Айде мина половината седмица

Аз успешно се разболях. Опитвам се да го направя от около 5 дни. Всяка вечер си лягам и ме тресе, почнах да подсмърчам, кихам на 5 минути по веднъж и не мога да се спра направо, а и ме дразни малко гърлото, но се държа де. Сега не трябва да се разболявам, защото съм сама всички са болнични във фирмата. Понеделник и вторник изкуках от работа, днес е по - спокойно. Снощи пак се прибрах в 1, но учудващо сутринта си станах нормално и директно на физиотерапия.
Иначе почва да застудява, което ама хич не ме кефи. Още се обмисля какво да се прави на 8 - ми декември, но мисля, че този път вече няма да участвам в сбирката, защото уикендите съм на курс и никъде не мога да отида. В петък сигурно ще се виждам с разни съученички, но май няма да е по женски, а всеки с който си има ;-).
Довечера съм на тренировка, а утре след работа мисля да ходя до НДК да видя как е новата и първа за България открита ледена пързалка, която са направили и да покарам малко кънки. Обожавам кънки на лед, но никога няма с кой да карам и не ходя общо взето. И така...хайде до скоро

Edit: Ми просто не мога да седя ей така без работа. Затова днес една голяма част от деня чистих в офиса. Ама така лъснах всичко, че се гордея със себе си. Ми в края на краищата тук прекарвам по - голямата част от деня си. И освен това до сега се кътерих по бюра и столове, за да украсявам в офиса. Сложих новогодишната украса и сега е едно свежо, чистичко и готино. Чак се чудя дали да не се преместя следващия месец да живея в офиса в къщи и без туй става все по - кофти.
Но сега си тръгвам да почина малко, защото все по - лошо ми става.

Изгубих се

в последните три седмици, но интересното е, че блога не ми липсваше много. И аз не знам защо, напоследък се променям на всеки 5 минути така, че за повечето неща нямам време да помисля. Може би ви е интересно какво се случва с мен в последно време? Амии...много неща :-).
След като една година се лутах и в главата ми се бяха настанили какви ли не нови за мен чувства, проблеми и изживявания сега вече съм малко по - добре. Едва ли съм се "излекувала" напълно, но с времето...Взех две важни решения едно в личен и едно в професионален план. Е то крайно време беше! Лутах се доста време. Почнах пак да тренирам редовно, защото след лятото и моретата всеки уикенд се бях отпуснала нещо. Освен това вече ходя и на плуване. Изкарах изпита по испански първи модул със 77%. Започвам втори модул идния уикенд. Този път записах съботно - неделен курс, така че до края на януари няма мърдане никъде извън София. Но поне вече имам свободни вечери. Днес започнах и поредната втора за тази година физиотерапия, заради здравословните проблеми, които имам. Надявам се това да ми помогне да изкарам по - леко зимния сезон. Помня, че след физиотерапията през пролетта се чувствах много добре. Така че следващите две седмици всеки ден без уикендите съм в центъра за физиотерапия. В последно време дали покрай испанския или и аз не знам защо бях в период, в който ми се стоеше все в къщи. Но след отпуската в началото на месеца, когато се видях малко в свободно време се възползвах като здраво се шматках всяка вечер. И сигурно ми е харесало, защото отново съм в периода, в който ми е все по - трудно да се добера до вкъщи. Срещнах нови хора, интересни запознанства, виждах се със съучениците ми, със стари забравени познати, миналата седмица ходих на мача Левски - Барселона. Не не, няма да ставам фенка, просто така реших. Един от уикендите ходих на една вила до Пампорово. Много добре си изкарахме, беше студеничко, но камината се грижеше да не замръзнем. Пийнахме кафе в хотел Пампорово. Големи строежи в тоя курорт, голяма грозотия. Има само кал, работници и камиони, определено не ми хареса. Предпочитам Боровец май или Банско. Инак от към хотели си го бива, доста големи и красиви са. На вилата първия ден обаче бях доста убита, защото предишната вечер в София се бях прибрала в 5 и нещо и спах само 2,3 ч. Съответно по едно време на вечерта към 8 си легнах за 1 един час ужким, но дремнах само 15-тина минутки, защото едно дете се разрева в съседната стая и ме събуди. Миналата седмица пък супер случайно една вечер се събрахме 10 души, приятели в един нов ресторант да хапнем, да се видим и да разлафим та си изкарахме много готино. Инициатор разбира се, познай кой беше ;-). Този уикенд си почивах повечко, вчера се разходих да видя какво става из този Люлин и набързо си купих две блузки. След като вече почти си върнах килограмите явно се възобнови и желанието ми за пазаруване. И друго не мога да се сетя. Скоро се надявам да ви се похваля с нещо ново и важно за мен, но имайте търпение, макар че и аз вече го губя. Настъпват новогодишните празници. Всъщност май по - добре би било да кажа, че идва декември, защото в него има доста много празници. Никулден, 8-ми декември....и т.н. и т.н. Нямам още почти никакви планове за самата Нова година. Като никога, но факт, че ми е безразлично къде ще я празнувам. Нямам хубави спомени от изминаващата година и не искам да си спомням какво преживях. Вероятно ще сме заедно с Калин някъде, но засега никой нищо не знае. Има време. Тези неща ще ги решим около 30-ти :-))). Другата година правя 25 и вече се замислям как да го отпразнувам, но и на това ще му дойде времето.
Ами толкова от мен за сега. Успешна, усмихната и ползотврона седмица на всички!

