Белоградчишките скали

Това, че тази и миналата седмица имахме само по 1 почивен ден съвсем не ми попречи да се размърдам пък даже и с риск да не си почина. То май цял живот няма да ми стигне да се наспя, поне напоследък така си мисля. Така, че луд умора няма :-).

Този път дестинацията беше Белоградчишките скали.

Е, то вярно, че се получи малко автомобилен туризъм, защото повече време пътувахме от колкото се разхождахме, но беше хубаво. Доста се смяхме, много жега беше, направо се учудих как може да е толкова топло, не бях подготвена, но какво ти пука.
Снимахме се, аз много обичам, макар, че напоследък нещо не ме влече както преди. Но пък има доста щури снимки, защото доста се бяхме разлигавили нещо, а и то от това слънце... На места скалите бяха доста трудно достижими, разбирай стръмни и без чужда помощ както виждаш трудно би могъл да се справиш.

Да не говорим колко стръмни стълби имаше

Всъщност местността Белоградчишките скали е интересна, няма много за гледане и ходене, но е красиво, като се качиш най-отгоре се вижда голяма част от планината и градът в подножието.

Само, че самия град Белоградчик е доста скучен, безлюден, няма къде дори да хапнеш. Три пъти обиколохме центъра, за да намерим 2 заведения, в които ни бяха казали, че готвят вкусно, но то пукнат човек нямаше вътре, как да седнеш? Доста съмнителна работа! Тръгнахме по пътя към София и седнахме в едно крайпътно заведение, много яко! Съжалявам, че не снимах. Освен, че беше много вкусно, бяхме седнали на една маса сгушена между едн високи дървета, единствената, която беше така отделена. Толкова ни хареса, че забравихме да станем и закъсняхме, защото в 19 ч. имах час за маникюр. Толкова бързахме, че на задната седалка брат ми от чудене каква пакост да свърши и къде да се поразровичка се беше завързал много смешно с двата колана.

От скоростта убихме и много мушички та в София някой усърдно трябваше да се потруди за външния вид на колата :-)). Познай на кой се падна честта?

Банкови слухове

Преди 3 дни ми се обади един приятел да ме предупреди, че от следващия ден ще има проблеми с плащанията в Първа Инвестиционна Банка, така му казала негова позната, служител в някаква държавна институция. Обадих се на брат ми, той каза, че негова колежка му казала, че до дни се очаква ПИБ да фалира.
Същия ден вечерта след работа отидох до един банкомат да си изтегля парите. Преди 3 месеца, когато ПИБ си сменяха дебитните карта, заради новите с чип, подадох една молба за повишаване на лимита от нормалния 400лв на ден, на 1000лв, за да може когато ми потрябват да знам, че няма да с еналага да ходя до банката. Тогава написах молба и банковата служителка в клона на "Стамболийски" ме увери, че всичко е наред, лимита ми е вдигнат. И аз живеех с тази мисъл до онзи ден, когато банкомата ми изведе съобщение подобно на "надхвърлен лимит" или нещо такова. Вдигнах телефона, обадих се много ядосана за картовия отдел, за да разбера какво става и те потвърдиха факта, че лимита ми е 400лв. Но в почти 21ч. нямаше какво да направя.
На другата вечер пак след работа отидох в Mall Sofia, за да си изтегля парите в един от малкото клонове, които работят до 22ч. Влезнах в банката, където намерих 20 души, чакащи на опашка и нито един банков служител по бюрата. Всички се бяха буквално навряли в стаичката при едната касиерка мъчещи се да разрешат някакъв проблем. Седях 20 минути, много ядосана само се чудех какво да направя. Накрая попитах дали има начин касиерките сами да решават проблемите си, а ние клиентите да бъдем обслужени. И в 20.30ч. получих отговор, че предстои приключване на деня, за да се премине към следващата дата, и ще можем да бъдем обслужени след 20 мин. Що за глупост, ядосах се три пъти повече. Работното ти време е до 22ч., като затвориш приключвай, ако искаш 1 час, но в момента ти тече работното време, в което аз искам да бъда обслужена. То момчето не беше виновно де, но пък и мен какво ме интересува, че те си били смении софтуера и новият им такъв имал тези тъпи изисквания. Мениджърите, които са взимали тези решения май не са наясно с работата си. Това е все едно аз да отида в магазина си и да кажа "момчета я сега затворете магазина, първа смяна да приключи, за да започне втора (примерно)". Мисля, че аз като клиент не трябва да разбирам за тяхните недогледани условия и недоразумения. Но ако работното ти време е до 22ч. това означава да затвориш в 22ч., а не в 20.30, когато имаш вече 25 човека, чакащи на опашка, за да си изтеглят парите, чули ужасния слух.
Както и да е, аз подадох повторно молба за вдигане на лимита, но този път поисках името на момчето и копие от молбата, защото ми писна в тази скапана държава да ме правят на луда. Тръгнах си, но парите все още ми бяха в банката.
На другия ден, снощи пак отидох след работа в Мол-а. Този път опашката беше извън клона по коридора и съвсем се отказах да чакам. Реших да изтегля от банкомата 1000лв., надявайки се, че лимита вече ми е увеличен. Този път банкомата ми изведе съобщение, че няма пари. Много ядосана отидох на бюрото на една от служителките и попитах "какво правим". Тя доста неучтиво ми каза да се обърна към касиерките. Нервна излезнах и си тръгнах за първи път доста обезпокоена за парите си. Първо няма пари в банкоматите, после страхотни опашки вече втори ден, трето софтуерни проблеми, не знам как да не поврваш на слуховете.
Днес сутринта точно в 9 без 5 кацнах в клона в Младост. Надявах се, че понеже клона е съвсем мъничък няма да има хора, защото едва ли някой знае, че на това забутано място съществува клон на ПИБ. Да, ама не. Вече имаше опашка. Почаках, докато дойде моя ред. През това време какво да видя. Вестник 24ч. отворен на 2-ра страница със заглавието "БНБ - не вярвайте на слуха за ПИБ - ще загубите", се подвизаваше на всяко работно място, на всяка каса с лице към клиентите, така, че когато седнат да могат да се запознаят със статията и евентуално да се откажат от последващите банкови операции. Седнах не за първи път при обслужващия ме Иво, чиято фамилия не запомних. Звънна телефона и той започна да разговаря с колежка по работа. Седях 5 минути, чаках и накрая помолих да бъда обслужена малко по-сръчно, после да си водим разговори, защото все пак съм на работа и времето ми тече. Отидох на касата, взех си парите, отдъхнах си доволно и си тръгнах.
Писна ми вече от ядове тези дни, по цял ден ме занимават с комисията за защита на потребителите и ще почна вече и аз да си търся правата, всеки в тази държава си прави каквото си поиска. Купих си вестник 24ч. да видя какво все пак пише в тази статия. С една дума всичко било слух, на който не трябва да вярваме. Само, че защо тогава когато преди няма и месец ходих да проучвам банките за жилищен ипотечен кредит при лихвен процент от 5.15 - 7.35 в ПИБ МИ КАЗАХА 12.5 ли 12.2 ли, нещо такова. Макар, че ако пък е верен слуха, защо тогава ще сменят софтуера, имайки впредвид, че съм работила в софтуерна компания и знам колко горе-долу струва една подобна система и защо ще откриват нов офис в Младост даже май 2, защото и на пазара на Младост правят ремонт на клона.
Не знам, ще видим какво ще стане, ще следя нещата ....но съм много ядосана тези дни покрай всички тези глуспоти

