Нощно, такова ...

Май съм казвала и друг път колко ми е готино като знам, че на другия ден мога да стана когато си пожелая. Не се зора да лягам и си правя каквото си искам.
Това е така, защото от утре излизам малко в отпуска. Днешния работен ден няма да го описвам, но беше гаден. Прибрах се от работа в 8.
Цяла вечер ръчках по лсд телевизора и се опитвах да настроя връзката компютър - телевизор. Успях! Много трудно. Макар, че сега пък имам проблем с компютъра, който не иска да се стартира. Нещо май е от разделителната способност не знам, нямам нерви вече. Три часа си играх докато го разгадая. После ръчках по една блутут слушалка, която днес си взех.
Не мога вече да издържам с тия телефони. А единия, а другия, слушалката е дуал хед, видях ви сметката сега! :)) Много е готина. Взех да я пробрам. Най - вече се израдвах, че мога да си я ползвам към двата телефона и е без никакво захващане за ухото, просто си я пъхаш в ухото и почваш да говориш. Може да си направя един подарък за нова година, ако ми хареса. Слушах и малко коледни песнички, май нещо ме обхваща празничното настроението. Изобщо добре си изкарах тази вечер.
В събота имам изпит, а тази седмица имам 105 неща да свърша, чудя се даже дали да не взема да си ги запиша да не ги забравя.
И сега си седя, ровя се в нета, слушам си музика от телефона през слушалката и се кефя много.
Но ще лягам след малко, все пак трябва и да се спи :)
Лека нощ

Разтоварващ уикенд, не е зле :)

Събота и неделя зарязах всичко и се отдадох на почивка. Понякога не се издържа, нямам време за разпускане, а имам нужда от това.
Нищо, че всъщност вчера работих 5 часа, после слезнах до центъра да се видя с една колежка ( тя е и моя приятелка) и нейния приятел. Хапнахме в бар "Края на вселената". След това отидох до магазина на основния ни конкурент да видя какво ново, после минах и през големия ни магазин да проверя и там какво се случва и да свърша една бърза работа и се прибрах за малко вкъщи. Вечерта ходих на кино, гледах Американски ганстери, разходих се из Мол-а, и си изкарах много, много хубаво. Прибрах се късно и заспах.
В неделя готвих, чистих в къщи, но ми се задейства алармата в магазина и се наложи да отида до обекта. После пак ходих на кино. Този път в другия Мол :-). Пак се разхождах из търговския център, ядох тортичка, гледах Хем сърби, хем боли. Комедия. Не знам защо, но за пореден път си дадох сметка, че не обичам да гледам комедии много много. Едни такива лигави са ми. Обаче тази ми хареса горе - долу. За моменти беше забавна дори и за мен, казвам го защото филмчето всъщност е доста забавно, но обикновенно когато другите се смеят аз мълча. И въпреки всичко аз пак намерих тъжната страна. Защото въпреки смеха, който му ударихме всичко в салона, зад идеята на този филм се крие една доста добре позната истина за мъжете. Е, не слагам всички под един знаменател де, но все пак! И факта, че понякога дори да предприемеш някакви действия се оказва, че е вече късно. Но като цяло излезнах от салона доста разтоварена, каквато всъщност ни беше целта. Така, че няма как да не съм доволна.
Утре пак на работа, след което от вторник има голям шанс да излезна малко отпуска. Но това ще го реша утре, защото се случиха някой непреидвидени събития, резултата от които ще разбера утре :-). Ако всичко е окей, 4 дни ще почивам. Макар че има две срещи през седмицата, но ще видим.
Лека нощ

