2007!

Процедури

Ето солариума, където прекарвам известна част от времето си напоследък. Страхувам се обаче, че адски много се пристрастявам, а не е полезно. На всичкото отгоре е скъпо - 5лв. 5 мин.. Обикновенно седя по 10мин. Сега обаче ще направя малко почивка (или поне ще се опитам), защото вчера доста се попрепекох ;-).

Другата процедура (вече здравословна), на която се подлагам от днес е ултразвук. Купих си един гел, с който ми намазват врата и по - точно началото на гърба точно под врата и после с уедин уред свързан към апарата размазват гела. Терапията трае 6 мин. и нищо не се усеща. Надявам се да има някакъв ефект.

Честит Свети Константин и Елена

Честит имен ден на всички именяци :-)))). Желая ви весело празнуване, хубави емоции, усмивки, рози и попътен вятър. Бъдете здрави и щастливи.

Сега се запътвам към солариума и след това на имен ден. Току що ми се обади моята верна дружка Ели, която днес празнува. И така в един миг ми се повдигна настроението, само за секунди. Никога не съм крила, че компанията, с която днес ще празнувам са най - веселите хора покрай мен. С тях винаги мога да се налудувам, да пощурея, отраснали сме заедно, макар, че днес състава е малко попроменен, защото всички си имат сериозни половинки, май пак аз правя изключение, ама днес изобщо не ми пука. Без кола съм ( дадох я на баща ми, защото той утре заминава за Хисаря за 20 дни), имам настроение, компанията е достатъчно луда и макар изморителния ден днес имам енергия за купон :-)))) Ох, нямам търпение, тръгвам...:-P

Резюме от последните дни

Няколко дни не пиша, защото се чудя как да изразя чувствата и събитията, които ми се случват, а и толкова мисли са нахлули в главата ми...

Свърших вече с моите лекари, всичко си изясних покрай главоболието, пристъпите, ангината, даже си направих снимка на белия дроб за успокоение. За месец, два обиколих толкова лекари, че вече ми се плаче :-(.

От понеделник започвам физиотерапия 3 седмици. Купих си ортопедична възглавница, още не мога да свикна с нея и заспивам малко трудно. Ето и нещо интересно, което научих от двама лекари. Преди две седмици първия невролог, който посетих ми зададе много въпроси. Той има две специалности невролог и психиатър. Заговорихме се нещо и аз споделих с него, че непрекъснато сънувам, много дълбоко и сутрин се будя много вглъбена в съня, с отварянето на очите си чувствам една ужасна умора и съм ама много неадекватна (което за мен не е обичайно, защото обикновено се разсънвам почти веднага след като стана от сън и почвам да пея :-P), сякаш известно време съм живяла друг живот, в друг свят. Той ми зададе само един въпрос - дали сънувам цветно, имам ли цветове в съня си. Аз, като че ли винаги съм сънувала в черно - бяло. Толкова неща си говорихме, че забравих да го попитам какво означават цветовете и каква е разликата. Но онзи ден бях при личната ми лекарка, с която се разприказвахме за интересни неща и я попитах. Тя ми обясни, че когато сънуваш в черно - бяло, значи преживяваш нещата емоционално (УЖАСНО ВЯРНО!), когато в съня ти присъстват цветове по - скоро се явяваш като страничен наблюдател, без да обръщаш особено внимание на всеки детайл. Всъщност аз до скоро не бях така - винаги съм сънувала, но никога не съм се чувствала така. Това ми се случва от около два месеца и наистина е много неприятно. Сега като се събудя сутрин по 40 минути лежа и се чудя какво става, осмислям съня, превъртам го като на лента и разглеждам всяка подробност под лупа. Говорихме си за разликата между психолог, психиатър и психоаналитик.

Но настроението ми наистина е много моментно. Излезнах от лекарския кабинет усмихната и изпълнена с оптимизъм, че ще се оправя, но вчера и днес усмивката ми пак се загуби. Може би покрай работата ми, макар и в момента да не работя по обичайния начин, може би заради решения, които толкова месеци вече не мога да взема, може би заради наближаващия утрешен ден, свързан с един спомен от преди точно 1 година, по който повод написах разказа "В просъница", може би покрай някой, който ужасно много ми липсва... Тази сутрин се събудих и лежах 1 час и 45 мин и просто си мислех...за сватбата на моята добра приятелка, за предстоящата сватба на един бивш съученик, за един аборт, за който разбрах вчера, за детето на друга моя приятелка, за нещата от живота и аз в него. В това състояние обаче всеки ден карам и кола и все по - често се хващам в разсеяност, слушам някоя песен (защото не мога без музика!), гледам напред, карам напред и пред себе си виждам само пътя, нищо друго и става все по - зле! А знам, опасно е, с това шега не бива.

