Има ли самотни тази нощ?
Пръстите трескаво пишат,
дълго изстрадани думи...
Искам някой да бъде с мен в тишината,
която обгръща ме бавно...бавно.
Да пие с целувки сълзите, но пак съм сама.
Има ли кой да ме чуе,
напълно изгубих мечтите,
нищо не ме вдъхновява.
Искам да си върна всичко, което раздадох...Сърцето си!
Искам го обратно...
дълго изстрадани думи...
Искам някой да бъде с мен в тишината,
която обгръща ме бавно...бавно.
Да пие с целувки сълзите, но пак съм сама.
Има ли кой да ме чуе,
напълно изгубих мечтите,
нищо не ме вдъхновява.
Искам да си върна всичко, което раздадох...Сърцето си!
Искам го обратно...
posted by Flower-che @ 21:19
3 Comments:
At 01 юли, 2006,
Анонимен said…
Не губи надеждата в сърцето,
не унивай, не гони усмивката си ти,
напротив! Облаците разгони,
и дай на слънцето шанс да те погали.
Днес ще паднеш, утре ще се изправиш пак,
небето ще погледнеш, очите ще блестят отново.
Вярата си ти не давай, мечтите свои не предавай!
Дай им шанс, една усмивка, поглед във нощта, нежен танц под лунна светлина,
животът е красив!
.....
И днес съм тъжен
някак уморен
и вяра аз се опитвам да намеря
в живота, в любовта
А живота, хванал ме е здраво,
с тез чилични лапи,
не пуска че и иска парса,
да се усмихвам ли или да плача
Но вярвам аз,
аз вярвам,
в нещо истинско,така красиво,
и никога, аз няма да го дам,
никога, дори и на бесило
О сърце, поспри, поспри за миг,
изслушай твоя клет стопанин,
бъди със него, бъди, о ти,
бъди и от разума го ти пази.
Защото вярва той, аз зная,
вярва в любовта, о как вярва!
и не иска да забрави той,
сладките окови на любовта!
At 03 юли, 2006,
Flower-che said…
Трябвало е да станеш поет. Не са ли ти го казвали?:-)) Много красиви неща пишеш!
At 04 юли, 2006,
Анонимен said…
Не са ми го казвали, защото не съм писал стихове. Много малко са били написаните от мен стихове. Нужно ми е вдъхновение за да пиша, а такова рядко съм намирал...
Публикуване на коментар
<< Home