23.11.2007

Ами не мога да измисля друго име и понеже този блог в последно време взе да прилича на едновремешните дневници, в които се пишеше дата дрън, дрън, дрън, дата, дрън дрън дрън, та днес и аз така реших да направя.
Другата седмица излизам отпуска и тези дни, като че ли съм решила да свърша цялата работа на света, което нали се сещаш, че не е възможно. Ако така съсредоточено можех да уча както и работя грешка нямаше да имам. Но не мога да си наложа дисциплината, която съвсем лесно си я постигам в работата. Доста напрегнато беше като се почне от сутринта, всяка сутрин в маршрутката си е филм. Кога се возя и слушам музика, кога се държа едвам, едвам за дръжката още спейки и все по - често се случва второто. Сутрин понякога ми става лошо от стоенето права, и наличието на 50 души с различни ухания и се налага да слизам за по малко и да изчакам следващата маршрутка. Днес трябваше да отида и малко по - рано, за да довърша един договор, че в 9.30 една фирма дойде да си вземе стоката и договора. Работата както и да е, свърших доста полезни неща днес.
Голяма дилема обаче е предстоящото закупуване на кола. Много е трудно да съчетаеш работния ден и свободното време на 3-ма души, за да могат да ти помогнат в избора на кола. Днес се хванах с един познат, бях видяла една обява на едно Рено в интернет и го помолих да отидем на оглед. Покрай всичко останало обиколихме доста от автокъщите в Горубляне, умряхме от студ, имаше много малко Мегани и на доста висока цена.
А времето ужасно - една мъгла, цяяяяяяяял ден. Синоптиците им писахме 2-ка за тази седмица. Те за днес го даваха 11 градуса, а то щеше да ми падне носа от студ. А утре 15, дали да не си обувам банския? Както и да е.
След 1.40 минути път отново права в любимата ми маршрутка се прибрах изтощена от път. За първи път пътя ме умори! Не намерих сили да отида на фитнес.
И ако ме питаш какво правих цяла вечер трудно бих могла да ти обясня. Едно е ясно, качихме се до Алеко, там се видяхме с разни познати и на връщане бях обещала да помогна на познат да си вземе колата от един сервиз. Отидохме с неговата кола, но къде отидохме, туй е въпросът? В колата по пътя аз заспах, а сервиза се намираше някъде съвсем близо до София. Като стигнахме той ме събуди, седнах в другата кола и просто го следвах. Къде бяхме, от къде минахме и къде отивахме изобщо идея си нямах. Просто нищо не се виждаше. От магистрала Тракия се качихме на Цариградско, там вече се опомних, обаче мъгла, яко! Нищо не се скифта. Имаше коли, които караха с 20км. на Цариградско, лепнати за предното стъкло, то няма маркировки, нищо. Но той със спортна кола, която отдалече можеш да чуеш и е къде, къде по - лесно да караш след някой. И точно преди последния завой за към тях него го спират полицаи. Аз такова чудо не бях виждала. По улицата няма никакви други коли, освен той и аз плътно следвайки го, полицаите без кола, единия застанал върху трамвайните линии и вдига палка, за да го спре. Отбива в дясно и полицая като отваря една уста и почва да крещи, като обезумял, аз не вярвайки, за да не го сгаза, защото той е видимо доста ядосан, спирам и се лепвам любопитно за стъклото, гледам и не вярвам. Всичко се чува чудесно дори в моята кола, смятай как се крещи от вън. "Ама ти къде караш толкова бързо в тая мъгла БЕ?" - пита полицая. А мен ме напушва смях, продължих по улицата, подминах полицая, завих, спрях и се обърнах да гледам какво ще стане. А онзи седи на средата на улицата, на около 10 метра от колата и зяе. В тия колани дето си се оплел, ето и ръкавици си сложил, а не ме виждаш. И как да го види човек, какво е това спиране от трамвайните линии, ти очакваш ли да видиш там някого, в 12 през ноща? Ами аз видях десния полицай, който си седеше на тротоара. А онзи продължава да крещи и отдалече дори си личи как се тресе от нерви. Моя познат почва и той да вика и става една ситуация. Онзи пък ще ми каже как да си сложа коланите и с какви ръкавици да карам? (тя нали е спортна кола и вътре е с едни специални седалки и коланите са доста специфични, а понеже волана е спортен, велурен, за да не се наранява е добре да се кара с ръкавици). Изобщо голям цирк! Плус това ние не карахме бързо, още повече че тъкмо щяхме да правим ляв завой ( за малко почти през полицая), но колата е много шумна, мазда, 4x4, турбо не знам си още какви екстри, бръмчи та се кине. Но пък това не е начина да направиш забележка на някого, ако ще да си президента на България, спри, представи се, пък тогава продължи.....няма да се оправим скоро, казвам ви