Вчера пак направихме опит да се съберем бившия клас (за предишната среща писах тук, тя беше почти безпаметна ;-)), но повечето бяха по морето, Гърция и т.н. затова се видях само в 4-ри съученички. Поклюкарстваха, рядко ставам свидетел на подобни разговори, но е интересно да слушаш като страничен наблюдател. Не казах нищо почти през цялото време. Но прекарах добре, разсеях се. Мисля, че пак ще се срещнем скоро.

През почти изминаващата седмица ходих и за първи път на солариум. Да, знам колко е вреден, но исках да опитам. Сега обаче се зарибих, а бях напълно убедена, че от веднъж няма да има никакъв ефект. Нищо подобно, къде съм си по принцип мургава, сега съм с още по - бронзов тен и много му се радвам. Мисля утре пак да отида :-), то си е готино - лежиш си, един вентилатор ти духа приятно, пръскаш си водичка ако искаш, слушаш си песнички :-)

Днес пък изпълнявах ролята на ел. техник в новия офис. Понеже нямаше кой помолих баща ми да ми покаже как да си сменя контактите и ключовете. За сега научих само правилата за контактите, но съм голям майстор, занулявам като правя мост от допълнителен кабел, защото тези българи пак са си оставили ръцете като са ги изработвали. Ключовете са дело на татко. Но не е кой знае каква философия :-), даже и за една жена, така, че утре, ако остана без мъж (а такава вероятност съществува) не ме мислете ;-))

50% от тийнейджърите си говорят за секс с непознати от чата

1/3 от българските деца са били обект на заплахи и насилствено скланяне към разговор в интернет, като се е случвало да им отправят покани за среща, да им искат снимка и лични данни и да разговарят с тях за секс, сочи изследване на НЦИОМ, представено в Държавната агенция за закрила на детето.

(more...)

Нова придобивка

Вчера си купихме нова печка. Тя изглежда като на снимката :-). Най се радвам на стъклокерамичните плотове, включваш и на секундата вече е горещо и почваш да готвиш. Вече няма да чакам да загрява, което освен време спестява и ток. Още не съм я пробвала, но скоро ще сготвя нещо вкусно :-)

U2 feat. Mary J Blige

Дуета, който направиха двамата се оказва доста успешен. Сега от сутрин до вечер си пея тази песничка. Поздрав за всички, много хубав текст! :-)

Is it getting better?
Or do you feel the same?
Will it make it easier on you now?
You got someone to blame
You say
One love
One life
When it's one need
In the night
One love
We get to share it
Leaves you baby if you
Don't care for it

Did I disappoint you?
Or leave a bad taste in your mouth?
You act like you never had love
And you want me to go without
Well it's

Too late
Tonight
To drag the past out into the light
We're one, but we're not the same
We get to
carry each other
carry each other
One

Have you come here for forgiveness?
Have you come to raise the dead?
Have you come here to play Jesus?
To the lepers in your head

Did I ask too much?
More than a lot.
You gave me nothing.
Now it's all I've got
We're one
But we're not the same
Well we
Hurt each other
Then we do it again
You say
Love is a temple
Love is the higher law
Love is a temple
Love is the higher law
You ask me to enter
But then You make me crawl
And I can't be holding on
To what You got
When all You've got is hurt

One love
One blood
One life
You got to do what you should
One life
With each other
Sisters
Brothers
One life
But we're not the same
We get to
Carry each other
Carry each other

One...
One...

extended version

Can You hear us coming Lord
Can You hear us call
Feel us knocking
We're knocking at Your door

Усмихнатите моменти

тези, в които ставаш сутрин, разтъркваш очи, поглеждаш през прозореца и лицето ти за секунди грейва. От зелените клонки, от слънчевите лъчи, от непознатото детенце тичащо безгрижно под прозореца ти, от прегърнатите двойки минаващи по отсрещния тротоар от това, че си жив и дишаш.