Честит рожден и имен ден!

Хмм, този пост чака отдавна да бъде публикуван.

Искам да споделя тук с вас една идея. Какво подарявате на човек, който хем познавате добре (по характер), хем нито знаете размера на дрехите му, нито до толкова добре познавате стила му, нито вкуса му към много от нещата, които могат да се подарят? На всичко отгоре живее далеч и не всичко можете да му изпратите (както ще се убедите по - долу). А трябва да се съобразите и с това, че няма да можете да му го предадете лично, той няма да види изражението на лицето ви, няма да усети никакви чувства. Всичко трябва да е опаковано в хартия и направено по начин, който най - близко може да опише всичките жестове, които всеки от нас влага, когато подарява нещо. Защото хората са казали, че много пъти и малкото нещо означава много подарено по подходящ начин. А ако човекът всичко си има и ако все пак нещо му липсва може да си го позволи? Е, кръгът на евентуалните подаръци съвсем се ограничи, не мислите ли?
Да, аз знам какво му липсва, но тези неща не могат да се подарят и не мога да му ги дам. Доста време мислих какво да подаря, нещо специално, нещо красиво...нещо, което да зарадва притежателя му, нещо, което да зарадва човекът, който в този ден е роден. Все пак празник има. Исках да е изненада!
Няколко пъти съм си помисляла за един подарък, нещо, което до някъде видях в един филм. Явно отдавна е било, защото почти нищо не помня освен изражението на лицето на жената, когато видя огромната почти колкото нея кутия насред хола си по време на новогодишните празници. А в нея какво мислите? Годежен пръстен! Помня също, че тогава се разплаках от емоции. Тайно съм си мислила да направя на някого подобна изненада (е, не точно с пръстен де), но никога не съм го предприемала. Много малко хора в този свят заслужават подобно нещо.
Много нощи си лягах, мислех какво да подаря? По едно време почна да ми просветва, че искам да е нещо ултра креативно, нещо, което аз да направя, със собствените си ръце. Защо ли? Защото знам и съм абсолютно сигурна, че ще бъде оценено. Защото си познавам човека, на който подарявам, защото той самия е креативен, винаги е ценял това, което съм правила, защото е подробен, обръща внимание на детайлите, взира се в подробностите и знам че всичко ще забележи. Та кой би бил по - подходящ? Накрая ми хрумна! Ще направя мини вариант на това, което бях видяла, макар и нищо да не помня от дизайна на самия подарък. Ще открадна само основната идея, за другото ще разчитам на фантазията си. Но как ще го направя? Нито знам къде има магазини за кутии за подаръци, нито знам къде продават опаковачна хатия, нито знам от къде да си взема съвсем малки кутийки като тези за пръстени, ами връзки с който да вържа малките подаръци? Нищо не знам :-(. А нали си представяш какво е да тръгнеш в купа сено (разбирай София) да търсиш карфица (разбирай магазин за опаковъчни материали за подаръци при това на едро!)? Трудно изпълнимо. Рових се в интернет, питах много приятели дали знаят за такива магазини, чудех се къде може да има това, което ми трябва? И намерих, защото искам ли да направя нещо винаги ще намеря начин и нищо не е способно да ме спре. Купих 12 малки червени кутийки, една голяма златна кутия, една панделка за кутията и лента от същата материя и разцветка (за да опаковам кутията), 1 малка златна кутийка, едно руло червена лента, по един пакет червена и безцветна опаковъчна хартия:

Няма да споменавам, че поради липса на каквото и да е време влезнах в магазина, от където купих тези неща на края на работното им време и забавих хората. То такъв избор, толкова цветове и модели, че свят ми се зави направо. Но продавачката беше мила и любезна и всичко ми обясни.
После се прибрах, легнах си и си мислех как да подреда подаръка? Кое къде да сложа, как да го опаковам? Реших във всяка малка кутийка на едно листче да напиша пожелания от сорта на щастие (в едната кутийка), радост (в другата кутийка) и т.н. И така във всяка от малките кутийки да има нахвърляни пожелания. Почнах да ги пиша първо на ръка, даже режех листчетата на ръка една вечер в 12ч. в къщи. Какво да направя като нямам друго свободно време :-(. Писах 1 ч. най - накрая скъсах всичко. Реших, че много криво са изрязани листчетата и на всичкото от горе написани на ръка съвсем не ме кефеше. Изчаках другия ден, отидох в офиса направих една таблица на ексел и ги изрязах. Този път се получи доста готино. Реших също така, че няма да са просто нахвърляни пожелания. Ще бъде едно пожелание съвсем смислено при това. Просто ще бъде разделено на 12 по кутийките и той сам ще трябва да скалъпи пожеланието си. За да сложа всяко от листчетата в малките кутийки мислех просто да го сгъна няколко път и хоп в кутийката. Да, ама не! Това беше грозно. Затова купих златен конец, навих на руло всичките 12 листчета и ви вързах по отделно с конеца. Това се оказа истинско приключение, как да навиеш толкова малко листче на съвсем малко руло без да го смачкаш? Мими, истински ти благодаря!!! Но се получи готино:

После поставих по едно пожелание във всяка кутийка по този начин:

И сега предстоеше най - голямата играчка! Трябваше да опаковам с опаковъчната хартия всяка кутийка по отделно и да я вържа с червената лента. Но помощници вече липсваха и си помагах с каквото мога - зъби, уста, колена и т.н. Малко по - лесно би било, ако имаше някой, който да ми държи кутийките докато ги връзвам., но аз пак се хванах на работа посред никое време на наоща. Направих първата, после реших, че не искам всички кутийки да са опаковани по еднакъв начин. Главната идея беше да изглеждат като малки подаръчета, всеки със собствена форма и дизайн.

Ето ги всичките 12 бройки:

По едно време се замислих, че ми трябва нещо, което да придаде обем в кутията, нещо измежду, което да трябва да се търсят малките кутийки. Виждала съм някъде по филмите такива неща, но от къде да знам къде продават? Мислех да купя стереопор и да го натроша, после колежката ми предложи докато седи в офиса с перфоратора да ми надупчи малко хартия, ама представяш ли колко време щеше да и отнеме докато напълни цялата кутия? И така докато продължавах да разпитвам от къде мога да си купя това и онова, научих за втори магазин и го посетих. И това хора е най - якия магазин, в който някога съм влизала. Не мисли сега за цени, то просто си личи, че вътре всичко е супер луксозно и много красиво. Ама такива флинтифлюшки видях, че ума си загубих. И познай - там намерих хиляди пакети точно с това, което ми трябваше. А именно, нарязана на ленти хартия по накакъв особен начин, защото, като че ли някакси беше пресована седеше като нагъната. Купих си два пакета:

Изкуших се да сложа и един пакет от едни мои любими бонбони, които скоро открих и от тогава си купувам все на едро по една кутия. Мммм, много яки бонбони. Аз обичам тези с вкус на пъпеш с мента. Имат толкова истински вкус, че имаш чувството, че ядеш пъпеш.