Дните

напоследък минават неусетно.
Миналия уикенд си бях решила да не ходя никъде, за да мога да поуча малко за наближаващите изпити. В събота сутринта излезнах само да си купя някакви дрехи, защото ми бяха нужни някой неща, а нямам време и желание да ходя по магазините в последните години. Може би тук ме притиска ежедневието обаче, защото пролетта като бях в Австрия по цял ден при това с голямо удоволствие се мотаех из магазини, кафета, ресторанти и др. разни места. И така, купих си дрешки за зимата, така че да не ми се налага да излизам пак скоро - взех си 2 поли, такива дебели за зимата, 3 ризи и 3 пуловера (единия е в патешко жълто и сега съм патенце). Аз няма, няма, но като се навия да излезна никога не се прибирам само с едно нещо. Отидох на пазар сама, в последните поне 5 години така правя, защото така ми харесва.
Останалото време от уикенда го прекарах сама в къщи по пижама, 2 дни. Много готино звучи, аз понякога обичам да си седя в къщи, но не и когато имам да уча, защото се изнервям. Ужасно разсеяно уча, 5 мин. чета, 5 мин. говоря по телефона, 5 мин. вися на вратата на хладилника, ужас направо. В неделя вече спокойно можеха да ме вземат на 4-ти км.
И естествено в главата ми за 3 дни се случиха 300 неща. Бях решила тази седмица да намаля малко тренировките, за да мога да се появявам на втората работа, че нещо последните седмици я бях зарязала. И тъкмо бях направила сметка, понеделник, сряда, петък и един от двата дни от уикендите ще бачкам на второто място, а на тренировки ще ходя вторник, четвъртък, събота и неделя, когато днес вече се изнервих. Спирам, мисля че вече няма да ходя на другата работа, просто не мога, кръстосвам като ненормална по цял ден улиците на София от единия до другия край, без кола, с лаптоп, дамска чанта и плик с папка и други неща, като магаре. Вечер докато свърша вече няма с какво да се прибера, на такси не се возя поради стари случки имам страх и на такова не се качвам. И днес между двете работи седнах сама в един ресторант да хапна и даже най - добрият ми приятел не ми повярва, че аз сама съм седнала някъде, защото никога не го правя. Много мразя. После след работа седнах в един известен софийски бар и около половин час бях там сама. Пих шейк. Не се почувствах много добре, даже хич, сдухах се три пъти повече, гледайки хората на около. После реших, че то така или иначе съм закъсняла от всякъде и няма как да се прибера, тръгнах да се разхождам и без туй не ми се прибираше особено. За какво и да го правя, у нас няма никой, по улиците поне можеш да срещнеш тук там някой и друг човек.
По пътя към вкъщи всъщност реших да спра другата работа. Просто не мога да правя сто неща, пък и те ми носят само едно единствено удовлетворение и то е финансово, което никак не ме топли, така че все ми е тая. Другото, което мислих по пътя е "може ли човек да умре от депресия, защото аз едвам издържам вече и имам чувството, че съм на ръба на силите си да се боря с каквото и да било". Не мога място да си намеря, нито изход от ситуациите, в които съм и мисля, че съвсем скоро ще отида на психолог да видя дали и аз като американците ще се почувствам по - добре след това?

Continue...

Продължава да ми е все тъй тъпичко.
Днес в работата се поцепих. Отдавна не бях имала такъв ден!
И на всичкото отгоре следобяд доста набързо се издразних от едни приказки по кю-то. Мразя мъжките разговори, само защото си представям какво си говорят и с какви думи се изказват понякога дори за най - хубавите неща в този живот.
Но денят свърши и моето настроение остана почти същото през цялата вечер. Продължавам да съм в онази тиха лудост. Мълча си, необичайно за мен, изобщо ... голям театър. Бях чувала едно време онази поговорка, че този живот е една сцена и всички ние сме актьорите на нея. Много кофти, че се оказва истина. Иска ми се да живеем честен живот, някъв искрен такъв и готин, с много забавления, с честни приятели, много слънчице, повече лято, за да ходим по - често на моренце, изобщо живот пълен с усмивки. Ей така да си вървиш и хората по улиците да ти се усмихват.
Напоследък всичко ми доскуча, все ми е тая с кой съм, къде съм. Всичко правя по енерция, но не ми харесва.
Случват се и някои неща, които като, че ли по - скоро не искам да се случват, но така съм набрала енерция, че няма спирка.
Иначе стандартно, всяка сутрин едвам ставам, отивам на работа, след това на фитнес, прибирам се, може би излизам или се зачитам в къщи и така цяла седмица. Събота и неделя на лекции. Пълна програма.
Нямам възможност да отдъхна. Затова тази вечер зарязах и фитнес, и всичко и излезнах с приятели. Понякога имам нужда да забравя, че на другия ден трябва да стана по никое време, да отида на работа, да работя цял ден, после фитнес, в къщи, в леглото и цикъла се затваря.
Днес не ми се спи. Това не излиза често от моята уста и затова ще се възползвам, ще си легна и ще си гледкам тв или тавана, зависи...

Сериозни отношения?