Почти така се събудих днес - с усмивка на лице, надъхана с оптимизъм. Все по - рядко ми се случва в последната година, две. Причините за хубавото ми настроение са доста, а може би и няма конкретни такива. Просто идва лято, птичките пеят, дърветата разцъфват, слънцето грее все по - силно, ходиш по - разсъблечен, наближава времето за море (макар и тази година да го пропусна, остави ме да помечтая сега!), вълните, плажа. А понякога ми трябва много мъничко - една среща, която се състоя вчера през деня с един почти непознат, един приятен разговор и за накрая едно пожелание - "Усмихвай се повече". Нещо, което толкова много ми повлия :-). Друга причина е и това, че оздравях от повалилата ме ангина, може би и това, че след 3 -4 години безрезултатно лутане вече знам от къде идват припадаците и непрекъснатото ми главоболие - нещо, което няма да се оправи и е вродено, но да ви кажа когато след толкова години чуеш една ясна диагноза се успокояваш. Поне знаеш какво ти е. И от известно време не ме е боляла глава, вероятно, защото...се успокоих.

А и вече 3 седмици съм в почивка (една, от които бях болнични), не работя или поне не работя ежедневната ми работа, защото местим офиса. Имах време да си почина, да прочета някоя друга книга и продължавам да го правя, дори обърнах внимание на хилядите гигабайтове музика, които непрекъснато свалям и никога не ми стигат часовете, за да ги изслушам. Днес смятам да възобнова тренировките по тае бо, които принудително спрях заради възпален лимфен възел. Чувствам се някак спокойна, организирала до някъде хаоса в сърцето си и продължавам напред! :-))

Остана ми още малко да бъда щастлива след като си купих лаптоп. Един iPod или друг вид mp3 player с 2 GB памет ;-)

"Край река Пиедра седнах и заплаках" 2

Вече завърших книгата. Тук излагам още няколко откъса. Книжката е приятна за четене, но ако не се говореше толкова за Бог, Дева Мария, църкви и др. подобни щеше да ми хареса повече. Не, че имам нещо против, но не съм чак толкова вярваща и набожна. Има моменти, в които се замислих и като цяло останах с положителни мисли след прочита, пък какво по - хубаво от това :-).

"...Любовта е пълна с капани. Когато поиска да се прояви, показва само светлата си страна и не ни позволява да видим сенките, които хвърля светлината..."

"...Няма нищо по - дълбоко от любовта. В детските приказки принцесите целуват жаби и те се превръщат в принцове. В реалния живот принцесите целуват принцовете и те се превръщат в жаби..."

"...Да обичаш е опасно...Да обичаш е като наркотик. В началото изпитваш чувство на еуфория, на пълно отдаване. После, на следващия ден, искаш повече. Все още не си се пристрастил, но усещането ти е харесало и вярваш, че можеш да овладееш положението. Мислиш за любимия човек две минути, а после три часа забравяш за него.

Постепенно обаче свикваш с този човек и ставаш напълно зависим от него. Вече мислиш за него три часа, а го забравяш две минути. Ако той не е наблизо, изпитваш усещането на наркоман, който не е успял да се снабди с наркотик. И в този момент ти си в състояние да направиш абсолютно всичко заради любовта, така както наркоманите крадат и се унижават, за да получат това, от което се нуждаят..."

"...любовта винаги е нова. Няма значение дали обичаме веднъж, два пъти или десет пъти в живота си - винаги се оказваме в непозната ситуация. Любовта може да ни отведе в ада или в рая, но винаги ни води на някъде. Трябва да я приемем, защото тя е храната на нашето съществуване. Ако откажем да го сторим, ще умрем от глад под отрупаните клони на дървото на живота, защото няма да сме посмели да протегнем ръка и да откъснем плодовете. Където и да се намираме, трябва да търсим любовта, дори това да означава часове, дни и седмици на разочарование и печал. Защото в мига, в който тръгнем да търсим любовта, тя също тръгва към нас..."

