за вчера

Вчера по време на обяда в една пицария ме поканиха на един коктейл в Кемпийски Зографски същата вечер. Обичайно обаче главоболието пак ме стягаше. Тръгнах си от офиса в 4.30, за да имам време да се оправя, защото мероприятието беше от 18 часа, а трябваше да съм в костюм, мислех да си правя и прическа, за целта трябваше и да се изкъпя. Трябваше да изглеждам много добре. Отдавна не бях ходила на подобно мероприятие и определено много ми се искаше да отида. Пък и се очертаваше да бъде интересно. Макар че и до сега не знам конктретния повод. И макар и доста да се колебаех дали да отида впредвид начина, по който ме поканиха си казах "какво ми пука - отивам". Не съм от жените, които само и само да не потъпчат женското си достойнство проявяват инат и характер в определени ситуации. Аз лично мисля, че от създалата се ситуация можех да извлека най-доброто - да отида, да се повеселя, да се запозная с интересни хора, да видя как е светския живот и общо взето мисля, че човек трябва да вземе каквото може от този живот, защото веднъж се живее. Е, има и неща, които никога не бих искала да опитам де.
Да, но още преди да си тръгна от офиса не само, че главата ме цепеше жестоко, но и почна нещо да ми прилошава, прималяваше ми и т.н. Прибирайки се в къщи още бях на мнение, че няма да пропусна събитието. Е да, но излизайки от банята колкото и до този момент да се самонавивах, да си мислех, че скоро ще ми мине и т.н. в един момент реших, че каквото и да облека, както и да се гримирам нямаше да изглеждам добре, защото не се чувствах добре и наистина нямах сили да отида. А не исках да развалям хубавата вечер и някой да трябваше да се чувства загрижен за мен. Затова в крайна сметка си останах вкъщи и с ужас 10 мин по-късно установих, че имам висока температура. Цяла вечер изкарах в леглото, дремах нещо, запах телевизия и така. Но изобщо не ме свърташе на едно място, а и умирах от яд, че пропуснах забавата. Защото след организираната вечер щеше да има и коктейл.