Мислех да направя и малко клопки. Например да сложа и няколко празни кутийки, по едно време ми се въртеше и идеята да купя от онези любими мой бонбони рафаело и в някой от кутийките да сложа по един бонбон - те са точно толкова големи. Аааааа сега се сещам имаше и идея да купя едно малко балонче, което не знам кой и къде щеше да ми го напълни с хелий (ако трябва щях да отида до онези мои клиенти във Варна те точно с такива неща се занимават) и да го сложа най - отгоре в кутията така, че като се отвори кутията балончето да изскочи и да се качи на тавана :-). Много се кефех на тая идея, но не я осъществих.
После един ден трябваше да купя картичка и много случайно влезнах в един магазин за цветя и подаръци. Аааа преди това като казах картичка се сетих. Докато предишните дни се чудех каква точно картичка да купя и пак разпитвах къде може да има готини и оригинални картички научих, че пред Шератон имало някакви момъци дето рисували картички и можели да ми направят картичка по поръчка. Но както ще видите и тази си идея не осъществих. Защото не напразно по - горе казах, че малко хора заслужават да им се случват подобни неща. И нямаше смисъл да се престаравам чак пък толкова. Та влезнах, купих една картичка, която пак доста ми хареса, защото имаше рибка на нея, пък аз нали съм зодия риби. Надписах я и я сложих в златната малка кутия:

В същия този магазин отново намерих доста интересни неща. От сорта на едни шишенца с пожелания. И хей така ми хрумна да купя и едно бутилче към подаръка.

Накрая подредих всичко в голямата кутия:

След няколко дни отидох в пощата да го изпратя. И тук стана купона. Аз цялата предна вечер опаковах в една пък в друга пък в трета хартия, молех брат ми да ми помага отново в 1 през ноща, само и само да стане красиво и най - вече здраво, да не се скъса по ръбовете имайки впредвид как ще го премятат, за да чуя накрая от служителката в пощата: "Разопаковайте го. Трябва да видя какво има вътре!" Ама как, като нямам друга хартия, едвам и тази намерих, защото отново не знаех къде може да продават такава хартия (не опаковачна, а такава за колети, в един цвят и да е здрава), нито имам ножица, нито тиксо, а днес е петък и трябва задължително да пратя подаръка ДНЕС! В този момент направо побеснях. Вдигнах скандал, тръшках се невярвайки какво се случва и излезнах. Та миналата година нямаше такива работи, а те спореха, че било същото. Ама нали при същата служителка миналата година изпращах друг подарък. Вие мене на луди ли ме правите? Обадих се на майка, която работи в Български пощи, но за късмет пък точно този ден беше почивка :-(. Върнах се в пощата, изведнъж всички станаха любезни и дружелюбни, оказа се, че косвено познавам и охраната (или по точно той мене), а с проблема ми се занима баш шефката на клона. Какво стана в крайна сметка ли? Ами тя ме помоли най - честно да си призная какво изпращам. И тогава настана луд смях. Ами какво - едни кутийки, малко хартийки...ми ти как би го описал това? Попълних 101 документа какво пращам, на каква стойност в евро е (сякаш не живеем в България) и т.н. Чужденците като пращат колети дали пишат стойността на подаръка в лева ми е чудно? Накрая споменах бонбоните и до там спрях. Оказа се, че не могло да пращам вече бонбони. И през цялото време ги питах, има ли някакви промени от миналата година, това нови неща ли са? Не, отговаряха ми те. Е как не бе, те ще ме будалкат. Аз все едно за пръв път пращам. Накрая си признаха де. В крайна сметка скъсах цялата опаковка на подаръка, накараха ме да си купя нова кутия (ужасно грозна бтв, направо уби целия облик на подаръка. Една жълта такава и на нея с ЕЙ ТАКИВА БУКВИ пишеше БЪЛГАРСКИ ПОЩИ) върху, която преписах адреса. Е, снимката няма да ви пратя, защото там се вижда адреса, да не реши някой да му прави втора изненада, ХА ХА ХА ХА. Но там има и моя адрес, хммм дали да не постна снимката. Може пък и мен някой да изненада :-)))))))))). И накрая изцъклих очи - 38лв. Малеееееее, тези съвсем не са добре като, че ли вече отдавна бяха влезнали в Европейския съюз. Аз къде се бавя още? Ми не ми е до парите, като съм се хванала да правя нещо, ще го правя до край и както трябва. С 38лв. няма да забогатея така или иначе и не ми пука. Факт обаче е, че напоследък страшно много ми правят впечатление цените. Това май и от блога ми си личи, защото до сега никога не бях споменавала, че нещо е скъпо или евтино. Но точно преди една година, изпращах подобен колет на стойност около 7лв. И такава беше цената до тежина 2кг. А това, което пратих сега е на такава стойност, защото е до 1кг. За 2 кг, цената се вдига! Просто не знам какво да кажа. Този път от първия път си признаха, че цените са се вдигнали тази година 3-но още през януари. И майка твърди, че ми е казала, а май с друг е говорила. Аз подобна лудост определено не помня да съм чувала. И както тя самата каза - отидох да пратя колетчето от друг клон, тихомълком да не разбере тя, а то какво се оказа, че освен тя още хиляда души покрай нея разбраха ;-). И вярвайте ми, разправях се там 45 минути докато направя една елементарна пратка, цялата поща вече ме познава, върнах се в офиса бясна и ми идеше да изкреща в блога в колко заухава държава живеем, където нищо не е съобразено със стандарта на живот и заплатите на хората. Защото, окей на мен и 50лв. да ми бяха казали аз щях да ги дам, но ако това е възрастна баба, която изпраща коледен подарък на малкото си внуче, което не е виждала от 5 год. Ми не е нормално пък каквото щете ми разправяйте.