И нещо, което изпитвам в момента на гърба си с пълна сила и наистина се изненадах колко точно ситуацията е описана в книгата: "Да чакаш боли. За забравиш също боли. Но да не можеш да вземеш решение е най - тежкото страдание"

Един съвет, който една жена дава на главната героиня - Пилар, в края на тази история: "...Любовта остава. Само мъжете се сменят..." :-))

Днес дочитах последните думи докато се возех в рейса към Военна болница и наистина се почувствах оптимистично настроена след последните реплики. В разговор между двамата главни герои мъжът се обърна към жената:

" - Върви да си вземеш нещата. Мечтите изискват много труд."

Денят на труда

мина, но за някой той беше днес в неделя :-).

Вече имаме нов офис:


но се налага да направим освежителен ремонт.

Първия ден боядисахме стените в цвят праскова. На второ четене обаче реших стените да са жълти. Вярно е - на жените трудно се угажда, но може би, защото те са перфекционисти и искат да правят всичко по възможно най - добрия начин. Пък тази праскова беше толкова светла, все едно бяло. И се почна избор на подходящия тон (дано се виждат на снимката 3-те нюанса на жълтото):

някой дори бях в тон ;-):

По време на работния ден се запитахме защо ли са ни мъжете? Изкарваш си сам парите, правиш ремонт, сглобявах лампи, като и понятие си нямам от електричество (без успех вярно!), то какво остана...освен някои физически нужди :-). Но добре, че все пак мъжете ги беше хванала липсата, инак само щяха да дуднят, да пушат цигара след цигара, да се мотат и в крайна сметка да претупат работата., защото вечерта предаваха Формула 1 :-).
Затова пък често си почивахме:

и цял ден се радвах на надписа на тениската на колежката:

Не знам как на някой им издържаха нервите да боядисат това парно. Но добре, че има и такива хора:

а боядисването на тези стилажи беше моя задача:

Вярно, тръгнахме си от офиса след 21.30, но свършихме работа за три дни ;-P. Предстоят да пристигнат вратите и мебелите. Но за тях ще почакаме докато бъдат изработени.

Детска радост

През уикенда имах гости от Плевен. Те имат момченце и решихме да го заведем в София Ленд.

След като 6 дни прекарах на легло болна от ангина очевидно бях събрала доста енергия. През целия ден печеше силно слънце, което ми напомни, че лятото идва :-). По едно време се намирах излегнала на една пейчица, попрепичайки се като гущерче. Такова спокойствие ме беше налегнало този ден, че нищо не можеше да ме смути. Шляех се безцелно, без да ме интересува колко е часа и вечно да бързам за някъде, гледах безгрижните игри на децата и леко им завиждах :-(. Беше голяма навалица. Явно много семейства с малки деца бяха решили да използват хубавото време. Всъщност в България никога не съм се качвала на съораженията в София Ленд, защото не ми харесват. Няма нищо интересно и всичко е направено за много малки деца, не като в Америка, където дори бях виждала възрастни хора. Има само една въртележка, на която съм се качвала "Въртележката на Пипи", това са си едновремешните синджири, въртящи се в кръг :-). Е и днес не пропуснах. Играхме на боулинг

докато изчакаме лапето от детския кът и ми спечелиха карта за един атракцион. Естествено можете да се досетите кой избрах :-). И беше много хубаво изживяване. Докато гледах всички тези деца там, подлудени от емоция, тичащи непрекъснато напред назад, ухилени до ушите, ближещи сладоледите си, направо се вдетенявах. Прииска ми се да се възползвам от всички забавленията - моите любими блъскащи колички или пък виенското колело и много др. Но и днес сдържах емоциите и желанията си. Докога ли?

Имаше разбира се и такива, които не ми се искаше никога да опитвам. Едно ужасно нещо като това, въртящо се наистина във всички посоки.

Прекарахме около 4 часа там, след което разходката продължи с новопостроения мол - City Center Sofia, открит ден по - рано, на 12 май.

Невероятното количество балони вътре още повече повдигнаха духа ми.

Някой от тях бяха подредени така, че образуваха цветенца :-). Толкова красиво съчетани.

Имаше хиляди хора, сякаш народа беше излязъл да види новото събитие - открития съвсем на скоро европейски център. По стил, архитектура и мащабност той по нищо не отстъпваше на големите търговски сгради, които непрекъснато се строят в Европа. Модерния стил например вкючваше столчета от типа на:

или още по - интересните лампи от интериора на кафето, което е като предверие преди кино залите на 3-тия или 4-тия етаж мисля.

