Разгеле, телевизия в нета!

Днес от форума на all.bg се докопах до едни линкчета, които ме занимаваха следобяда. А именно http://www.bgtelevizia.com/ и http://www.neterra.tv/bg/.
Вече е 16.21 и още се чудя как мина тоя петък. Цял ден се разправях с едно объркано предизвестие за спиране на тока в офиса, после с водомерите, след това лаф с един стар познат, после ми рисуваха цветенце на дънките с боя за текстил (много яко се получи, ще снимам и покажа) и ей го на стана следобяд.
Сега гледкам телевизийка. Готино си е, чак не ми се вярва как е възможно. Добра е връзката към първия линк, даже предполагам, че в къщи ще е по - добра, но там си имам телевизор така, че какво от това. Нямах време да разгледам много втория линк, но колежката в момента гледа някакво предаване и като слушам добре е. Тук обаче трябва регистрация при това с валиден мейл за препоръчване. Но там май повечето неща са на запис. Е, все пак е нещо хубаво за всички тези, които си нямаме телевизия в офиса :-)
Enjoy!

Екскурзийка? :-)

Вижте как обикновенно тръгвам някъде за уикенда. Във вторник ме потърсиха в кю със следната покана :-)):

10/24/2006 05:33 PM Gery: цветенце, тук ли си?
10/24/2006 05:33 PM Tsveteto: да
10/24/2006 05:33 PM Geri: имам едно предложение
10/24/2006 05:33 PM Tsveteto: кажи
10/24/2006 05:33 PM Gery: но все още е само предложение, защото не е сигурно на 100 %. искаш ли в петък вечер да ходим в хасково :). А в събота може да отидем на перперикон :)
10/24/2006 05:33 PM Tsveteto: мииии. Какви ще ги правим пък в Хасково?
10/24/2006 05:33 PM Gery: и на язовир кърджали да ядем риба
10/24/2006 05:34 PM Tsveteto: ехаа
10/24/2006 05:34 PM Gery: Ще има едно парти, за което подочух
10/24/2006 05:35 PM Gery: и ми хрумна че може да отида
10/24/2006 05:37 PM Tsveteto: а купона кога ще бъде в петък ли? петък вечерта
10/24/2006 05:37 PM Gery: даааа. уж за петък го гласят вечерта
10/24/2006 05:37 PM Tsveteto: аха
10/24/2006 05:37 PM Tsveteto: а в събота ли да ходим еди си къде?
10/24/2006 05:37 PM Tsveteto: перперикон дрън дрън..
10/24/2006 05:37 PM Gery: ами да
10/24/2006 05:40 PM Tsveteto: има ли някакви хотели т.н...
10/24/2006 05:42 PM Gery: абе споко аз ще го организирам. хотели колкото искаш
10/24/2006 05:43 PM Tsveteto: а после кога всъщност има план да се приберем? :)
10/24/2006 05:43 PM Gery: ами всъщност още няма план
10/24/2006 05:43 PM Tsveteto: аха
10/24/2006 05:44 PM Gery: трябва да си го съставим
10/24/2006 05:44 PM Gery: ти имаш нещо предвид ли
10/24/2006 05:44 PM Tsveteto: не, само питам. Да знам какво ме очаква:)
10/24/2006 05:44 PM Gery: ами така като гледам петък вечерта хасково
10/24/2006 05:44 PM Tsveteto: ми добре
10/24/2006 05:45 PM Gery: събота като се наспим може да отидем на перперикон или пък първо да хапнем риба
10/24/2006 05:47 PM Gery: а не се сещам там още нещо интресно има ли
10/24/2006 05:47 PM Tsveteto: ми аз този район не го познавам. На теб разчитам за всичко
10/24/2006 05:47 PM Gery: :-)
10/24/2006 05:47 PM Gery: надявам се че няма да се загубим ;)
10/24/2006 05:48 PM Tsveteto: ха ха. Tи как изобщо си помисляш, че това може да се случи
10/24/2006 05:49 PM Tsveteto: то всъщност като гледам ние може и до турция да отидем то не се ли излиза от там?
10/24/2006 05:49 PM Gery: дааааааааааааааааа
10/24/2006 05:49 PM Tsveteto: да сега видях къде е перперикон
10/24/2006 05:49 PM Gery: брей за турция не съм се сетила. В събота сутринта в турция. как ти се струва?
10/24/2006 05:49 PM Tsveteto: ха ха:-)
10/24/2006 05:50 PM да бе, може ли да се случи?
10/24/2006 05:50 PM Gery: ама то поне и понеделник да останем ли. Aбсолютно реално!
10/24/2006 05:50 PM Tsveteto: ми като нищо, ха ха
10/24/2006 05:50 PM Gery: ама ако тръгнем...чакай малко...ама за турция не съм се сетила чудесна идея е, перперикон може да почака
10/24/2006 05:51 PM Gery: да посетим истанбул, малеее направо се навих обаче има леки подробности
10/24/2006 05:52 PM Tsveteto: ХАХАХХА. Чакай, че им прочетох на колегите сега нашия лек план ха ха
10/24/2006 05:53 PM Gery: ха ха ти на това, ако викаш лек план незнам тежък какво ще е;)
10/24/2006 05:53 PM Tsveteto: ох много те обичам, каква си забавна
10/24/2006 05:54 PM Gery: ама аз не се бъзикам за плановете
10/24/2006 05:54 PM Tsveteto: еми то и аз много
10/24/2006 05:55 PM Tsveteto: само дето в недел има избори и не знам какво ще се случи на границата
10/24/2006 05:55 PM Gery: е кво от това? Най - много да има повече пътуващи хора, няма да я затворят, я :)
10/24/2006 05:56 PM Gery: ми не знам те рейсовете в неделя ще пристигат всъщност
10/24/2006 05:56 PM Tsveteto: то може още след купона в петък в Хасково да тръгнем, през ноща? И в събота сутринта ще сме там
10/24/2006 05:56 PM Gery: ми да :), иначе ще ни отиде почти целия ден...малеее големи сме шматки, и аз това смятах
10/24/2006 05:57 PM Gery: че събота ще ни отиде цял ден за пътуване
10/24/2006 05:57 PM Gery: и си е минал деня
10/24/2006 05:57 PM Gery: знаеш ли какво? Хайде да се чуем довечера, че има за доуточняване
10/24/2006 05:57 PM Tsveteto: ми хайде. Ама и трябва да намерим къде да спим
10/24/2006 05:57 PM Gery: споко де
10/24/2006 05:57 PM Tsveteto: тоест резервация в хотел
10/24/2006 05:57 PM Gery: дааааааааа
10/24/2006 05:58 PM Tsveteto: макар, че според мен няма да имаме време за спане
10/24/2006 05:58 PM Gery: е да, но все пак трябва да поспим малко
10/24/2006 05:58 PM Gery: обожавам те :-*
10/24/2006 05:58 PM Gery: довечера ще се чуем за подробности
10/24/2006 05:59 PM Tsveteto: хайде до по късно тогава
10/24/2006 05:59 PM Tsveteto: еййй ама ти знаеш ли, че в понеделник съм на испански вечерта:-(
10/24/2006 05:59 PM Gery: ееееееее че има време чак до вечерта

