Живот!

Някой хора просто ме отчайват :(
За какво живееш, ако не можеш да си купиш къща, кола, да създадеш семейство и 1,2 деца?
И защо някой хора цял живот със зъби и нокти се борят, за да постигнат нещо в тоя живот, а на други като, че ли нещата им се случват по подразбиране, без много усилия.
Честно ли е кажете?

Малко по - ведро

Като, че ли видях в далечината на тъмния и дълъг тунел проблясъци светлина.
Какво ли ми трябваше да си отварям служебния мейл в събота, за да видя, че от този понеделник се подновяват мийтингите всеки понеделник. В изминалите два месеца ги отлагахме заради многото работа покрай 15 септември.
Относно работата - идва времето на големите промени. Предстоят доста новости от международен характер. Проведох и така искания от мен разговор, за който доста време събирах смелост, относно моето бъдеще в тази фирма и бих казала, че нещата, които чух и разбрах ми харесаха като цяло. Естествено всичко тепърва предстои.
И въпреки проведената 3 часова среща, след която главата ме болеше все пак малко ми проблесна пред очите. Тръгнах със стоката към Бизнес парка едва към 5.20, твърде късно! В крайна сметка това, което винаги съм твърдяла отново се оказа истина. Най - лесно е да станеш и да си тръгнеш (както аз бях на крачка да направя в най - скоро време), но по - трудно се оказва да останеш, да се задържиш и да успееш. А и не съм от хората, които лесно се отказват, въпреки, че евентуалните ми бъдещи действия щяха да сочат точно обратното. Да не говорим, че никак не обичам да си сменям работата често.
Така, че съм доволна.
Денят почна добре.
Но вечерта всичко пак тръгна на зле. Издразнена съм напоследък, изнервена и по - добре не говорете с мен и не ме дразнете. И най - тъжното е, че моето семейство не ме познава достатъчно добре, за да ме усети кога съм в тези моменти. Скарахме се (макар и съвсем тихо) за разни неща и аз много се ядосах. Сетих се за предния ми пост в блога. Излезнах и не се прибрах. То за какво ли и да го правя. И цяла вечер лежах. Накрая пак заспах късно, защото гледах тв, но на сутринта ранното ставане не ми се отрази чак толкова зле.

Иначе идния уикенд започват лекциите от моя 2-ри семестър по бизнес администрация. Имам да взимам и 2 изпита от предния, на които не се явих тогава. И това малко ми тежи. През ноември съм на лекции, декември съм в сесия. Изобщо...весела работа. Няма скука! Не знам кога ще работя втората работа. Просто и при най - голямо желание не виждам кога ще мога да намирам време. Все пак искам и да си почивам понякога.

Но още не съм го мислила това. На 1 ноември ще ходя на откриването на едно модно шивашко ателие, което ще бъде голямо събитие с много и все интересни хора, може би предимно чужденци, не знам. В събота съм на рожден ден и не знам как ще отида в неделя на лекции, защото се очертава доста голямо парти с неясен край :-)
Ами това е от мен, май да лягам най - добре :-)

Какво oзначaва да си щастлив?