За емоционално импотентните мъже

Днес ровейки се из нета и търсейки нещо интересно за четене попаднах на една много интересна статия. Можеш да я прочетеш по - надолу и ако си мъж евентуално да се познаеш. Статията беше озаглавена "Жените трябва да раждат", но не приемай заглавието буквално. Според колега, с който току що обсъдих статията, за поведението на мъжете, за които се говори в редовете по-долу често пъти са виновни жените. И аз съм склонна да призная, че това е така. Аз съм срещала такива мъже, и то не малко. Остава обаче въпросът: Добре, преживяваш нещо в личен план, и в следващите половин, една година не си много в час, но оставаш емоционално осакатен за следващите поне 5, 10 години. Кому е нужно това? На теб или човека до теб става ли му по-добре?
...да не говорим, че не само мъжете са емоционално импотентни...

Жените трябва да раждат

Много просто звучи, нали? За да е щастлива една жена, трябва да ражда. Така кратко и ясно ми обясни веднъж Мадлен Алгафари.

И изобщо нямаше предвид даването на живот на дете.

Плетенето, готвенето, ремонтирането, пребоядисването на шкафчето в коридора, шиенето на гоблени, писането – от всичко това се ражда нещо, което гарантира щастие.

Така поне твърди Мадлен.

А защо, макар и раждайки, няма толкова щастливи жени около нас? Защото не могат да създават това, от което имат най-много нужда.

Момичета на по 26-27 години са нещастни, объркани, разочаровани, защото това, което им се иска най-много, не става.

Всички тези „нацупени жени“ искат да създават любов. Да виждат как от едни обикновени приятелски отношения пред очите им се ражда връзка, която израства, узрява и може дори да даде своите собствени истински плодове.

В някои случаи 25-26 годишните момичета просто искат да родят един оргазъм. За няколко секунди да се почувстват на върха на света.

И пак не става.

Къде е проблемът ли? Проблемът е в големия брой импотентни мъже. Не, не физически импотентни, а емоционално.

Мъже, които следват по-сляпо инструкциите за свалки в мъжките списания, отколкото жените – съветите за грим при нас.

Мъже, които се страхуват да участват в процеса на раждането – на отношенията, на секса, на връзката, на семейството, на ремонта на спалнята, ако искате.

Импотентни откъм емоции, неспособни да се зарадват, да се усмихнат, да подадат ръка. Защо ли? Защото това ще ги направи по-малко мъже вероятно.. знам ли какво пише в мъжките списания по въпроса.

Или пък са неспособни (както се превежда импотентен от латински) да раждат самите те и ги е страх от предродилните болки?

Каквато и да е причината, знам, че 25-26 годишните жени са нещастни, защото не могат да раждат заради емоционално импотентни мъже.

А жените искат само да раждат емоции.

Позитивното изречение ще се роди по-късно. С помощта на някой не импотентен емоционално мъж.