Фирмено парти

На 22-ри отпразнувахме фирмено настъпващите Коледни и Новогодишни празници!

Беше луд купон! Дремнах само 2ч., за да мога да изкарам и тази безсъна нощ и в уговорения час се отзовах на сбирката в столичен ресторант.
Няма смисъл от разказ, толкова не бях танцувала отдавна, така не се бях смяла отдавна, толкова пълно заведение не бях виждала, а още повече, че по - пияни хора не бях срещала!
В интерес на истината вечерта започна малко скучно и леко тъпо, но после стана весело. И за да добиете представа ето няколко снимки.

Една с две от колежки:

Към около 4 на сутринта добре, че бях аз да се сетя, че имахме и торта. Оцелялите - 3 на брой духахме свещички:

И една снимка която сама по себе си е уникална с физиономиите си, но е снимка на която ужасно много се кефя на себе си! Слагам я тук, моля ако от някоя модна агенция се заинтересуват да се свръжат с мен чрез е-майл или телефон! ха ха

А да не ви казвам как се прибрахме. Колегата изпозамря още рано - рано, едвам стигна до тях, аз напуснах заведението към около 4 и нещо и се прибрах около 6 без 10. Но и това си има своето обяснение. Кой ще кара? Ани каза "аз", но съм си забравила книжката! Умно! Другата колежка нямаше такава. Останах аз, но на 200 гр. алкохол. Качих се в служебната, не можа да запали, теглиха ме, на вън беше кучи студ, улиците бяха замръзнали, тръгнах да закарам двете колежки, три пъти ме спираха полицаи за общо около 20 километра, за да ме уверят, че габарита не ми работи. Доста комична беше сутуацията, в която Ани излезна от колата в желанието си да ми помагне да уверим полицая, че фара нещо се е поразместил и почна да удря по предния капак, за да го намести, ха ха. Единия искаше и проба за алкохол да правя, оправих се! Изобщо луда работа! :-)

Една чудно щура и красива вечер

Така бих описала вечерта на 21-ри декември. А нямаше да излизам. И даже си вярвах! Но в 22ч. вече пътувах в колата към центъра. Е, все ми се бяха случвали щури случки, но в 22.30 кънки не бях карала. Бях облечена по - скоро официално и облеклото ми съвсем не беше подходящо за подобни преживявания, но както сами разбирате това не беше достаъчно да откажа покана за кънки. Радвам се, че и в София (и не само) вече построиха 3 открити ледени пързалки, защото съм луда по кънките! Помня още как се радвах миналата година на пързалката в Амстердам. Но ето, че вече и тук си имаме! Посетихме тази, която се намира пред народния театър Иван Вазов:

Беше страхотно! Още повече, защото тази година карам за първи път. А и заради всички други причини! Карахме до полунощ, когато Ивчо изведнъж заяви "пуши ми се наргиле"! Направо ме втрещи как изобщо му дойде на акъла. А де, къде обаче има наргиле в София? Оказа се, че отговор на този въпрос не мога да дам аз, а човек който от 13 години не живее в Бг. Срамота! Ами така де, аз наргиле съм пушила само веднъж и то във някакво заведение във Вашингтон, което беше известно именно с това. В София не ми се е допушвало, което съвсем не означава, че не се напуших и не пийнахме тази вечер :-D.

И да знаете този бар Оскар е много готино местенце. Музиката, наргилетата, интересния интериор, приятния персонал, прекрасните коктейли са нещото заради, което скоро време пак бих отишла. Всичко беше много празнично (и нямаше как да не е, та нали празници се задаваха). По стените имаше доста интересни елементи:

от тавана висяха хиляди коледни играчки, върху бара от синджири беше изградено нещо, което наподобяваше покрив:

Изобщо много готино и много стилно! Изприказваха се хиляди приказки (ние и без това имаме да си наваксваме с приказките) и се смяхме ужасно много.
Иво го удари на експерименти:

Аз по едно време на вечерта, а може би по - правилно би било да кажа по едно време на сутринта се усмирих явно малко поуморена:

Яка вечер се оказа. Само дето беше четвъртък, не знай коя подред безсънна вечер (ако 3,4 часа го имаме за сън), а аз се прибрах на другия ден в 9 и нещо сутринта, хвърлих си един душ, отидох на работа, а вечерта се очертаваше тежка заради фирменото парти :-)

Валерия :)

Има някой деца като ги видиш и ти се приисква и на теб да си имаш някое такова. Едни лъчезарни, отворени и красиви.
Едно от тях например е дечкото на колежката, което през месец декември видях за първи път и ако ме познаваш ще разбереш, че нямаше как да не се снимаме:

Честито Рождество Христово!