Напоследък все това се питам. Какво трябва да почувства човек, за да нарече себе си "щастливец"? Какво е усещането да си щастлив?
Хората са различни и различни неща ги радват и натъжават. Винаги съм мислила, че знам какво ми трябва, за да бъда щастлива, но май се оказва, че и аз не съм много на ясно със значението на това понятие.
Има нещо, което до сега не смеех да кажа на глас, но вече мисля, че съм сигурна в това, което чувствам. Когато на 19 април тази година бях принудена да напусна собствения си дом, където съм прекарала 25 години и винаги съм се чувствала У ДОМА СИ се почувствах много гадно. Никога няма да забравя този ден! Имам и снимки, за да не забравям на какви неща са способни хората и какви неща са ми се случвали в този живот. Тогава напуснах дома си и се лутах. Ходих тук, ходих там, но никъде не се почувствах добре. Минаха 2 месеца, макар че на мен колкото и банално да звучи ми се сториха доста повече. Върнах се ужким У ДОМА. Но знаеш ли, всичко като, че ли беше останало в миналото. Нищо не е като преди. Дома си е същия, в него намирам същите хора, с които живея 25 години вече, същите мебели, вещите са си на същите места, никаква промяна. Но аз не се чувствам като в къщи си. Сещам се за онази поговорка, че счупената ваза колкото и да я лепиш никога няма да е като нова. Не знам, свикнах да стягам багажа си доста често все за някъде. Вече просто може да си стои в саковете, за да бъде винаги готов да поеме нова посока. Но на къде, и до кога така? Това изнасяне от вкъщи неусетно промени много живота ми. От както се върнах отново у дома, всъщност доста често не се прибирам, лутам се, спя при приятели. Просто нищо не ме задържа в този дом и търся къде ще се почувствам уютно, но не намирам такова място. В къщи (наричам го още така, макар да не го чувствам съвсем така) направихме ремонт през септември. Стаята стана спалня, и днес тя вече има завършен вид. Пълна промяна. Вчера дойдоха и мебелите, днес цял ден се сглобяваше. Всичко е окей. Но легнах на леглото и в сърцето ми нямаше онези старите чувства. Избирах мебели, цвят за стените, лампи, корнизи завеси, окачени тавани, направих всичко с такава любов, но през всичкото това време усещах, че не го правех за себе си. Знам, че един ден аз ще напусна този дом. И този ден не е много далече. И сега всичко е променено (е, едната стая де). И въпреки това аз пак не съм щастлива. Пак не съм задоволена. Пак не сум усмихната. Не знам защо така? Никога вече няма да мога да почувствам тази къща като моя. Домът, в който съм изживяла целия си живот до сега.
Искам да се изнеса от тук. А не знам къде да отида. Не ми се живее и сама от една страна. Но в този дом вече не се чувствам добре.
Това от една страна.
От друга - имам проблеми в работата. И там усещам нещо лошо. Някакъв край. Нещо голямо ще се случи, и този път съвсем няма да е по най - цивилизования начин.
Просто като че ли, съм в някаква тиха лудост. Но вече едвам издържам.
Боря се с всичко, а защо? Когато дори разрешаването на дадена дилема не ме прави щастлива, даже изобщо. От няколко години като, че ли не съм излизала от депресията. А само до преди около 5 години всичко беше по - различно и тогава много рядко изпадах в депресия.
Никой не ме харесва с права коса. Снощи за пореден път си дадох сметка. Но на мен не ми пука. Аз се чувствам добре, затова другите да ме възприемат както си искат. Но просто тази сутрин си помислих какво съвпадение в мненията на хората покрай мен.

В последните години търсих щастието си на различни места и по различен начин. Ходих до Америка, после в Холандия. Смених работата си. Запознах се с нови хора. Опитвах се непрекъснато да разбирам хората, а те ме объркаха толкова много. И сега не знам какво правя. Живея ден за ден и ми е все по мрачно.
Съжалявам, че може би няма да остана разбрана, защото дори не мога да се изразявам напоследък както трябва. Но това е!
Каква трябва да ми се случи, за да се почувствам щастлива?

Офф

Както се разбира пак ще се оплаквам!
Днес имах финансов одит от Гърция. Готвим се от понеделник за него. Снощи си легнах с главоболие и сутринта станах с главоболие. Много ми беше напрегнато тези дни. Постарах се всичко да е окей, постарах се да бъда спокойна и знаех, че ще бъде така. Защото не съм от хората, които се шашкат и панират. Но точно това ми се случи днес когато гръка влезна в магазина. И за малко да имам проблем. Поиска да ми засече касата и тя не излезна, защото имах един странен случай днес - касова бележка от януари, днес й правих кредитно, пък тя беше със смесено плащане - с карта и в брой, накарая върнах и 225лева на един клиент и изобщо.....сложна ситуация. А тези неща не се отразяват в касовия апарат само в нашата система, защото не са кеш плащания. А аз му пуснах отчет за състоянието на касата от касовия апарат и се оказа, че не съвпадат сумите. И тогава се притесних, защото и с тия финансови термини на английски не съм много наред и ходи обяснявай ситуацията. Реално всичко си е окей, няма никакви далавери, просто трябваше да му обясня и се притесних. Пък и имаме начално салдо, с което почваме всеки ден, и с него приключваме.
Кофти работа и всичко стана в края на работния ден след чакане цял ден. То като чакаш. чакаш, накрая като му дойде времето така става.
И сега се чувствам като парцал. И за какво. За едната работа. Не виждам в нищо смисъл. Животът ми като, че ли е еднообразен, а винаги съм си мислила, че живея доста динамично. И всичко е идвало именно от подобен род ексцесии, които правят денят активен. А то реално нищо интересно не се случва.

