Предпразнично

Вчера не че много работихме, а и на всичкото отгоре си тръгнахме на обяд, защото беше разпети петък. Или по - точно търсихме си повод да приключим работната седмица по - рано. Израдвах се, че е петък и успях да се освободя в ранния следобед. Така имах време да се прибера, да си разваля прическата, измих си косата и реших за първи път да пробвам сама да си я изправя без чужда намеса. Трябва сама да се науча да го правя, няма все някой да е до мен, я! Отне ми 2 часа, но успях :-). И след като имах време да положа и други грижи за себе си, вече се чувствах изпълнена с желание да излезна и да обърна внимание на приятелите си. Защото през седмицата ми е вече доста трудно, напоследък се прибирам толкова уморена и директно си лягам. Вече не съм толкова жизнена, не си лягам толкова късно, не си позволявам да се прибирам по нощите и много покани просто ги отхвърлям. След Холандия, като че ли се промениха някой от навиците ми. Но не ми остава време за толкова неща :-). Сега обаче съм се пуснала по течението, така че нищо не ме интересува. Не виждам и шанс скоро нещата да влезат в релси. Нещо целия ми живот се обърка, може и сама да съм си виновна, не знам!. В крайна сметка използвах жокер "обади се на приятел" и си уговорих на бързо една среща. Събрахме се една компания в пицария Виктория в Драгалевци, хапнахме и ненадейно някой предложи да отидем до любимия ми клуб ДиМодуло.....и тръгнахме. Но нямаше места и отидохме до Мохито. Весело беше, потанцувахме, пийнахме (не много този път ;-) ) и се прибрахме.

И за пореден път след една доста интересна случка и дълго обикаляне из София се убедих, че наистина голяма част от мъжете за толкова предвидими и прозрачни. Надявам се да намеря изключението скоро. След Мохито имах други уговорки и пак легнах късно :-)).