Все пак се оплаках де ;-). В крайна сметка съм щастлива, че всичко мина благополучно, и подаръка е получен. Кефя се на идеята, кефя се на изпълнението. Това е най - хубавият подарък, който някога съм подарявала!
Няма да честитя празника, защото ми е ясно, че този, който празнува днес не чете тук, но съм истински горда с това, което направих и ви желая и вие да бъдете изненадани по красив начин. Аз не знам какво е, но за мен беше истинско удоволствие да седя от другата страна. Защото е три пъти по - готино чувството да усмихнеш някой. А все си мисля, че успях?

Честит празник на всички именяци!

Ъпдейт от последните няколко часа

Колита пак се обажда. Тези дни много си ме боли почти непрекъснато. Май не съм се излекувала, защото свърших хапчетата и ето че скоро след това болките излизат на яве. По - кофтито е, че как преживявам от седмица на сам не знам. Не съм яла почти нищо, ей така деня си минава, аз нямам никакъв апетит, ама нищо не ми се яде. Какво става не знам, че малко ям, да, така е, но пък съвсем да не ям това почти не се е случвало, освен периода преди Холандия. Значи общо два пъти в живота ми до сега. Ще имам ли нормален аптит отново не вече не знам?
Какво друго..., ааа не спах на моето си легло тази нощ и се събудих в 6.30 сутринта, преместих се на моето си и установих, че брейй на това легло сънувам съвсем различни неща :-)
Първи ден отпуска.
Отидох на испански - похвалиха ме! На последния тест имам най - много точки (85) от цялата група (9души). Ехааа, супер, не съм била отличничка от ученически години. Преди 1,2 седмици си купих една книга от МОЛ-а за спрежението на глаголите в испанския език. Та днес в първия ден от отпуската спрегнах на бързо към 150 глагола и смея да кажа, че това сегашно време вече ми е пръв приятел :-). Днес отидох свежа на урока, май всички разбраха, че съм си взела отпуска, за да уча за изпита по испански. И макар, че днес учих сравнително малко, в часа бълвах всичко на минутата и явно доста неща съм запомнила. Смятай каква ще бъде ситуацията в началото на другата седмица, ха ха.
Аааа да ви се оплача и за главата. Още със ставането ме заболя и за съжаление още ме боли. Изобщо какво става с мен, та само на 24 съм, егаси. А нещо да не ме боли?
След урока по спениш се видях с Калин. Този човек почти го бях забравила, ма така си е, аз на сам той на там и пътища ни почти не се пресичат. Последните пъти все по телефона си говорим, аз все заета..., а испанския ми е почти до тях, само дето след работа и урок обикновенно съм не дееспособна за каквито и да било активитис. Той като чу за болежките ми какво си мислиш? Право в ресторант Ниагара. Много яко място. Добре че съответно бях облечена подходящо, щото при някой други условия едва ли бих се появила там. Изискан ресторант, който винаги много съм харесвала, макар че съм ходила три пъти - веднъж в този на Дойран, веднъж в този в Лозенец, а днес в този на Цар Симеон. Обстановката е доста готина, обслужването също, изобщо всичко е на ниво, а цените - как мислиш? Едва ли можеш да си тръгнеш със сметка по - малко от 50 лв. за една съвсем прилична вечеря, в която дори не присъства алкохол! Но какво от това, нали не се храниш там всеки ден, аз и без туй вече излизам на няколко месеца веднъж. Е, сега ще кажеш, че този уикенд съм си изхабила лимита ;-). Да, така е, но и това е случайно. Пък и нямам ли право? Все пак съм отличник, я! Та обсъдихме с него "на къде вървим, на къде отиваме", макар да мисля, че аз още съм си в кръга и обикалям ли, обикалям вече свят ми се зави направо. Но си прекарахме добре, то едва ли сме имали лоши вечери до сега де. Заговорихме се за разни истории, за това колко прозрачен винаги е бил за мен, което никак не му се понрави. Та то на кой мъж би му харесало? Но това е положението, явно съм станала още по - проницателна с такива лъжци покрай себе си. Егаси живота :-(
В крайна сметка се прибрах в прилично време, сега пиша последните редове, после сядам да гледам малко моя сериал и се заемам с испанския. По всичко си личи, че тази седмица ще обърна дните в нощи и обратно. Денем доста неща ме разсейват и не мога да чета.
Бтв, червата вече не ми бълбукат и съм ужасно щастлива. Май ядене ми е трябвало, а в ресторанта днес дори и с чужда помощ не можах да язям една порция пилешки филенца със сусам в гарнитура със задушени картофки. Разбира се, че всичко беше много вкусно (и как няма да е като шефа на тия заведения е бивш главен готвач в Шератон), но на мен просто не ми се ядеше.
Айде лека нощ от мен. Hasta luego!