Again, тъжно...

След като изминалата нощ спах много повече от 12 ч. поне в едно съм сигурна - починах си мъничко.
Обаче ми е много тъпо нещо.
Влезнах в периода, в който след като издухах всичките си сили, които бях събрала и не се спирах всяка вечер сега не ми се ходи никъде, не ми се говори с никой, искам просто да съм си в къщи. Винаги е било така, през целия ми живот. На моменти...
Само, че има един проблем. Стоенето в къщи ми помага да си свърша много неща, имам време да отдъхна, да си обърна внимание, да свърша нещата, за които никога не ми остава време.
Но като си почина и събера сили изпадам в голяма депресия.
Днес още не съм ставала от леглото и не знам дали изобщо ще стана. Пак съм сама, както много често се случва напоследък и не бих казала, че ми е добре. Върнах се към онзи сериал "The O.C.", за който преди често говорех, помниш ли? Вече съм на края на 3-ти сезон. Но той вече не натъжава. И ме замисля. Днес по едно време докато гледах поредната серия в една от сценките видях "него". Отдавна не се беше случвало. Само, че този сериал все ме връща назад. И сега след ремонта, въпреки, че се постарах стаята да няма нищо общо с преди, то всичко отново е същото. Сменена е само обвивката.
На вън има снежно покритие и е едно сиво и скучно.
Отивам да си гледам сериала, нищо друго не ми се прави...

Първи сняг

А, честито!
Егаси трагедията. Много мразя да е студено. Току що по новините казаха, че хората от много години не помнят да е валяло сняг на 20-ти октомври.
Вярно, очаквах дъждове целия уикенд, но чак пък сняг? Тази година задаващата се зима доста ме тревожи. Казват, че щяла да бъде дълга, студена и с много сняг. А това значи навличане с много пластове дрехи, вечно псуване на ум от моя страна по вечно закъсняващите маршрутки, по бързащите коли, които вечно те изпръскват минавайки с бясна скорост през локвите. И какво се оказва месеци наред ще ходим в онази сгушена позиция на врата мислейки си, че това ще ни стопли, а ефекта е нула. Много мразя тая зима. Ако можех да избирам къде да живея със сигурност това би било страна, в която температурата пада до най - много 10 градуса. И бих се чувствала доста добре.

Иначе днес работих на втората работа 4 часа и по едно време направо заспивах. Снощи вечерях много вкусно в едно ресторантче и си легнах...мм...май не съм обърнала внимание в колко. Сутринта се събудих в 9 без малко и се заслушах в работещия телевизор, където вървеше предаването "Кой е по по най". В 11 вече бях на работа. Към 3.30 отидох на изложението "Стройко" в НДК да проверя за фирми произвеждащи интериорни врати, защото не можах да си сменя вратата на стаята като правих ремонт миналия месец. Никой не искаше да ми монтира една врата, а и трябваше да чакам 30-40 дни за доставка, все едно не живеем в 21-ви век, каква е тази работа не знам? Поразгледах 1 час и се прибрах. Легнах си да поспя малко. Много ми е уморено вече, имам нужда от активна почивка в най - прекия смисъл на думата. Искам да излезна от тази София. Чудя се утре дали да ходя на работа, защото така както съм си направила нещата 7 дни в седмицата работа, макар събота и неделя да не е по цял ден. Но се уморявам и все не мога да си почивам. Затова днес си легнах още към 6 сигурно и нямам намерение да ставам. Поспах, хапнах, сега пиша тук и после пак ще дрема.
Хайде да се сгушвам под завивките на топло :) и дано топлото време и слънчицето се появят скоро.