Когато в Коледната вечер снегът примамливо блести,
когато свещите трептят, а виното искри,
в таз нощ излез навън, небето звездно погледни
и пожелания за много щастие от мен ти с радост приеми.

Весели празници мили мой читателчета :-)

От година на година

(или как се срещнах с Иво година по - късно)
За миналата Нова година бях в Австрия и там на улицата се запознах с Иво и семейството му. Разхождахме се заедно, ходихме по музеи, пихме кафенце и т.н. Видяхме се още веднъж или два пъти не помня. Намерихме общи теми, по - късно няколко пъти говорихме в чата (защото той живее в Щатите), но съвсем на кратко поради липса на време и така до вчера, когато се видяхме. Той е в Бг сега и се обади да се видим. Честно казано много се зарадвах. Странно е, имах чувството, че го познавам от години, а съм го виждала само няколко пъти. Не знам просто има хора, с които се срещаш и можеш да не спреш да говориш и винаги има какво да си кажеш. Аз съм си общителна , но въпреки всичко не със всеки е приятно да си говориш. Вчера беше готино, защото се разходихме из нощна София, а това колкото и да ми харесва го правя все по - рядко. После щяхме да ходим до Романса, но се оказахме в една пицария. Аз не млъкнах цяла вечер, той не знам с какви ли впечатления е останал :-)))) Лошото е, че днес пак беше работен ден и трябваше да ставам рано, а бях много уморена и ми се спеше сутринта. Но за хора, които имаш възможност да виждаш толкова рядко, а ти е така приятно си заслужава и пак да го направя. Пък другата Нова година може пак да се видим ;-). Така или иначе цял живот няма да ми стигне да се наспя и вече спрях да се опитвам дори.

Бурна и весела седмица

Налага се да я опиша по - накратко, защото толкова неща се случват, че първите вече почвам да ги забравям :-). При това ще говоря само за това какво ми се е случвало след работно време. В работата също има нови неща и това е многото работа. Ама толкова много, телефоните звънят един през друг, едвам отговарям на всички обаждания. Не мога да направя нищо за себе си през работно време, което определено не ми се е случвало. Даже нямам време за лични разговори. Нооо не казвам всичко това, за да се оплаквам. Даже напротив. Изключително много се радвам. Така се чувствам полезна, уморена на края на работния ден (но поне знаеш, че е от работа, а не от висене) и се радвам, че нещата потръгнаха, а причината вероятно е очевидна - наближаващите празници.

И да започнем от понеделник, когато както обичайно трябваше да ходя на тренировки. Да но отидох до Мола за едни дънки и така се замотах, че а сега да тръгна, а след малко и в крайна сметка не успях. Вместо това ходихме в майка ми и баща ми на вечеря. Вторник ми е абсолютна мъгла - къде ходихме, какво правихме, изобщо не помня какво се е случвало този ден. В сряда -ден, в който отново съм на тренировка ми се заявява, че не мога да не отида на рождения ден на Любето. Въпросът в прав текст беше - и кой е по - важен? Естествено, във всеки случай не мога да пропусна тренировките за втори път тази седмица. Едвам свършвам работа, на бегом купувам страхотен подарък, на бързо влизам в магазин за дрехи и си купувам туника за вечерта, после търча на тренировки, после към вкъщи да се оправя и в 10.30 успешно качам в заведението на Любо. Ето снимка с рожденника (макар че с него може и да сте виждали някакви снимки от онзи хотел, в който ходихме на Витоша пролетта):

