Пак се повтаря

От известно време главоболието пак ме почна и днес не можах да работя като хората...
На 28 април имам час при една добра невроложка, дано тя ми даде отговор на някой въпроси, защото вече ми омръзна от толкова много проблеми, главоболие и какво ли още не :-(
Но истински ме е страх вече, защото личната ми лекарка казала на баща ми, че ако и този път всичките ми изследвания са наред и тя нищо не открие това означава само едно......:-((((((
искаше ми се да зная как да проспя известно време от живота си, вече се чувствам направо ужасно

Обзело ме е безпокойство

Снощи трябваше да спя при майка, защото татко беше на работа и тя беше сама. А на скоро имаше опити за разбиване на апартамента и не исках да я оставям сама. Е, резултата е още една безсънна нощ, понеже и предишната беше такава.
От няколко дни живея с чувството, че дори в собствения си апартамент не се чувствам сигурно. Колко жалко! И не го пожелавам на никого. Цяла нощ се озъртах,спах на светната лампа, и барикадирана врата, и не смеех на никъде да се завъртя, защото трябваше да съм обърната към вратата и да следя. Единия телефон си го бях настроила с едно кликване да се обадя на полицията, а другия на брат ми. И ако на това му се вика нормална държава и спокоен живот :-(

Човешко е

Защо ли винаги човек се кара?
Защо със теб държи се като с малък?
Защо ли иска да те унижава?
Да те подтиска и направи жалък?
Живота може да е толкоз сладък,
когато просто те разбират
и прощават, а не натякват
или подиграват.
Човекът е човек: греши и пада,
и става ако му позволиш,
но вечно в падението си остава,
ако го тъпчеш и гълчиш.
Човекът чувства! Мисли!
На всичко той за тебе е готов!
Ако му позволиш чисти
действия, а не суров
отпор на всичко що е той.
На всичко що той прави. струва..
той винаги ще мисли за завой
как покрай тебе да добрува,
а пък далеч от тебе да е свой.
До теб да се прикрива,
да хитрува, да слага маска
на своето лице, да скрива,
че иска просто ласка..
и подкрепа!
Ах толкоз много ли е?
Не! това е толкоз лесно!
Една стъпка, жест ли..
Важното е да е честно!
Да му покажеш, че някой го обича,
че за някой не е безразличен,
че не искаш да го оставиш да скита
и каквото и да прави все ще е обичан!
Нима е трудно?!?!
О, не! не е!
Но всеки действа мудно...
Лошо е!
Повтаря се навред
и после се забравя,
а човекът помни, наранен...
и веч в твоите ръце не се оставя
решава, преценява:
за туй ще говоря, за туй пък не,
защото ще ме наранява
сам съм си най-добре!
Глупако глупав!
Защо правиш хората самотни?!
Така си мъртъв
и твоите дни са дъждовни!
Започни от себе си и виж
човекът до теб.
Той иска да ти е страж.
Да те пази от гнет.
Открий сърцето си, задръж яда..
Ах, колко лесно се руши
със думи, викове, дела.
но пък толкоз трудно се строи!
И ти трябват векове
за да възстановиш доверие
унищожено за мигове
и секунда на забвение.

ВИП брадър

Не знам до колко гледате това предаване, аз определено не съм от най - редовните зрители, но все пак на един от лайфовете попаднах на нещо интересно.
До сега Венета Райкова никога не ми беше правила конктретно впечатление, гледала съм някое и друго нейно предаване, но определено нямах представа, че такава трезва мисъл може да тече в главата й. Не че имам нещо против нея де!
Ставаше въпрос за това защо след като жените умеят да се справят с живота по - добре от мъжете (макар и те практически да са силната половинка), и в трите биг брадъра се случи така че точно жените първи почнаха да напускат и да ги гонят и всъщност не издържаха? Венета обясни с прости думи, но много точно казано, че ние жените сме силни характери, но се нуждаем от едно нещо за да продължаваме да се борим - и това е мъжката подкрепа, в лицето на човека до нас.
Ех, никога не се бях замисляла колко права е. Дълго време даже все още се чудя какво не ми достига, за да взема някой решения и ето че тя в голяма степен отговори на въпросът ми.
И все пак какво по принцип не достига на жените, за да покажат цялата си смелост и да бъдат малко по решителни в действията си, вие как мислите?

Крив ден :-(

Ех чудя се кога ли ще ми се оправи това настроение? :-(
Този уикенд трябваше да имам гости. И както обикновенно на мен пак ми беше доста криво. Излязох криво ляво без особено желание, е не може все да седя затворена. Ама нещо ми се накриви още повече.
Нямам навика да си изкарвам гнева на неправилни хора, но смятам че заради това че днес нямам настроение най - близките ми приятели би трябвало да ме разберат. Та нали приятел в нужда се познава. Не постъпих добре оставяйки ги сами да се забавляват, но в крайна сметка има ли смисъл да стоя там и да се мръща. По добре да си се прибера в къщи, да се поуспокоя, в случая дори да си поплача и пак да излезна.
Но те се разсърдиха, обидиха, сякаш бях виновна че нямам настроение :-(. Какво трябва човек да направи в подобен момент всъщност?!

Днес съм се родила...

Днес навършвам 24! Дано бъда жива и здрава и имам сили, за да посрещна всичко което ми предстои от тук на сетне! Май не се сещам за нещо по - важно :-))
След последната година бях решила да не празнувам повече празници. Явно на човек колкото и да му се иска в точно определен ден да е весел, засмян, щастлив или просто да се чувства рожденник това трудно се получава. Големите планове се провалят и в такъв момент си казваш "..и какво като днес е твоят ден, като той с нищо не е по - различен от всеки друг ден".
И затова си мисля че тази година се получи доста готино, за мое учудване. Преди няколко дни колежката ми беше казала, че ако човек се опитва да се усмихва макар и понякога да го прави на сила в един момент това се превръща в навик и почваш да се чувстваш щастливо. Днес това май проработи, станах както обичайно за работа, хвърлих си едно душче, след това си помислих "хей днес съм рожденничка, трябва нещо да променя" хоп и направих набързо една прическа. Запалих колата и тръгнах. За мой късмет на този ден имах ужасно много работа и на всичкото отгоре пътувах до Своге.
Но, равносметката.....Обадиха ми се точно най - близките хора, не помня някой да е пропуснал. Нямаше изненадващи обаждания, е имаше 1,2 човека които определено не се сетиха, но те не са ми толкова важни, макар и да имат някakви претенции за приятели. Имаше обаче други приятни изненади, кроящи се през целия ми работен ден от страна на мои много близки приятели. И както всеки вторник и днес бях на тренировка от 8 часа. В края на деня почнах лекичко да търся някакво извинение да не отида на тренировка. И ето че се получи, след изненадката която ми скроиха и се реши, че ще има празник. Доста инцидентно посетихме една пицария, хапнахме, пийнахме, посмяхме се порядъчно с най - близките ми хора и се прибрахме. Бях някакси щастлива и доволна в този ден, за което благодаря на тези, които бяха до мен днес.
Моят рожден ден! :-))