Приятна среща

Една приятна среща днес усмихна малко сивият ми ден.
От вчера съм малко по - зле, защото вече вдигам температура по - често, имам хрема, говоря на нос. Но за всичките дни от събота (когато се разболях) до сега съм изпила един Нурофен и то днес, когато вече нямах никакви сили. И не смятам (за сега) да пия други неща. Ще видя как ще се оправя.
Днес си тръгнах на обяд от работа, отидох само да посвърша някой неща, защото два дни не бях ходила. А Гери ми се обади сутринта да ми каже, че ще идва към София и се уговорихме да се видим. Ужким за малко, ужким за малко и се прибрах в 8. А ставайки сутринта не си оправих леглото с идеята като се прибера на обяд директно да си легна.
Тоооолкова хубаво си поговорихме днес. Изкарах си чудесно. Само да не ми беше лошо. Много странно обаче, 2 часа съм добре, 2 зле. Обливат ме някакви топли и студени вълни. Гърлото ми дразка, това подсмърчане ме измори вече. Таа, ходихме до Скай Центъра, ужким, защото аз исках да отида до Етере, да видя един панталон, такъв по - дебеличък за зимата. Накрая Гери си купи пола и блуза, а аз едвам, едвам в последния магазин си купих две блузи. После взехме Иво и седнахме в Хепи да хапнем. И там като се заразговорихме, покрай Иво толкова интересни неща, че можехме още 3ч. да откараме там. Обади се Ваня и се държа доста ревниво. Но тя винаги е ревнувала Иво от нас, което всеки път ме учудва! Както и да е. После с Гери посвършихме малко работа и то стана 6,7 ч. Тъкмо ужким си тръгнахме и спряхме да пием кафе във Вип стрелбището в Мусагеница. И там дрън, дрън, дрън, много интересно. Не бях виждала Гери толкова отдавна, а толкова много я обичам и много ми липсва! А и с Ивчо напоследък много хубаво си говорим. Не знам, но сега като се съберем тримата ме обзема някаква носталгия за хубавите стари времена, в които все някъде се шматкахме.

Студено, студено

Много ми е студено. Имам температура, точно я премерих. Така е, цял ден се размотвам в къщи по пижама.
А трябва да отида до работата да инсталирам едни компютри, за да имат за утре, когато се съмнявам, че ще мога да отида. И замръзвам като си помисля.
И в 23 трябва да ходя до аерогарата да чакам едно самолетче от Америка :-) А това винаги ми е било голяма тръпка и се връщам винаги с хиляди мисли в главата.

Nicole Scherzinger Baby love

Нова песен на мацката от Pussycat Dolls.
Този път много нежна и сладка, любовна. Днес й четох текста много миличка, наистина. Виж и ти:

Болно човече :(

Болно съм от събота и днес останах в къщи. Нещо настинах.
Но всичко почна много странно. Гого имаше рожден ден в събота и излезнахме да хапнем. И както все по - често се случва пак имах проблеми с храната. Казах си няма да си поръчвам много и си поръчах само една супичка и картофки на фурна. Хапнах и от другите чинии, но съвсем малко. Вече си купих и едно хапче, което ми препоръчаха да пия по време на всяко ядене, за да нямам проблеми. Но този път и то не ми помогна. Целия следобяд ми беше зле и вечерта ми прилоша. Може би защото и в събота беше много студено и ходих само по пуловер, без яке да обикалям за пердета и леко позамръзнах.
До днес нищо не ме болеше, само дето имам t и ми се гади постоянно, не мога нищо да хапна и ми е едно отпаднало такова. Странен вирус, така не съм се чувствала. От днес обаче и гърлото ме боли, а изобщо нищо не пия. Снощи не можах да заспя, защото ужасно ми се гадеше.
И така сега си почивам в къщи. Поне ще имам време да напиша някой друг пост. Напоследък все почвам и нищо не довършвам. Нещо не мога да се изказвам добре в писмен вид напоследък.