Иначе комплексът е разположен на 6 етажа (2 под земята и 4 надземни) върху 18 хил. кв. м с обща площ 44 хил. кв. м. На клиентите са на разположение охраняем подземен паркинг, банкови офиси, аптека, козметични салони, химическо чистене, фото студио и други услуги, наред с много специализирани търговски марки. Кинокомплексът „Синеплекс“ има шест кинозали. Търговски обекти в комплекса имат Техномаркет, както и редица ресторанти и кафета като Pastarito, Fancy, KFC, Haven cafe и Enjoy Cafe. Магазин има и варненската търговска верига Пикадили (която посетих, когато миналата година бях във Варна:-) ). Предвиден е и детски кът на 500 кв. м, където за децата ще се грижат професионални гледачки.

Имах чудесен съботен де :-). Пожелавам го на всеки!

В просъница

Тя бе отседнала в таванската стая на луксозен хотел. Днес те се виждаха за първи път след дълго време. Денят беше мрачен и леко дъждовен за месец май, затова решиха да прекарат целия ден в хотелската стая.

Не след дълго вече лежаха на леглото на известно разстояние един от друг. Изглеждаха като непознати, а общуваха отдавна и телата им сега трепнеха. В очите му - големи и сини, можеше да се прочете малка доза страх и неувереност, което я озадачаваше. Той я гледаше с изпиващ поглед, без дори да примигва, сякаш да не пропусне и миг. Искаше да запомни всяка подробност, всяко движение, всяка извивка от нейното тяло, запечатвайки завинаги в съзнанието си този момент. За първи път някой я гледаше така. За първи път от дълго време тя се чувстваше щастлива и започваше истински да се влюбва.

Двамата лежаха така продължително. И не спираха да говорят - за нея, за него, за дъждът, който не спираше да ръми, но това днес не ги подразни. После се върнаха месеци назад, за да си припомнят денят на първата им среща.

Сърцето му биеше по - силно от нейното и тя можеше да го усети. Той бе развълнуван и объркан, в сърцето му се наместваха отдавна забравени чувства. Днес се чувстваше различно. Беше завладян от интонацията на говора й, от уханието й, от нежната й кожа и силно къдравата й коса. Едва сега за първи път тя се почувства като истинска принцеса, както само той я бе наричал. Той потърси ръката й и я намери. След това силно я притисна към себе си и движението му говореше, че никога не искаше да я изгуби. Поиска я само за себе си. Тя почти потрепери и почувства това и у него. Започна да я целува навсякъде, сякаш дълго бе чакал този момент. Обсипа всяко милиметърче от тялото й с ласки. Тя все повече се отпускаше, беше изгонила всички мисли от главата си и се опитваше да се отдаде изцяло на това изживяване. След кратко той се почувства напълно обладан и безсилен да спре, каквото и да му стуваше това.

Те нямаха възможност да се срещат често, защото живееха много далеч един от друг. Отдавна чакаха тази среща, но никой не предполаше, че отношенията им ще се развият по този начин. Днес, като че ли и времето беше спряло. Имаха да си кажат толкова много неща. Те никога не бяха общували на живо, освен на първата им среща. Помежду им седяха толкова много недоизяснени въпроси. И двамата бяха несигурни и плахи, но сякаш един до друг със взаимна подкрепа бързо забравяха за нещата, които ги притесняваха. Тя бе докрай откровена, а не от хората, които пестяха приказки и не смяташе това за слабост - напротив! Макар изпълнена със съмнения, едно вече беше сигурно - силни чувства бързо и трайно намираха място в сърцето й. Изпитваха огромно желание да бъдат заедно. Успяваха по детски да помечтаят, нещо на което той я научи, а след това дълго филособстваха за живота. Той я харесваше толкова много.

След раздялата с предишния си приятел, тя заключи сърцето си. Беше сигурна, че няма да срещне своя принц. Но днес той отстрани катинарчето и вдигна всички прегради. И знаеше точно от какво се нуждаеше.

Търсеше единствено милувки и внимание. Някой, който тръпне щом я докосне, някой, чиито очи грейват щом я погледне, някой, който достойно да я подкрепя и обича. Нищо друго. Но все още изпитваше страх. Очевидно беше наранена.

