С джет на Искър-а

Снощи след работа отидохме до Искъра да пробваме джета на един приятел, тъй като имаше известни проблеми с него и беше на ремонт. Аз не го бях виждала и си мислех, че е като тези на морето сядаш и караш. Така се бях наточила - бански, кърпи, какво ли не, докато не разбрах, че този джет се кара прав или на колена, защото е професионален и е доста трудно да се закрепиш. Предишната вечер бяха ходили да го пробват за малко, но се оказало, че има проблеми, защото като паднеш от джета по принцип той трябва да започне да се върти в кръг, така че да можеш с плуване да го стигнеш. Но това не се случило и джета си продължил на право, та ходи го гони, голям смях. Така и не могли да карат, за разлика от вчера обаче. Времето беше чудесно, малко бавно се изнизахме от София заради задръстванията, та докато стигнем стана около 8 ч., но имаше един момент около 9 когато слънцето залязваше и снимките станаха чудесни. Спряхме точно до водата, някъде след местността Мечката, за да можем по - лесно да изнесем джета от колата. По пътя говорих с една позната та тя ми каза, че ходят да карат джетове с нейната компания пак на Искър, та се разбрахме някой ден да отидем заедно. Когато първо се науча да се закрепям обаче.
Ето и интересни кадри заснети по време на шоуто ;-).

Карането беше малко затруднено заради всички тези ужасни мухи, които постоянно ти се лепят по лицето, влизат ти в очите и т.н. Много гадна работа! Цялата кола се напълни в тези гадинки, по едно време и комари се появиха, та на връщане като излезнахме на главния път отворихме вратите и прозорците, за да може да излезнат. Досадно, но то не може всичко да е перфектно, даже би било скучно.

Mall of Sofia

В сряда на 28-ми както си седяхме на хлад в офиса следобяда разплути от жегите навън решихме да отидем да разгледаме новия мол. Нямам нищо против строежа на подобни търговски сгради тип "модерни в Европейския съюз". Но защо не се съобразяват малко с разположението им. Не може точно на това кръстовище, където отвсякъде има сравнително високи жилищни сгради да турнат тая кутийка. Казвам "кутийка", въпреки, че сградата е висока, и доста по - голяма от другия мол, но създава впечатление за тясна, малка, сгушена кутийка, надвиснала над кръстовището на ул. Опълченска и бул. Стамболийски. Сега като застанеш на ъгъла на тези две улици и погледнеш на горе почти не се вижда небе, едно тясно и задушно ти става. Ужасно! И макар, че мол-а се намира в идеалния център според мен София Сити Център е на много по - добро място - просторно и отворено. Освен това ако сравняваме дизайна на двете сгради ССЦ отново води класациите. Но дотук плюсовете се изчерпват. Защото отвътре атмосферата, дизайна и въобще цялостно обстановка е прекрасна. Просторно, широко, ухаещо приятно. Тук дори магазините са запълнени на 100%, за разлика от ССЦ, където все още има проблем със заемането и изглежда някак празно. Иначе отново подземен паркинг на няколко нива, 35 000 кв. м. търговска и развлекателна площ с около 140 магазина, варненската верига хипермаркети Пикадили (който ми носи особени спомени от Варна и всеки път като го видя се сещам за морската ни столица), 12 кинозали и първата в България триизмерна IMAX - зала. Само дето кинозалите все още не са пуснати, да не говорим колко време се отлагаше отварянето на търговския център, как след първия дъжд се наводни, но все пак нали сме в България ;-). На 3-тия етаж, ако не се лъжа са заведенията - тук се конкурират Хаджидрагановите къщи (наште горди клиенти) в съдружие с Пендор, МакДоналдс, сладоледената къща Джимис, щанд с български ястия, азиатска храна и др. Някъде по етажите видях и детски кът, където предполагам срещу определена сума можеш да оставиш детето си докато изпразваш джобове из марковите магазини. Мернах и огромна книжарница на издателство Сиела. Като цяло обаче мол-а много ми харесва, направен е типично по европейски стил, като влезнах вътре за миг се върнах в месеците, в който бях в Холандия, после в Австрия, където такива мол-ове под път и над път. Влизаш, харесваш си нещо в определен магазин, после излизаш ужким, за да прегледаш избора и по другите магазини и да бъдеш сигурен в решението си, но после се изгубваш и дълго време се луташ в търсене на "твоя" магазин :-). За тези, които все още не са посетили Mall of Sofiа ето и няколко снимки, които направих:

Ако вече сте посетили двата мол-а или поне единия споделете и вашето мнение тук. Харесват ли ви, искате ли да има повече такива в Бг? :-)