Никола Борисов

Един ден седях в Бизнес парка, на обяд, сама. Бях си поръчала крем супа от картофи. От бара си взех едно списание, дотогава непознато за мен - PhotoSynthesis.
От там научих за една предстояща изложба, в Sky Center на Никола Борисов. Обаче обърках в идната събота обърках Мол-а, отидох в този на Хемус....така и не видях изложбата. Умрях от яд.
Но миналата седмица попаднах, всъщност не отидох в Скай-я с ясната цел да видя изложбата. То там няма какво друго да гледа човек.
Оставих си очите там. Страхотни снимки. А аз толкова обичам потретната фотография, нали знаеш? Яд ме е, че фотоапарата ми се счупи, но в последно време чувствам как в мен узрява желанието в нов фотоапарат и знам, този момент наближава. Аз седях, гледах ги взирах се. Бях в Ваня. Но после като дойде и Иво, те отидоха да ядат, аз си тръгнах. Но реших преди да си тръгна да отида самичка, да се полюбувам както аз си знам на снимките. Седях, наслаждавах се, тези снимки ме изпълваха с толкова много чувства, аз сякаш ги изучавах. Страхотни са!
Поговорихме малко и в Никола Борисов, много случайно се получи!
Е, нямам фотоапарат, всички знаят какво стана докато бях в Австрия. Но снимах с телефона малко, и колкото да са лоши снимките, ще публикувам малко от това, което видях, защото останах много впечатлена. А ти гледай и... (всъщност в този блог все по често ще виждате снимки от телефона ми, докато не се сдобия с фотоапарат, защото и това не съм сигурна кога ще стане, колкото и да искам)

Повече за Никола Борисов можете да научите от неговата страница: клик тук

От днес блога му влиза в мойте любими. Имах мъничко свободно време да надникна там и ми се струва, че ще намеря интересни мнения, за нещата от живота, каквито и да са те. Гледах и снимките му в една друга фото страница. Свалих си от някъде и една презентация и я гледах 3 пъти :-)
Ех, тези потрети...

Тази сутрин станах за работа и пуснах телевизора. И докато се оправях за работа нещо ме прикова към телевизора. Има една певица, в която винаги се вглеждам като я дават по телевизията. Която освен, че има супер супер хубаво тяло, е и доста подвижна и танцува страхотно, изглежда ... ммм знам ли как би я определил един мъж? Но според мен в нея има много страст, в някой от песните й агресия, или не знам и аз кка да я нарека, макар че докато бях в Холадия тя издаде много мелодична балада, но като цяло прави впечатление на силна жена, човек който знае какво иска, безспорно страхотен глас и не знам, май с думи не мога да я определя, но песните и много ми харесват. И начина и на обличане. Ааааааааа, предизвикателна е, ето това исках да ви кажа. Ама гледай, какво съм тръгнала да описавам и аз:

No name

Искам да разкажа за уикенда, но не мога да измисля заглавие. Омръзна ми все заглавия, не може ли просто нещо да си кажа, без да го наименовам някакси?