Но в разказите си тя не криеше нищо - спомени, желания, мечти, колебания...говореше и не спираше. Беше усмихната и сега нищо не можеше да засенчи настоението й. А той я гледаше с все същите широко отворени очи, замислен и непримуден. Беше трудно да прочетеш мислите му, а тя изгаряше от любопитство и несъмнено му вярваше.

Той не преставаше да я гали и тя вече се стичаше като капки карамел.

Изглеждаха зажаднели за нежност и толкова много си допадаха. Прекараха така целия ден, сякаш знаеха, че това е последния път, в който се виждаха.

Живееха твърде далеч!

Не искам да разбирам вече!

Не искам да знам защо днес се прибираш късно,
дори и ако си излизал с колеги.
Не искам да знам защо днес нямаш настроение,
дори и ако в работата си имал проблеми.
Не искам да знам защо днес бързаш,
дори и ако е защото си уморен.
Не искам да знам защо днес не ми се обади,
дори и да си мислел да го направиш.
Не искам да знам защо не ми пишеш,
дори и ако пак работата е проблема.
Не искам да знам защо не ми честити празника,
дори и да не си могъл.
Не искам нищо да знам, не искам да слушам.
Омръзна ми вече все да разбирам.
А мен някой разбра ли ме?
Докога да разбирам?!
Докога да те слушам?!

без заглавие, защото не мога да го измисля

Окончателната диагноза за съжаление е задна шийна мигрена, в следствие на което ми се притискат кръвоносните съдове и се получава недостатъчно орусяване на мозъка. От там главоболието и пристъпите. И точно затова когато ми е лошо трябва да си легна и да си държа главата на ниско, за да увелича притока на кръв. От това нещо са почнали да ми се образуват шипове, чийто брой постепенно ще се увеличава, а големината им ще нараства. Сега три месеца трябва да пия някакви хапчета за разширяване на кръвоносните съдове, и след това съм на контролен преглед, но общо взето няма лечение има просто поддържащи лекарства. Много гадно се почувствах когато днес излезнах от кабинета, а после и от болницата. Вървях замислена бавно по пътечката към спирката на рейса, наблюдавайки хората по улиците и усещах как постепенно губех стимул за каквото и да е. Няма да се дам. Една болест няма да ме покори, ще се боря докато мога. Пред лекарския кабинет станах свидетел на разказа на две човешки истории и се почувствах още по - безсилна. Но - ще живея, а какво по - хубаво от това! Ще трябва да внимавам с доста неща, но ще се оправя. Почти 90 % от населението страда от някакво заболяване, ако седнем да се отчайваме до никъде няма да я докараме ;-)

Едно единствено нещо ме радва цял ден - че все пак след 3 години поне ми поставиха диагноза, нещо което липсваше до сега.

Иначе еуфорията със смяната на офиса продължава - почти го опразнихме. Тъжна картинка.

Без настроение

Днес почти целия си ден изкарах във военна болница. Утре пак ще ходя. Тази глава и тези пристъпи са ужасни и не намаляват. Направих си ренген на шията, където се предполага, че имам някакви усложнения и това може да се отразява на главата. А в петък ще ме гледат на доплеров апарат. Но атмосферата както се предполага е ужасна все пак това е една от най - големите болници в страната.
Другото, което помрачава денят ми, е че поради несериозността на някой хора не намерихме офис и факта, че трябваше да освободим помещението в края на миналия месец, ни накара днес да се изнесем. И сега не работим. А седенето в къщи хич не ми се нрави. Освен това имам чувството, че си сменям работата с това пренасяне, напускаш мястото, където си работил 2 години и 2 месеца, разделяш се с колегите, които каквито и да са все пак си свикнал с тях. Знаеш къде е магазина, къде можеш да пиеш кафе, къде да обядваш, от вкъщи стигах до офиса за 15-20 мин с едно превозно средство, когато съм без колата. И всичко това ужасно ме разстойва. Не съм от хората, които обичат често да си сменят работата и макар, че по принцип лесно се нагаждам към нови места, хора и т.н. сега изобщо не се чувствам добре от този факт. Седмицата май не почна много добре :-(

