Готина разходка

Вчера работния ден мина нормално, освен че компютъра ми се развали, но ще го оправя ;-).
След работа с колежката решихме да се поразходим по центъра ужким, за да си купим разни неща. В тоя ден обаче всичко ми се струваше толкова безвкусно и грозно, че едвам си купих един колан и няколко чифта чорапки. Нещо не ми беше ден за пазаруване. От друга страна обаче ни беше обзело някакво царско спокойствие, времето беше слънчево, тръгнахме си рано от работа, за да имаме повече време, но 3 часа неусетно бързо се претъркулиха. Аз вече умирах от глад, а един гладен човек определено е способен на доста подли постъпки. Толкова ми се ядеше сладолед от Макдоналдс, че както си вървяхме видяхме двама души седнали на пейките на площад Славейков да си ближат сладоледа. Всъщност мисля, че никога друг път не ми бяха идвали мисли, в които почти си представих как се нахвърлям върху чуждия сладолед и го облизвам, а после отхапвам една голяма част от него и побягвам :-))). Колебаехме се дали да седнем в Тропс къщата на Графа, после приближавайки се до пицария Уго си представих една вкусна салатка с много шунка, домати, краставици и какво там още съдържаше италианската. Но накрая седнахме в Дон Домат. Леле с какъв жаден поглед гледах какво похапват другите хора докато търсех места, сякаш не бях яла от седмици. Накрая седнах на един голям бар, съзрях една двойка точно срещу мен да се наслаждава на някаква вкусна пица и реших ще ям малка пица Дон Домат. През това време и колежката дойде, потънала в размисли за обувките, които току що беше видяла в бутик на отсрещния тротоар ( зелени на пчелички). Хапнахме, аз вече доста по - доволна :-). После и разказвах за Холандия, Белгия и Австрия. От както съм се прибрала определено нямам желание да разправям на който и да било какво се случи докато 3 месеца липсвах от държавата си. Видях доста, още не знам точно как изкарах, но мога само да кажа, че днес ако някой спомене дори името на Холандия просто настръхвам (това май е достатъчно показателно какви спомени имам от това пътешествие). Но снощи се улисахме в приказки и ми дойде музата да споделя някое и друго интересно преживяване. Нещо друго, което определено не ми се беше случвало преди беше, че около час след като излезнахме от офиса аз почнах да хленча, че ми се яде и ме обиват цвичките :-)) ха ха. Ми какво да направя бяха нови :-(. Толкова мразя жени дето хленчат аууу ужас. А като ме заболя и главата вече се превърнах в истинска глезла!
Тръгнах си от пицарията в 10.30 и докато седях на една от главните улици с надеждата да хвана последната маршрутка наблюдавах минувачите. Всеки погълнат от своето ежедневие, всеки носещ своето излъчване, но днес като че ли всичко ми се видя малко по-различно. В центъра на столицата кипеше живот, който, като че ли бях позабравила погълната от своето ежедневие, проблеми и черни мисли. Доста време откарах на кръстовището зяпайки в ляво и дясно, потънала в мисли. Обзета бях от една вече доста крайна депресия, която не ми позволяваше да усета сладостта от живота. А все пак надежда винаги има. Аз съм жива и това май е най - хубавото нещо! Какво си тровя живота с разни мисли, въртя се в някъв омагьосан кръг все едно имам няколко живота и цялото време на света.
Днес настроението ми е малко помрачено от мрачното време, но иначе съм заредена с положителна енергия от преживяното вчера :-) Хубав ден беше!