По пътя установявам, че съм си забравила портмонето с всички документи в сака от тренировките. В кръчмата сварвам над 30 души вече на градус и добре развеселени. Музиката дъни яко. Срещам едни приятели на Калин и малко се поучудвам. Доста неподходящ момент, ама какво да се прави. Ако нещо до сега е било тайна, то вероятно вече всичко се знае и се видя, но не ми пука. Точно те ме закарват до нас, взимам документите и се връщам. Вечерта е доста интересна и пълна с емоции. Тръгвам си в 2, леко издразнена. Лягам, ставам, сякаш изобщо не бях спала, умирам за сън та две не виждам. Цял ден лудница. Вечерта пак навън. Гледах Deja vu (много як филм) в мол ъф София, прибирам се пак в 2 и нещо. Коя ли вечер подред? Лягам, будя се, ставам, излизам. Днес откривахме ново заведение. Вечерта ужким трябваше да ходя на тренировки, кръстницата ми звънна - в София е, ще спи в нас. Имам ужасно много работа и не знам кога точно ще мога да се измъкна. Една банда тази вечер ще ходим да разгледаме другия нов мол - Скай център. За по - късно се опитахме да направим резервация за "Червената къща", места няма, но ние сме упорити и ще отидем пък. Очертава се вечер пълна със смях. Утре на испански, вечерта сме канени на парти в пиано бар "2night" с колегите. Неделя най - вероятно ще е велика вечер, нощ и т.н., а понеделник съм почивкааааааааа, но с хиляди планове. Очаквайте още новини. За вас предава flower-che ;-)
Весел уикенд!

Сите Българи Заедно

Май отдавна не бяхме ходили. В събота пак се събрахме към 15-тина човека и си изкарахме супер готино. В това заведение направо се "раждам". Срещнах и други познати от един ансамбъл, в който играех едно време. Много си е готино там, поне за танцуващите народни танци де. И такава енергия се изразходва, че както в петък пропуснах тренировката на другия ден определено си наваксах. Там се чувствам като вкъщи, сервитьори, бармани, управители, клиентите, всички сме като едно голямо семейство. Имам чувството, че ако някоя вечер много ми се прииграе спокойно мога да отида там без да имам конкретна уговорка и все ще срещна някой. Изобщо шоу. Отидох към 8, играхме до към 12 и се прибрах.

Какво да се прави, танците и музиката просто са ми в кръвта. С едни други приятели същата вечер трябваше да ходим на дискотека след това, обаче те половината се разболяха и се отложи. А и май по - добре се получи, защото след Сите Българи не съм способна да ходя където и да било и да правя каквото и да е :-).
Ето снимка с мойта мила дългогодишна приятелка Ели и Тони, които се сгодиха наскоро и другата година сигурно ще има сватба ;)

И със сестра й Миленка и нейния възлюбен:

Щастливо цветенце

Амииии да се похваля имам си ... пръстен. Много му се радвам. На снимките много не се вижда, но той е като сглопка от два пръстена - единия от бяло злато, другия от жълто. За сега толкова, останалите подробности запазвам за себе си :-P

Този страничка напоследък се превръща в същински фотоблог. Какво да направя като обичам да си заснемам всеки момент от живота :-)

Новогодишна украса

Тази година бях решила да не украсявам. Нямах нито настроение, нито желание и без туй тази година не ми беше особено добра. Но, като че ли има някаква промяна. Докато миналата седмица бях сама в офиса един ден просто ми дойде музата и както хората казват - "речено сторено". Имам само една снимка:

Покрай украсяването в офиса си казах "защо ли и в къщи да не си сложа украската, все пак идват празници егаси, не може да ми е тъпо". Миналата събота сутрин станах, пуснах си папчицата с коледните песнички, извадих елхата и лампичките и цяяяяла вечер украсявах. Изпълних се с настроение, превъплатих се в дечко и се кефих ужасно много. Слушках си, украсявах си....ето малко снимки от резултата:

Никога не съм слагала толкова рано украшенията, но тази година реших да им се радвам повечко време. Ми така де, иначе като я сложим на 21,22 декември и то след една седмица празниците свършват. Така сега ми създава празнично настроение :-))