Пак емоции

Сутринта пак си филирах косата с ножицата дето си купих от Холандия и много се кефя. Излезнах заредена с енергия за работа и деня пак се завъртя на 180 градуса. Имах поне 10 задачи днес и половината пак останаха за утре. Заради новия адрес на офиса и промяната на телефоните се налага да правя и промени в сайта. Тръгнах да чертая една карта с разположението на новия офис в Corew Draw, но като че ли след гръмотевичната буря в петък, когато суича ми гръмна нещо се случи и с компютъра ми. Работи изключително бавно, направо не знам какво става. И днес сигурно половин час инсталирах Corel и страшно се изнервих. Накрая помолих колежката да начертае картата на ръка, аз ще я сканирам и кача в сайта. Новият офис обаче още седи някак празен и чака да се купят толкова много неща. Затова с колежката отидохме до Практикер да търсим възглавници за столовете определени за клиенти и разни други неща. И май пак откарах 1 час в магазина. А в този, а в онзи. Сега разбирам защо американците като отидат на пазар и се връщат след 3 часа натоварени като магарета. То в тия огромни търговски центрове времето минава неусетно и в повечето случаи отиваш за едно и се връщаш с три неща. Така купих прахосмукачка за колата, възглавници за столовете, купа за бонбони за масичката в офиса, разни купи и чинии да си правим салатка, стойка за тоалетна хартия за тоалетната и не знам още какво. После минахме през майка ми и баща ми да харесаме някакви цветя за офиса, че трябва да се скрият някои други кабели, а и би било красиво да има малко зеленина. Следобяд закъсах с колата на път към едно заведение, където отивах да хапна. Първо, че почна да ми гасне, после в един момент скоростния лост отказа, просто замръзна, твърд като камък и не можеш да включиш нито една предавка. Накрая колата спря и до там. А аварийките не ми работят от много отдавна, спрях в дясно, но не че не ме освиркаха де ;-). По това време на деня вече вода се стичаше по цялото ми тяло - невероятна жега. Обадих се на приятел да дойдат да ми помогнат. Та 1 час се разправях с колата. Най вероятно съм скъсала жило на съединителя, но ще се разбере тепърва тези дни. Едва около 18ч. седнах да закуско - обядо - вечерям. В 20 се прибрах в нас и боядисвах на балкона. Тоя ремонт още не мога да го приключа, то с тая работа край няма. Сега ходих да взема един компютър от един приятел и видях ужасно гадна катастрофа, та минавайки покрай таксито обърнато по таван по средата между две трамвайни линии се замислих - няма нищо по - хубаво от това, че съм жива и здрава. Всичко друго е временно. Нима не е така?!

И не на последно място - морето е осигурено. За сега знам единствено това - ще бъде през август, за една седмица, за сега сигурни сме 4-ма души, утре ще видим дали ще успеем да уредим един апартамент. А има и още хора, които за съжаление не могат да правят планове от сега, но съм сигурна, че ще дойдат.

А дотогава може би ще отида няколко пъти - поне така ми обещаха преди мъничко по телефона ;-)

Тае бо на открито

Е това се казва тренировка! В комплекса, където ходя да тренирам има и плаж и днес решихме да проведем тренировката на площадката между басеините. Луди за връзване. Имаше и наблюдатели, разбира се, ама на кой му пука. Беше супер готино на въздух, по време на упражненията за корем си лежиш и си гледаш небето, ехааа. Супер яко. Толкова добре се чувствам. Само при наличието на басейна до мен направо се разтапям. Същинска риба съм! После ходих и на парна баня, че повече от месец не съм я посещавала. И сега отнво съм заредена в енергия. Ах, как ми се ходи вече на моренце. Трябвало е да се родя в някой морски град - Варна или Бургас ;-). Дали да не се преместя за лятото :-))))

Ах, този понеделник

Началото на работната седмица. Снощи ужким си легнах в 12, а днес отново едвам станах. И пак работа, работа. Ами не ми стигат само 2 почивни дни какво да направя. То докато се разходиш някъде и хоп минал уикенда :-). А ме чакат цял куп задачи, трябва и сайта да оправям, защото още не съм сложила новия адрес. Току що направих цял списък с неща дето трябва да свърша и мисля да си ходя, ще ги мисля утре. Ами така де, тя и колежката сега си тръгна, а и така почнах да се прозявам, че не знам какво става. Тренировките ми се промениха и сега са понеделник, сряда и петък - прекрасно. Че два дни хич не ми стигаха :-(. Затова трябва да почина, за да не заспя. А в къщи има ягодииииии.
Хайде успешна седмица на теб, едва ли съм те стимулирала много ама... ти си знаеш, че който не работи няма да яде :-))))

