Хапвам си аз и решаваме да отидем на кино. Обаче часът е 21.30, няма особен избор, в 21.50 започва "Приказки за лека нощ" и решаваме да го гледаме. То и без туй като цяло нямаше нищо интересно за гледане. Знаейки, че 10-тина минути текат реклами закъсняваме с вечерята и влизаме в около 22ч. Момчето, което ни къса билетчетата ни упътва "веднага в ляво". Аз водя! Виждам една голяма врата - затворена, втора по-малка врата, отворена, но по всичко личеше, че беше някаква служебна стаичка, защото имаше някакви лелки там. И в последната 3-та врата влизам. Гледам филма почнал, сядам и в първите 4 минути на ум се чудя на какъв филм всъщност решихме да ходим. Не помня нито името му, нито сюжета, избрахме го бързо. Опомням се, но ми прави впечатление, че хората вече са се ориентирали, смеят се, все едно отдавна бяха там. Оглеждам се, и в главата ми съзрява мисълта "объркали сме залата", но не споделям на глас, въпреки че съм сигурна момчето каза "веднага в ляво". Заглеждам се във филма, но в него със сигурност нямаше нищо наподобяващо "Приказки за лека нощ". Тъкмо решавам да стана и да се върна при 3-те врати, когато трима души от другата страна стават, пресичат целия салон и се запътвам към входа от където и аз дойдох. Казвам си "сигурно и те са объркали залата". Хващам ги на вратата с "и вие ли сте объркали залата?". Еднозначен отговор - "да". На вън срещаме момчето късащо билетчетата и то уточнява "но аз казах веднага в ляво". Тоест първата затворена врата, пред която монитора не показваше, че има филм в момента и беше с чисто черен екран. Връщам се в грешната зала и след като съобщавам, че наистина съм объркала залата всички ме охулват. Станахме и се преместихме в правилната зала на "приказки за лека нощ". Другият филм беше почнал преди час, значи ние сме влезнали почти към края му :-).
Заключението - "ние разчитахме на теб..."
