Разходката до пещера "Леденика"

Днес с приятели решихме съвсем случайно да се разходим до един от 100-те исторически обекти на България - пещера "Леденика". Това е една доста древна пещера на 16 км. от Враца по един разкошен баир, където се отваря страхотна гледка към града, едно селце, съседно на Враца и най - вече страхотен поглед към Врачанския балкан. Пътя беше пълен със завои, времето наистина страхотно, едно слънчице грееше цяяяял ден и действаше положително на настоението ни. На върха е разположена хижа Леденика, голяма поляна и красива пътечка към пещерата. Паркирахме колата, пооблякохме се, защото се очакваха минусови температури и се упътихме. Много хора си правеха пикник по полянките, направо им завидях, защото никога не съм ходила на пикник и напоследък все за това си мечтая :-). Трябваше да се съберем група от минимум 15 души, за да влезем с екскурзовод и се плаща по само 2 лв. вход. Ако обаче решиш да се разходиш сам входа е 15 лв. на човек. Беше много интересно, може би и защото аз за първи път посещавам пещера. Не беше чак толкова студено + 7 градуса. Входа на пещерата е на 830м. надморска височина. Първата зала и най - ниската част на пещерата е наречена Предверие. Няколко метра вървяхме ниско наведени, за да стигнем до малката зала, която има почти кръгла форма. След още едно стеснение попаднахме в голямата (концертна) зала.

Екскурзовода разказа, че поради уникалната акустика тук често се организират различни симфонични концерти. Беше наистина неповторимо - показаха ни главата на великана, дядо коледа, къщичката на баба Яга и мн. др. Пещерата иначе не е много голяма, има множество стълби, коридори и не остана и дупка, където да не се наврем :-). Нали веднъж отиваш и после цял живот ще има да се питаш какво е имало зад онзи тунел :-). Имаше едно място с едно езерце - много красиво, където се редихме на опашка, за да хвърлим монета и пожелаем желание. Казват, че водата тук е вълшебна и много хора си мокреха ръцете.

Колкото и тъпо да е този път не си пожелах нищо, объркано ми е дори не знам вече какво искам да ми се случи и какво да си пожелая. Май здравето е единственото нещо, за което се сещам и което ми липсва в интерес на истината. Направих много снимки, макар да има и някой несполучливи :-(. Имаше процепи, където доста трудно се провряхме и си мисля, че ако си малко по - пълен едва ли би имал успех. Отвън след това ни се стори доста горещо. Така се бяхме навлякли, но имаше още на къде, ха ха. После отидохме до началната станция на един много стар открит лифт, който вече не е действащ, но си е истинска антика. той тръгва от Враца или от селцето по - точно и стига до върха, там на баирчето, където ние се намирахме. Там направихме страхотни снимки на фона на една истински стара станция на лифт и съвременна японска кола. Получи се доста оригинално. Изобщо добре си изкарахме. На връщане се отбихме в Мездра на гости на едно семейство и хапнахме агнешко. Всъщност аз почти не ям месо по различно от пилешко, но се изкефих защото на Великден се яде агнешко. А традициите понякога са хубаво нещо. Аз не си падам много по празници, може би миналата година малко в повече ми дойдоха неприятните преживявания по време на празниците, а и на тези дни, като че ли ти се налага на сила да правиш неща, които никога друг път и по никакъв повод не би направил и това не ме радва. Но тази година, като че ли нещата са малко по - различни. Понякога само като знаеш, че е някакъв празник в душата ти е празнично, отпускаш се, усмихваш се и когато никога нищо не планираш се получава най - готино. Прибрахме се в София и цялата компания бяхме канени на вечеря при майка ми и баща ми. Хапнахме заек, макар, че аз лично не ядох, защото нещо не бях гладна и уважих само салатката :-). Говорихме си доста и се прибрахме уморени, за да починем и съберем сили за преживяванията на другия ден :-)