Принудена почивка в къщи

Днес поради продължилата температура и общото неразположение което чувствам останах в къщи. И сега си лежа в леглото като вчера. Пуснах си на слайд шоу едни снимки от любимата ви варна от миналата година. Толкова много снимки направих миналата година, че за голяма част от тях нямам време да седна и да им се насладя, както сега правя. Мисля си, че там във Варна и околностите и по това време бях едно истински щастливо човече. Сега като гледам изражението си, усмивката, която вече почти изгубих и този блясък в очите, който вече убиха. Трудно е човек да избяга от спомените си, а точно снимките са най-хубавия спомен за мен. Чудно е какво прави любовта с човека. Освен, че промива мозъка, освен че те прави сляп за останалия свят, освен че те кара да правиш неща, които никога друг път и при никакъв повод не би направил, според мен в цялата тази работа има и положителна страна. Чувства, които остават за цял живот (колкото и това да се отрича според мен всяка любов остава следа в сърцата на хората), гледки, които не се забравят, места, които винаги ще ти напомнят за тази любов и това те кара да си спомняш с усмивка за тези дни и моментите, в които си бил истински искан, обичан, уважаван и подкрепян. За съжаление обаче тези моменти, като че ли са рядки в живота на всички ни. Да знаеш, че един човек е живял с теб твоя живот, изпитвал твоите копнежи, тръпнал по теб, изпивал те е с очи и бил изцяло отдаден на тези чувства. Е дали това наистина е било така, човек май никога не може да бъде сигурен. Както в последно време се обеждавам жената трябва да умее и да бъде мнителна, което ама никак не ми се отдава. Но това върши добра работа много пъти, когато мъжът реши да излъже. Аз съм възпитана да вярвам, бих казала дори, че не съм била лъгана до сега, или ако съм била, то все още не съм разбрала. Защото приемам почти всичко за чиста монета и не съм от жените, които ще седнат да се съмняват, да проверяват, да разследват. Ако някой реши да излъже винаги може да го направи. А ако седна да се ядосвам и за това ще трябва съвсем да се побъркам. Е да ама ето излъгаха ме тази седмица, за нещо ужким дребно, но боли. Това обаче няма да промени отношението ми. Не мога да живея в непрекъснати съмнения, може би и заради това не съм ревнива жена. Чудно е обаче до какви мисли те отвежда едно такава постъпка.

Всъщност направих този блог, защото ми се струва интересно след време да седа и да чета същите тези писания, отразявани тук от мен и да наблюдавам развитието в мислите и расъжденията си. Защото с възрастта мисленето на хората се променя и ценностната му система се допълва. Като малка много обичах дневниците, макар и никога да не съм ги водила съвсем редовно, както смятам сега да го правя. В началото твърде много се притеснявах някой да не се обиди, ако познае тук себе си в някоя от историите ми, но не можех да позволя подобно нещо да ми попречи да създам своя блог. Дълго време дизайна на моят блог беше готов даже имаше постинги, но не ги показвах, защото още не бях сигурна дали го искам. Но според мен нищо не може да бъде изместено от човешкото съзнание, някой неща са в нас и ги мислим колкото и някой хора да отричат и понякога да не искаме да е така. А този, който има смелостта да ги признае толкова публично, за мен това не е проява на слаб характер. А тези, които се обидят....нека знаят това, че не можеш да забраниш на хората да си мислят каквото си искат.

Ах, тези снимки са направо божествени, почти не се сещам случай, в който да съм гледала снимки с такъв кеф, защото рядко го правя. Но сега лежейки в къщи болна имам възможността да изследвам всеки детайл и да си спомня миговете, в които очите ми сияеха от радост и вълнение.

А това глупаво време кога ли ще се оправи и как ми се ходи на море. Това мореееее, никога не мога да му се насладя, аз съм същинска риба и се чувствам истински жива там на плажа, по брега на морето, във водата, на някое капанче...или просто лежейки някоя спокойна нощ на плажа вгледана в звездите.

Интересно явление, изпълнена съм с толкова сила, енергия и чувства (макар и сега когато съм болна - говоря по принцип) и сякаш имам нужда от две сърца и две души, за да мога да побера в тях цялата си емоция. Аз съм толкова жизнен човек. Всъщност обаче напоследък като, че ли загубих целия този букет от енергичност.

Но един ден искренно се надявам пак да си го върна и да не е много късно. и тогава да успея за дълго да го задържа, защото сега не успях :-(.

Обожавам синьо-зелените очи :-)), ах, тези снимки не мога да спра да ги гледам!