Ежедневие

И последния ден от работната седмица мина в пълна лудница. Изобщо тази седмица се сбърках от работа, но не се оплаквам де. Имаше доста напрежение, емоции, нерви, но нали има някакво дейстиве не седя на едно място. За мен, като че ли това е най - важното. Аз просто не мога да стоя на едно място. Трябва винаги да има някакъв екшън, нещо да се случва.
А напоследък се случват все нови и интересни неща. Снощи пак се прибрах в 1 и нещо, хем знаех, че днес съм на работа. Не усещам как минава това време, не ми стига деня да свърша всичко, което искам. Но няма как. В последния месец, като че ли нямам особено желание да се прибирам в къщи, затова и много не го правя. Май вече и тренировките до 10 не ми пречат да се запилея нейде след това. Нещо, което преди използвах за оправдание :-).
Другият въпрос, който ме вълнува е: каква е тази мъгла навън и как успява да се задържи вече може би втора седмица подред по цял ден, няма ден, няма нощ все е ужасно мъгливо и влажно. Такова чудо в България до сега не бях виждала. Бива, бива ама...
В последно време много се смея, все ми е забавно и весело. Те хората са казали "много хубаво не е на хубаво", но дано пък този път ме размине, защото в последната година, две си бях забравила усмивката и сега установявам, че ми е липсвала.

На вила

Миналия месец нямах време ли, желание ли да пиша и аз не знам точно. Та очевидно за много неща не писах. Споменах наприме, че ходих на една вила до Пампорово. Прекарах си гот ама нещо не ми се разправя много. Първия ден бях пребита от предишната безсънна нощ, на втория ден бяхме на разходка из Пампорово. Но ето малко снимки, сами правете изводите :-)
Докато едно от децата се чудеше на къде да се завърти:

Други усърдно се погрижиха за мръвката:

Трети лентяйстваха снимайки се:

Гледка от прозореца на вилата:

После малко снимки пред къщата:

И после на път към Пампорово, където предимно можеше да срещнеш кал и малко сняг (образуващи гадна киша), строежи, камиони, работници, но все пак готина ирландска кръчма (точно зад мен)

и готини хотели

Навсякъде ухаеше много приятно на борове. Пихме кафе тук:

и си тръгнахме :-) До другия път!

Вечните въпроси, които напоследък си задавам

Докато тия дни разсъждавах върху човешките взаимоотношения в неделя си пуснах поредната серия на Секса и града и се оказа, че не само аз си задавам вечните въпроси. А за да разберете за какво става въпрос ще изложа тук няколко достатъчно показателни цитата от филмчето:
- Дали наистина някога съм обичала Тузара или бях пристрастена към болката? Финната болка да искаш някой, който е така неодстижим...и просто така се освободих от г-н Тузара. Бях свободна.
Но в това нямаше нищо хубаво.

или пък този:
- Дори и да имаш връзка трябва да продължаваш да играеш. Ние прекарваме детството си играейки игри. Всички те дали са само примери за игрите, които ще играем като възрастни? Бяха ли връзките просто големи шахматни мачове: стратегически ходове, противоудари...всички измислени да държат противника ти извън равновесие докато ти спечелиш? Имаше ли такова нещо като честна връзка? Или беше истина? Трябва ли да играеш игрички, за да просъществува връзката ти!?

Петъшно

ме тревожи следния проблем. Кое е по - зле когато си болен - да си със запушен нос или да ти тече като все едно си завъртял кранчето на чешмата? Защото аз съм от втория вид и изхабих вече не знам колко пакетчета носни кърпички. Доста странно болна съм този път. Имам си сили, не ми е лошо, но поддържам една постоянна температура от 37.2 и съм супер хремава - носа ми тече, от време на време кашлям и кихам ужасно много. Вчера се прибрах към 3 и нещо от работа и си легнах и съм лежала цяла вечер, но не спах, защото през ноща пак щях да броя звездите. И тази сутрин имам усещането ще съм спала 30 часа, но хремата прдължава да ме мъчи. А довечера жива умряла отивам на тренировка. После имам някакви срещи. Съботата пак ми е цялата заета.
Другата седмица се надявам всички да сме здрави, а на вас ви пожелавам усмихнат и слънчев уикенд! :-)