Единадесет минути - Паулю Коелю

Според Платон в началото на сътво­рението мъжете и жените не били такива, каквито са днес; имало само едно същество, което било ниско, само с едно тяло и един врат, но главата му била с две лица, всяко от които гледало в различна посока. Все едно, че две същест­ва от различен пол с четири крака и четири ръце се били сраснали откъм гърба.

Гръцките богове обаче били ревниви и видели, че едно създание с четири ръце работело повече, двете лица му позволявали да бъде постоянно нащрек и не било възмож­но да бъде нападнато в гръб, а четирите му крака го пра­вели по-издръжливо, когато се налагало да стои право или да ходи продължително. А това, което било най-опасно според тях, били двата му различни полови органа - то не се нуждаело от никого, за да се възпроизвежда.

Тогава Зевс, върховният господар на Олимп, казал: „Измислих какво да направя, за да загубят тези просто­смъртни силата си."

И с една гръмотевица разсякъл съществото на две, създавайки по този начин мъжа и жената. Това довело до увеличаване на населението на земята, като в същото вре-

ме объркало и отслабило хората, защото те трябвало да търсят своята загубена половина, да я прегърнат отново и чрез тази прегръдка да си възвърнат някогашната сила, способността да избягват предателствата, да издържат при дълго ходене и измерителен труд.

Ските - новата ми зимна страст

И тази зима си намерих работа :). То имах си аз!
Добре си купих аз ски, щеки, екипировка и какво ли още не, но в един момент през миналия уикенд за нещастие установих, че няма с кой да карам ски, просто нямам такива познати покрай себе си. Един единствен, но с него едва ли ще карам отново. Стигнала до този фак и дала толкова пари, за да си набавя всичко необходимо нали не си представяш, че ще захвърля всичко на вятъра? В събота реших да се кача на нощно каране на всяка цена, не ме интересува някой ще идва ли, или не ( това малко ми напомни за една приказка, която наскоро прочетох в една малка книжка за секса, която подарих за Ивановден на най - добрия ми приятел и неговата приятелка. Там се казваше така: "Мила тази вечер точно в 10 ще правим секс! Няма значение дали си тук или не, в 10 почвам! Ха ха). Та и аз така, не намерих с кого да отида, натоварих ските, качих се в колата и потеглих за Витошко лале. Честно да си призная ме беше малко страх, не знаех колко сняг има нагоре, дали колата ми няма да опре някъде или няма да закъсам. Пътят е много ужасен, асфалта е много накъдрен и на места имах чувството, че ще ми се откачи някое колело. Но стигнах, щастлива!
Оборудвах се и отидох да се наредя на опашката за карта. Няма и 10 мин. по-късно не можах да повярвам на очите си. Срещнах един познат, с който едно време дълги години играехме танци. Бях много доволна, намерих си компания.
Няколко спускания по - късно се запознах с още двама души и стана забавно. Те обаче са много добри с тия ски и аз не можех да карам с тях. Но последните три спускания ги направихме заедно и още не мога да повярвам как блестящо се справих, какви скорости развивах. Беше страхотно, дадох си сметка колко е важно да караш с някой, който да те амбицира, с тях хвърчах, не просто се спусках, ъе ме въоръжаваха с някаква луда енергия, хъс и безстрашие. Не ме интересуваше дали ще падна с 5 или 25км в час. Беше много яко.
Така съм се запалила по тия ски, че вече нощем ги сънувам и тръпна до следващия път като малко дете пред новогодишния си подарък :-). А и вече имам компания. Сега се каним да ходим на Боровец идния уикенд, дано се организираме!
Ето сега и няколко снимчици, макар че най - много искам да покажа клипчето да ме видите кооолко съм добра :-)))))

Разни

Как мислиш почна годината?
На 1-ви януари си купих самолетни билети за европейското в Австрия. Към днешна дата вече купих още един билет, а утре предстои да купя още 2 за други двама души. И стана то пътешествието. Много интересни неща очаквам да се случат близките месеци.
Иначе си казах, че тая година няма да се оставям на течението относно настроението и за сега горе долу успявам, макар и трудно.
Има проблеми в работата, хубаво има ги, но излезна ли от работа - друг човек. Проблемите в работата. Та те едва ли ще имат край някой ден.
Много се изтормозих миналата седмица с тия изпити през уикендите. Не бях учила изобщо и затова прекарах 3 безсънни почти нощи, което отдавна не ми се беше случвало. Обаче в неделя се понаспах. Утре имам последен за момента изпит. После отивамда си купя яке за ските, после на маникюр, прибирам се спинкам няколко часа, защото ще съм уморена и после се качвам на Витоша на нощна със ските.
ООооо имам да се хваля, реших си проблема с колата. Горе долу вече имам кола, в пълно владение ще влезна съвзем скоро или поне на мен ми се вижда скоро. Така, че като че ли тази година почна добре, пу, пууу.
Айде лека за днес, че задремвам!

За много години :)

2008 е високосна!
Един ден повече успехи.
един ден повече късмет.
Усмивки повече от всеки,
победи повече за теб.
Да е здрава мирна и щастлива!

Загубих се напоследък, но и аз имам своите моменти, в които не ми е до писане.
Важното е, че пак съм тук :))
Как изкарах празниците ли? С две думи - както никога!
В къщи, спах, спах, по цял ден, наспах се за доста месеци назад (в които сънят все не ми стигаше и все се оплаквах). Не съм мърдала почти никъде, почти не съм си и събличала пижамата.
Имам ново хоби :) - ски. На връх бъдни вечер, на 24-ти отидох и си купих ски. Много съм щастлива. На другия ден си купих и екип. И сега се уча. Ходих вече два пъти на Витоша и веднъж пак там на нощно каране. Много хубаво. Напреднах доста, но признавам първия ден щях да свалям ските. Те все едно не бяха с мен. Спусках се и се чудех как пак се изхвърлих с купуване на ски и сто още други глупости без да знам ще ми хареса ли, ще ги науча ли най - сетне тия ски или не. И на 25-ти къде мислиш бях, на Коледа се качих горе и карах. Първия ми ден. То всъщност каране е силно казано, защото повече падах от колкото ставах. Мисля, че си навехнах пръста на ръката и вече доста дни ме боли. Страх ме е да отида на лекар, защото последния път преди около 4 години се прибрах с подут глезен от море, няколко дни по - късно отидох за една снимка и евентуално някой друг съвет от лекар и излезнах от Пирогов с гипсиран крак и сега много ме е страх. После на 26-ти нямаше какво да правя и се качих сама на Витоша, за да упражня наученото от предишния ден. И вече си карам, не падам и много се кефя.
Нова година също я посрещнах в къщи. Даже в 12 вече дремех. Отново цял ден не станах от леглото. Никакво настроение, никакво желание за нищо.
Обаче днес все едно съм друг човек. Отидох на работа, имах годишна ревизия и може би се разсеях. Преди малко си говорих с една приятелка, обадих й се да й се извиня, защото не й отговорих на смс-а за Нова година и в разговора й споделих, че ако тази година ми бъде щастлива и по - добра от предните 3,4, следващата Нова година ще я карам пак по същия начин - спейки в къщи. Щом не става с голяма пиршество, както всяка година, ще пробвам мирно и кротко. Все пак един ден е, все ще го прежаля, а после ще пирувам цяла година :)
И така.
Тази нощ се събудих в около 4.40 през ноща, защото вече се бях наспала и се чудих какво да правя, смятай колко съм се наспала :-)