Тези дни или по - точно от няколко седмици разсъждавам върху следната мисъл: "Какво означава сериозна връзка". Защото установявам, че мнението на хората по въпроса няма нищо общо с моите разбирания. Аз ли съм старомодна, нещо криво ли има в мисленето ми, не знам?
Не знам какво вие мислите по въпроса, но лично аз не мога да разбера какво означават реплики от сорта: "Днес няма да се видим, защото съм уморен", утре: "Нещо ме боли главата и тази вечер ще си почивам", "Имам среща с един приятел", "На рожден ден съм", "Имам много работа". Не мога да разбера и що за отношения са това да се виждаш с някой веднъж, два пъти седмично и то само ако имаш повече от 3 часа да отделиш на човека до себе си, щот ако са по - малко идва другото оправдание: "Ами, предпочитам да те видя тогава, когато ще съм освободен от напрежение, няма да имам недовършени задачи, и ще имам достатъчно време да ти обърна внимание и да се видим пълноценно". В другия случай той е болен, ама излезнал да се види с приятел само за малко. Или като сме болни и не в настроение по - добре да не se виждаме, защото "Защо да си изкарвам яда на теб, като ти нямаш нищо общо? По - добре да се успокоя и да си почина".
Мисля, че никога вече няма да имам връзка като онази с Ивчо. Макар, че не съжалявам че сложих край тогава, тази връзка беше, като че ли един малък пример за готини отношения. Там нямаше оправдания. Всеки се прибираше от работа, чувахме се (ако той не идваше направо у нас) и се виждахме. И нямаше значение дали някой е болен, дали го боли глава, дали има време, дали е ядосан. Защото ако днес, утре, вдругиден не си в настроение какво правим един ден като създадеш семейство, имаш деца. Тогава като не си в настроение какво? Ставаш и си тръгваш? Или не се прибираш? Тогава естествено имаше вечери, в които всеки си ходеше на мъжки/женски събирания. Някой си гледаха мач. Аз нямам никакъв проблем с това, защото ревността не ми е позната. Но в повечето случаи и двамата бяхме на рожден ден, и двамата си лежахме в къщи, защото сме уморени, и двамата отивахме до сладкарницата да си купим тортичка или нещо друго. Заедно ходехме и на моренца. Ами то не е казано, че като ти се домошарства това значи да не се видим. Какво значение има какво ще правиш, като ще сме двамата? И какво е това уморен съм? Та като се видиш с най - близкия си човек да не вдигаш гирички, нали това би трябвало да е човека, който да те успокоява, с който да споделиш, чието присъствие да те успокоява и радва? Ако това по някакъв начин ти тежи, защо си с него в крайна сметка? Пък ако отделяш на любимия си човек 4 часа седмично повярвай, няма как да го усетиш близко до себе си, за да можеш да му се довериш. И ако единия ходи на кино, а другия си седи в къщи, просто само, защото му е мрачно и скучно също не го разбирам. Нали ти трябва да му помогнеш да излезне от дупката, а не просто да го оставиш. И нали не е нормално да кажеш, че не искаш да споделяш, защото смяташ, че това само ще натовари човека до теб? А това са си твои проблеми. Какво изобщо означава "твои проблеми"? Ами сподели ги, може да ти олекне, те пак ще си останат твои, никой няма да ти ги вземе.
Ето за тези неща си мисля напоследък и се тормозя много. Това са факти събрани от моя живот и опита, който имам. Е, някой от нещата просто съм ги чувала, не съм ги преживявала, но все пак са ми чудни.
Мога още много да говоря, още много примери да дам, ама се уморих и ще лягам.
А ти помисли така ли искаш да е устроен света?

ПРОДЪЛЖЕНИЕ:
Вчера беше късничко като писах и не можах да се сетя всичко, което исках да кажа. Затова днес допълвам.
Не мислиш, че поставянето на всички тези ограничения, които споменах по - горе води до издигането на тъй нар. "прегради, стени и бариери". И не мислиш ли, че на никой не му е приятно да се чувства отхвърлен на страни, защото днес си на тренировка, утре на рожден ден, другиден си уморен заради предните две вечери и имаш време за любимия си към края на седмицата? И защо изобщо полагаш толкова много усилия да изградиш какви ли не прегради? Ми ако не ти е приятно да чувстваш някой близко до себе си и той да те чувства така не започвай, не се занимавай, не пускай въдичката, която само наранява.

Изобщо....погледни коментарите и си направи сметка. За сега са два, и то от жени! Помисли какви са резултатите!

Преди да легна

Вече не ми пука мебели, нови, стари, гардероби, ремонти...
Имаме спалня, но все още нямаме матрак, така, че брат ми спи на единичния матрак, който сложихме върху половината спалня, а аз когато съм си в къщи спя в другата стая. И вече няколко пъти си лягам с лаптопа на колене и пиша преди да легна.
В тая стая се чувствам малко изолирана. И това доста ме изнервя. Днес докато пътувах към вкъщи в маршрутката и вече наближавах квартала си в главата ми се появиха доста отрицателни мисли от факта "пак ли в къщи?". За първи път ми се случва. По принцип обичам да се прибирам в къщи.