Ах, тези сънища...

Тази нощ сънувах вълшебна приказка. Събудих се с толкова топли чувства. Безумно много ми се иска да беше истина. Прекарах известно време в леглото, просто лежейки замечтана. Но може би заради това животът е толкова интересен, понеже не винаги става това, което човек иска. А филмът съвсем скоро свърши и героите поеха в двете посоки. Или поне някой от тях ;-). Защото другите от време на време се сещат за тези думи:

...За кой ли път си обещавам от утре да не те познавам, да те изтрия от ума си, да те изгоня от съня си...за кой ли път си обещавам, а всъщност пак се заблуждавам...

Обичам да сънувам, всъщност доста често ми се случва. Сънувам какво ли не, в повечето случаи бързо забравям какво съм сънувала. Но има и сънища, които и до днес помня! Напоследък обаче сънищата ми се промениха, сега сънувам толкова дълбоко, че често пъти сутрин се будя толкова уморена. Не знам на какво се дължи?!