P.S. Ами и това щеше да е кратък пост, така на две на три, ама какво да направя. Всеки път така се получава. Направо да им завиди човек на Мъро и Тони - винаги ясни, кратки и точни ;-)

Цвете с цветенце ;-)

Обещах да ви се похваля с новото цвете, което ми нарисуваха на дънките. Ето го:

Мишка с цвете

беше нещото, което исках да си татуирам по едно време миналата година. Исках да е нещо малко, само с контури, съвсем просто и да е на някое необичайно място. Това така и не се случи, макар че още имам желание за татуировка, и съжалявам, че не си направих преди лятото тази година и като отидох на морето само се ядосвах. Но и това ще стане скоро! Не съм измислила какво ще си татуирам този път, нито къде.
Та миналата година падна голямо чудене каква точно да бъде татуировката. Гледаше се в нета, из разни каталози, какви ли и колко ли не картинки разгледах, но ето това е нещо подобно на това което исках:

Миналия понеделник влезнах в една безнзиностанция, загледах се в плюшените играчки, съзрях това и спомена изплува. Много е сладко нали? :-)

Сбирка на класа N3 за тази година

В петък излизането, за което бях споменала не се осъществи и останах в къщи цяла вечер. Продължих със сериала Orange County, бях самичка и пак умрях от страх. Да, правилно прочете - страх ме е като съм сама у нас, а се случва много често. Този страх ми е останал още от малка.

За това пък съботата беше 100% сигурна. Събрахме се някой хора от бившия ми клас (от средното имам впредвид, с колегите от университета определено не поддържам контакти вече). Та бяхме 6 души.

От поканените и тези, които изобщо знаеха за срещата не дойдоха 2 момчета (единия имаше рожден ден, другия беше гост на празника) и едно момиче, което беше на работа. Общо взето аз май писах онзи ден това не беше среща на целия клас. В смс-а, който получих пишеше, че ще има среща на "отбрани" хора. Ако бяха дошли всички поканени щяхме да се съберем около 9, 10 човека, които всъщност горе - долу бяхме близки в училище, макар че това е спорен въпрос мен ако питаш ;-).
Та срещата...първо, за да се видим и поговорим отидохме в пиано бар Mellita на Графа, където беше готино. Заведението е ново и аз не бях ходила там. Пийнахме по нещо, подърдорихме си... Най - се израдвах на един съученик, който още като завършихме училище замина да живее в Полша и не съм го виждала от тогава. Той беше единствен от момчетата, с който се разбирах и не ми почерняше дните в училище. Бил си е тук за лятото и дори е отменил пътуването си, заради въпросната среща, много мило, аз много се изкефих, защото не присъстваше на предните срещи и така имахме възможност да се видим и обсъдим какво ново из живота ни :-). Ето една снимка от дискотеката с него:

После сменихме заведението - не съм ходила на дискотека от морето. Имахме голям спор къде да се отиде, предвид че по - голямата част слуша фолк. И познай кои надделяха? На мен дори ми се доходи в Текила, не съм ходила там от години, а винаги много ми е харесвало. Та ... дискотеката ... средната възраст беше около 19 и това доста ни смути на входа, но в крайна сметка на човек понякога просто не трябва да му пука, ако иска да си прекара добре, плюс това беше много студено и на никой не му се обикаляше по студа. Зяпах по тавана, по стените, по хората, на бара, в многобройните телевизорите, където пускаха клип на всяка песен, в осветителните ефекти... и си дадох сметка, че докато аз се заравям в работа, учебници и се депресирам от ден на ден повече, живота си тече, хората излизат, ходят по дискотеки, запознават се, забавляват се, непълнолетни (по всяка вероятност) девойки изпълняват ролята на танцьорки, а може би още нещо? (сами преценете)

В крайна сметка вечерта мина гот и се радвам, че уговорката се състоя и се видяхме, и без това рядко се случва. Ето и няколко снимки със съучениците ми:

Петъчно, преди отпуска

Последен работен ден за тази седмица, за мен за следващите две седмици дори, предотпускарско настроение такова :-). Другата седмица съм отпуска. За първи път излизам отпуска не, за да отида на почивка някъде, напротив, очаква се дори да не изляза от нас освен, за да отида на испански и тренировки. Обаче за сега пак имам няколко уговорки. Например утре ще се събирам с бивши съученици, ще излизаме вечерта някъде и като се сетя как мина последната среща май е по - добре и този път да отида без кола ;-). През деня пък трябва да отида до една шивачка за едни поправки на един панталон. Довечера пък мисля да изляза с някой приятели някъде на заведение да се видим, да хапнем и да се посмеем. Но все пак мисля през идната седмица най - сетне да седна и да уча по испански и да наваксам, че скоро ме очаква изпит и веднага след това записвам второ ниво. И като последен работен ден имам да свърша някой неща, които още не съм почнала и много ме мързи, но няма начин.
Хайде толкова от мен. Приятен и усмихнат уикенд! :-)

Честит първи сняг

забравих да ви кажа вчера!
Мразя тая зима мамка му, още повече снега. Еееех, колко добре ми беше през лятото на морето. Не искам да ми е студено и да трябва да се сгушвам в сто палта и пуловери :-(.
Вчера доста време валя чак се уплаших да не натрупа и се радвам, че не успя :-)