Някой като теб

Вчерашната нощ завърши с комедийката Някой като теб. Реших да гледам нещо по - леко, за да заспя с усмивка на лице и да спя спокойно. Развлекателно филмче само дето вече умирах за сън и го гледах само до половината, след което реших да го догледам днес. Интересна теория се засяга в филма - тази за новата крава :-)), ха ха , как ли звучи ако човек не е гледал филма. Е какво имаме - една влюбена жена, един мъж, който и предлага да живеят заедно, а после и казва, че и двата имат нужда от почивка и се връща при предишната си приятелка:

"Много малко неща в живота са по - тъжни...от това да гледаш някой как се отдалечава, след като те е оставил. Да гледаш как разстоянието между телата ви се увеличава, докато не остане нищо друго, освен празно пространство и тишина..."

Една типична мъжка реплика:

"Не давам обещания. Ако иска да ме сложи на белият кон, проблема си е нейн."

И отговорът на жената:

"...всички са правени от едно тесто..."

Ето и финалния успокояващ разговор между Джейн и съквартиранта й:

"-Някой ден пак ще го намериш. Обещавам ти.

-Виж ме, на нищо не приличам.

- Гледам те. И ти си красива. Красива си. Интелигентна си...и истинска. А Рей не е последния мъж, когото ще обичаш. Гарантирам ти, че не е!"

И накрая - осъзнаването:

"Мислех си, че бика е отишъл при Нова Крава, но тя беше Стара Крава. Какво съм си мислела? Сравнявах мъжете с животните. Което, да си го признаем, понякога са. Но понякога, не са. Понякога, като отвориш вратата на плевнята, или на болничната стая...или на спалнята...откриваш истината. Виждаш един мъж, който е до теб дори, когато изглеждаш по възможно най - лошия начин...дори да си подпухнала и да не приличаш на нищо...той ще е човека, който ще те погледне и ще ти каже...че Рей не е последния човек, когото ще обичаш."

Заради този човек си заслужава да живеем!

Ето и няколко факта от филма:

"РАДОСТ: Емоцията, предизвикана от възможноста, да притежаваш желанията на някого.

ВЪЗТОРГ: Изживяването, да бъдеш отнесен от емоция или сраст.

ЕКСТАЗ: Състоянието, да бъдеш неразумен и неконтролируем."

Филмов уикенд

Вчера гледах Първичен инстинкт 2. Не ми хареса особено. Може би първата част едно време да беше добра, но втората определено не е толкова завладяваща. Интересно е как една жена може да повлияе на мъжката психика все пак. Но Катрин Трамел (Шарън Стоун) вече далеч не е толкова красива и пленителна, въпреки това успява да оплете в мрежата си видния психиатър д-р Глас (Дейвид Мориси). Катрин е обвинена в една мистериозната смърт, доктора е нает, за да и направи психологически портрет. Следва поредица от убийства, но не до там впечатляващи поне за мен. Стандартни ситуаци :-).

Току що обаче гледах Когато непознат позвъни. И все още съм в стрес от трилъра, дори спокойно бих го нарекла ужас. Не гледайте този филм на тъмно, когато сте сами в цялата къща. Аз го гледах с една почивка породена от телефонно обаждане, но добре че спрях за мъничко. Като малка винаги изпитвах огромен ужас да оставам сама в къщи, когато майка ми и баща ми отиваха някъде на гости. Затова в повечето случаи тръгвах с тях. И до днес понеже често съм сама (да не кажа почти постоянно) се услушвам понякога ;-). Но нека се върнем на филма - хубава къща извън града, млада секси детегледачка, телефонът звъни, дрезгав глас казва в слушалката "провери ли децата?", и после пак, и пак, докато момичето се побърка от страх. Не знам защо обаче тази девойка търпя този тормоз през по - голямата част от филма, преди да се обади на полицията - типично, за да държи в напрежение :-). Естествено малко убийства, за да се внесе още по - голям страх. Само да кажа, че още след първия половин час си светнах нощната лампа и тя седя включена до края на филма. Интересно е филмчето, страхотно голяма къща, друго освен да умираш от страх в нея просто няма какво да правиш :-). Аууу колко гадно е да си детегледачка, вечер сама, да пазиш деца, след като сама не знаеш как да се опазиш (замислих се...). Ако ще и 5 аларми да имаш, който иска - се промъква. Малко типично за България :-(