Събота си го бях определила за деня на Цвети. 10.30 на маникюр, 11ч. на фризьор за изправяне и подстригване (че отдавна не го бях правила), 13ч. час при мойта приятелка козметичка.
Междувременно седейки на стола във фризьорския салон ми съобщават, че Ели е бременна. Помниш ли онази сватба, за която писах в блога. Онази "Сватбата на най - добрата ми приятелка". Е, ето ти сега втора изненада. Ужасно се радвам, цяла събота го изживявах много вълнуващо! То прегръдки, целувки, усмивки, голям кеф. А и времето едно такова слънчево в унисон с настроението ми. Вече почнахме да правим планове как ще дундуркаме бебока. Имало и име вече измислено - и за момче и за момиче. Като си помисля само, че хората раждат и не знят още как ще им се казва детето. А те имали измислени имена отдавна :).
В Ели хапнахме, после две процедури, говорих с мъжа й и по телефона да го поздравя и си тръгнах.
Естествено толкова красива къде мислиш, че отидох. В центъра по магазините. Влезнах в два магазина. Купих си каквото ми трябваше - два официални панталона и едно такова горно наметало и си тръгнах. Не мога да обикалям по магазините. Нещо последните години не, че ходя, но не ми се и ходи. После влезнахме в Ролман, брат ми си купи жилетка и блуза и доволни си тръгнахме. Отидох до шивачката да ми стесни панталоните, защото S ми беше малко широко. Много нестандартни са почнали да ги правят нещо забелязях.
Исках да ходя до МОЛ-а да видя изложбата на Никола Борисов. А от къде разбрах за нея ли? Един ден през седмицата (мисля, четвъртък или петък беше) в Бизнес парка отидох да обядвам сама. От бара си взех едно списание Photosynthesis, оказа се много интересно. За фотография. Четох, четох, почти не обърнах внимание на храната. Седях си на припек на една масичка на вън и се наслаждавах на задаващия се очарователен уикенд. Там прочетох за изложбата и си казах - там съм! Обаче да бях чела по - добре, защото тя била не в Сити център, а в Скай сити, което някакси ми е отбягнало от погледа.
Отидох в мол-а, изложба не видях. Но много се ядосах. Един приятел ми се обади да ми каже, че отиват на картинг без мен. Аз дадох идеята, предложих да отидем, накрая цялата компания ми се обадиха да ми кажат, че тръгват. Не знам, но отдавна не се бях засягала така, честно. Не, че кой знае какво беше станало, но първо много ми се ходеше, второ аз говорих с него, не съм го казвала на друг и не очаквах такъв номер, но както и да е др. тема.
Скофтих се! Уморих се накрая. Аааа, а да ви кажа сутринта как тръгнах към фризьора. Бях решила наистина този ден да си отделя внимание, само на мен си. Облякох си една хубава рокля, черна права до коленете, телесни чорапи и черни обувки на висок ток. В същия момент дойде приятеля на брат ми който този ден слагаше ламинат в къщи и взе да ме пита къде съм тръгнала, на сватба ли? Брат ми и той. После при Ели почна да ми задва подозрителни върпоси от сорта да нямам ново гадже и къде съм тръгнала. По едно време наистина почнах да се дразня. Ми човек понякога може да погали собственото си АЗ. Защо все трябва да правиш непо, заради някого. Не! Просто имах настроение, исках да се почувствах добре, търсих начин и така. Единствено Милена каза "Много си хубава Цвети, трябва по често да ходиш така елегантно облечена!". Благодаря! Тогава може би няма да правя впечатление? :)
Та в Мол-а зяпах общо взето...и търсех изложбата, разбира се. Прибрах се за половин час в къщи да се преоблека. Сложих си дънките и якето, обадих се на Ели и излезнахме. Дойдох и брат ми, и Тони, тя се обади и на Габи, братовчедка й, която миналата година идва с нас на море. Ходихме в Chillout. Едно ново заведение в центъра до Дондуков. Много хубаво се оказа там. Музиката съвсем не беше Chillout де. Но и тази беше готина. Имаше някакво парти, та може би заради това вечерта да преминаваше под други ритми.
После тръгнахме да си ходим, Габи дойде да спи у нас. И спахме 3-ма човека на 2 матрака доближени един до друг, защото в къщи нали сме в ремонт и няма къде. Но това не ми пречи да си каня гости от време на време де :-), не мога да чакам повече.

Неделя спах до 11. Станах, поизправих си косата, обадиха ми се гузните, които ми изневериха за картинг-а миналия ден и отидохме на пистата в Красна поляна. Това е то, пистата във Варна си намери конкуренция и то в собствения ми град. Аз направих най - много обиколки - 3x5 и към всеки 5 обиколки, получаваш една бонус. Яко се надивях, карах доста бясно, широка писта, можеш да изпреварваш, абе страхотен следобед. После в Нексуса пийнахме по нещо, отидох до нас взех си екипа и отидох на фитнес. Направих си първата тренировка.
Утре пак съм на фитнес. Вече през ден на фитнес, през ден на тае бо и така всеки ден. Докато издържа де, ще видим как ще се чувствам!

Хубаво си изкарах тези два дни. Но като се замисля само харча пари и отбивам време. Нищо смислено не ми се случва