Сънищата

Понякога сънувам толкова много, всяка вечер, всеки ден, много дълго. Обаче имам и периоди, в които нищо не сънувам. Наскоро нищо не бях сънувала. Но вчера си легнах малко афектирана, оставих компютъра още час да плейва едни парчета, макар че обикновенно заспивам още на края на първото. Да, ама не! Задремах за 5 мин, събудих се, после пак се унесох пак се събудих, накрая мина и времето, загаси се първо уредбата, после компютъра, а аз, още будна. И това е нещо, което рядко ми се случва вече, защото както легна така заспивам от умора. С този испански съм по повече от 12 час на крак всеки работен ден и вечер като легна нямам време да си помисля за нищо освен, че трябва да спя бързо. Най - накрая снощи заспах, при все това, че си позволих да си легна и 40 мин. по - късно от обичайното ми време за лягане. Та заспах май към около 2ч. в не до там добро настроение. Днес се събудих късно и леко замислена, бях сънувала сън. Странен сън. Всъщност то май всеки сън си е малко или много странен до някъде. Или поне мойте. Въпросът е, че отдавна бях спряла да сънувам тези хора, но вчера заспах с едни мисли, които, като че ли предизвикаха съня ми.
Странното беше, че обстановката в съня беше смесица от обстановката в България и Америка. Бях в един висок, типично български блок. Отидох при едни познати да кажем. Те живееха на 16-тия етаж. Мъжа се учуди да ме види там, предвид че жена му също беше там. Странното беше и нейното мило отношение към мен. Предлагаше ми да пия нещо, питаше ме дали вече не съм в Австрия (тук беше по - логично да ме пита нещо за Холандия ама както и да е), ходеше около мен такава...Беше по - висока от мен, със светло кестенява коса (което в дейтвителност също не е така), вързана на опашка отзад, имаше някакси измъчен вид, примирена с нещата, в които вече се беше убедила. Странното беше, че имах връзка с мъжа й пък тя някак си така смирено го приемаше. И най - хубавото беше, че излезнах на балкона, беше ме страх да погледна от 16-тия етаж, но когато го направих какво да видя. Типично в Американски стил долу пред блока имаше два огромни басейна (е, нищо, че за сега пред жилищен блок в Америка съм виждала само по един басейн де, ама друг въпрос, а басейна се появява в съня ми вероятно, защото онзи ден почнах да ходя и на плуване, а не бях плувала отдавна). Та басеините бяха просто страхотни, с олимпийски размери, кристално чисти. Беше вечер, беше в началото на зимата, тъмно и един човек плуваше :-) (ще трябва да не е бил добре човека ;-)). Облегнах се на перваза на балкона и гледах дълго и замечтано, мислех си колко хубаво би било и аз да си имам такъв басейн пред блока (макар да се сещам на какво ще прилича). Нито ще губя време в път към плувния басейн, ще си плувам, когато си пожелая, даже и пари няма да давам. Седях си подпряня, после на балкона излезнаха той ... и тя и дълго си говорехме. Разговора беше тъжен, макар че някой бяха малко по - щастливи, че се виждаха :-). Те дори имаха коте (колко реално само!). После влезнах вътре в кухнята и й галих ушетата подпряна на стената, а тя мъркаше сладко, сладко...и повече нищо не помня, защото едвам станах тази сутрин, даже станах по - късно, просто изобщо не можех да се събудя и не исках да го правя, исках да продължа да сънувам да видя какво щеше да се случи след това. Обстановката беше толкова странна, всеки беше сравнително тих, говореше се тихо и спокойно, без нерви без викове.
:-) толкова пъти съм искала да знам значението на съня си (но не вярвам на съновници и други такива неща) след като съм сънувала нещо интересно, защото наистина имам периоди, в които сънувам толкова много!

Шеф и кройка :-)

или как обърнах офиса на шевно ателие като едно време в час по трудово :-)

Лудата ми глава май - вече място не си намира и се чуди каква щуротия да измисли. И след като от миналата седмица си имам нарисувано цветенце (с боя за текстил) на едни дънки дето си купих от Холандия (благодаря Мими!) тази седмица креативността продължава. Този път реших тотално да прекроя едни дънки, които и без това не нося и от дълги ги направих с дължина над коляното. Исках да ги направя с някакви бродерии, някакви разръфани истории и не знам още какво. Като почнах нямах точната представа какво точно ще правя. Идеите идваха в процеса на работа. И вчера бях обърнала офиса на шивашко ателие :-), защото освен дънките си правя и пола от едни зелени дънки. В крайна сметка до сега съм на етап - една четирилистна детелина (която направих от зелените дънки като изрязах 4 сърчица и ги съединих), доста разръфани парченца (тук и там, отпред и отзад на джобчетата), драсканиците (които се правят с най - обикновенни тигели) и най - готиното е......:-) чудех се какъв надпис мога да си направя и реших, че това е чудесен начин за ходеща реклама по софийските улици, ха ха :-))). До сега седейки на бюрото изрязвах буквички и скалъпих това:

Докато се чудех какво да напиша имах разни предложения. Да, Тони за теб говоря :-). Ще разгледам предложението ти да рекламирам твоя блог и не забравяй, че се споразумяхме за определена сума всеки ден, когато изляза с тези дънки. Но вие не се притеснявайте има още свободни рекламни карета така, че не се бийте, а изпращайте проекти на мейла ми :-)). Прилагам и снимка на дънките, за да добиете представа къде може да бъде разположена вашата реклама. Цени ... цените са различни и по договорка, естествено за първа страница най - трудно (но не невъзможно) може да се вредите :-), тъй като ще ми бъде трудно да се движа назад, хе хе:-))

Естествено нищо още не е в завършен вид де, още се чудя какво друго да направя. Ако имате идеи, моля споделете ги ;-) Когато поличката ми стане готова ще ви се похваля. Добре, че мама едно време ме е научила да шия на машина и все още не съм забравила!