Страшен филм или уикенда на Витоша :-)

Още през седмицата докато една вечер си седяхме в едно заведение с приятели едно момче от компанията ни предложи да се качим на Витоша в хотел "Ведра", където той беше управител. И така се озовахме тук:

На външен вид изглежда като почивна станция, хижа или най - точно болница. Още като отидохме двама се лепнахме във фитнеса, в който макар и малък направихме една тренировка от 40 мин.:

А след това всички се напъхахме във сауната, където добре се поизпотихме.
Ето как изглеждаше и стаята на управителя:

Първата вечер всичко се превърна в страшен филм, защото мъжете долувиха страха настанил се в сърцата ни и решиха да се бъзикат. А Любо е отрасъл в планината и никакви номерца не са му чужди. Представете си следната приказка: 4-ма души в планината, сами в ужасно голям хотел на 4-ри етажа, с 4-ри апартамента, не знам още колко стаи, там на 300м. от осветената част на писта Лалето, където си мислиш, че пътя свършва, а всъщност започва една гора и в нея между дърветата сгушена тази постройка. Действието се развива около 23 часа, на втория етаж в ресторанта. На вън гърми и трещи, почват да те плашат, че тока всеки момент може да спре, а минути преди това кабелната прекъсва. И включват фантазията...ще продупчат 10 топчета за тенис на маса и ще ги вържат с едно въже на покрива, от вятъра те ще се люшкат и дрънчат с ужасяващ звук. А от всички страни висят клоните на дърветата от гората, които от вятъра често потропват по прозорците. Накрая извадиха и тази машина:

А нейде имало и някаква моторна машина, чийто звук бил не по-малко стряскащ, ако се запали хей така случайно в 3 през ноща. Дори не им помня всичките истории, които продължиха да измислят докато не си легнахме. Да не говорим, че хотела е още в ремонт, от всякъде стръчат всякакви остри пръчки, ножове и какво ли не. На много места (изключвам стаите) има пердета от прах, което чудно се вписва в създалата се атмосфера. Хиляди тайни изходи, врати незнайно на къде водещи, скърцащи забравени отворени прозорци, тъмно и гадно огромно мазе и какво ли още не. А аз трябва да избирам в кой апартамент да прекарам ноща. Имам ли избор освен да се настаня в апартамента на другите, който изглеждаше така:

И как събирахме сили, за да се борим с евентуално появилите се природни бедствия след целия дъжд, който се изля и гръмотевиците, които осветяваха небето.
Майстор готвача опече пържолите:

пържихме картофки:

И както във всички филми и приказки задължително имаше Happy end. Ноща мина спокойно, без излишни шумове, даже повече от чудесно ;-).
На сутринта усетих как един се изниза от апартамента и не знам как се случи още неотворила очи си помечтах за пържени филий :-))). Нещо, което никога не ми се е дояждало и по принцип не обичам много много и как точно тази сутрин ми се прияде не знам. После съм заспала и така до 11.15, когато благополучно станах, а някой още спяха след тежката нощ ;-). И ме посрещнаха с репликата - "има пържени филий" ха ха ха. Не можах да повярвам! Как се сбъдват мечтите. Може би затова хората казват, внимавай какво си пожелаваш, защото се сбъдва. Другите слезнаха до Драгалевци да вземат едно момче, а на нас ни се прииска да се разходим, докато не установихме, че сме заключени :-).
И се наложи да прескачаме след като не намерихме друг изход:

И докато някой говореха по телефона:

аз улових това жабче:

А после се наслаждавахме на природата:

и на близкото поточе:

Ето и същата тази писта, на която една вечер през зимата след като се прибрах от Холандия отидох с един приятел да карам ски и се пуснах точно 100м. То да караш ли или да мислиш как да не се претрепеш на тоя наклон? Остатъка от пистата слезнах пеша, а ските ми ги докара случаен скиор след като ме срещна и учтиво предложи помощта си ;-). Ето вижте - за начинаещ скиор едва ли тази писта е най - подходящата:

Хубавото време предразполагаше за разходки и почивки из тревата и цветята:

А някой бяха романтично настроени и беряха букет за мъжа си:

Прекрасен е нали?

Ех, чудно се разходихме. В неделя на обяд по HBO гледахме "Съкровището" и хапвахме. Дай боже повече такива дни. Все пак тази седмица настъпи лятото :-)