3D в IMax

Ееее, седмицата вчера започна чудесно. Искам всяка да е така :-). Всъщност май е продължение на неделята. В 2.30 посред обяд отидохме с колегата на кино в Мол-а на Стамболийски. Чудно или не все още не бях пробвала новото 3Д кино. А на 13 октомври имало премиера на първия 3Д анимационен филм - Киберсвят, представен от Интел. Е, потрудили са се доста хората. Доста ефекти, доста обекти, много движение, срещи с елементи от реалния свят. Това, което не ми хареса обаче е, че филмчето, което продължи около 50мин. нямаше почти никакъв сюжет. Просто си гледаш някакви ефекти, дребни случки и се кефиш. Макар, че и 3Д киното в Бг е различно само по себе си. Не знам, но аз като бях в Америка ходих на 3Д кино, ами там дори седалката се местеше, помня, че бяхме вързани с нещо като въжета за седалките да не паднеш от вибраците и отклоненията в ляво и дясно. Та си беше цяла забава. Но ще си позволя да ви дам един съвет. Ако ходите на 3Д никога не сядайте на петия ред. Ужасно е. Чудех се след това защо ме заболя така зверски главата. 3Д-то по принцип е технология, която приближава обектите до теб, но ако седиш много напред близостта на екрана чак ти пречи. Все едно си залепил нос на екрана на домашния си телевизор и просто нищо не можеш да видиш. Да не говорим, че получих изкривяване на врата, защото 3Д филма се излъчва на целия екран (висок колкото 8 етажна сграда) по ширина и дължина. Е, трудно е да застанеш на една крачка пред входа на един 8 етажен блок и като погледнеш на горе да видиш последния етаж, нали?:-)
Иначе имаше интересни лафове за компютърни маняци, като например "да изтребиш бъговете" ... в лицето на едни човечета. Но по време на филма се чудех пък какво детско има в този филм, тия букви дето течаха почти през цялото време на екрана имитирайки 01010101 дали ще ги разбере дете в 5 клас например? Да не говорим, че една от песните беше на Пет Шоп Бойс, а децата едва ли са и чували за това явление:-). Да не ви разказвам, че на моменти има и лека доза агресия, а много често напоследък се говори за агресията в днешните детски филмчета. Общо взето като техническо изпълнение филмчето е добро и си заслужава човек да го види, защото е нещо ново, само да не обръща внимание на липсата на сюжет :-).

Тв маниак в неделя

Никога не съм обичала да гледам супер много филми и телевизия. Но напоследък установявам, че това доста ме разсейва и ако съм много ядосана единственото, което може да ме оправи е някой филм, но не всеки де. Това го установих, когато наскоро си свалих всичките сезони на Секса и града. Най - сетне! Този филм го загледах за първи път в Холандия (ох, пак тази Холандия!). Те преди това и в Бг го бяха даваха, но тук нямам време да гледам, а там предимно това правех. Имаше ли филм или сериал, аз бях първа пред телевизора. Но това беше за достигане на целта, която си бях поставила - подобряване на английския. Ох, пак се отклоних от темата. Все така става. Та доста позитивно настроена се чувствам като изгледам няколко серийки на Секса и града, добре подреждат мъжете там :-). Ми така де, някой от случките са доста реални в живота. Само дето още съм на първи сезон, но ще наваксам аз един ден, вярвай ми!
Все пак бях тръгнала да разправям за неделята...Имам нова тръпка...друг сериал...ха ха. Орандж Каунти (пак започнах да го гледам в Холандия). Миналата седмица си свалих първите два сезона. В неделя станах към обяд. От леглото директно на компютъра. След 10 мин. вече бях тотално изнервена. Много мразя някой да се сърди, да не ми говори, връщам се към детските си години. Това определено е нещото, което може да ме вбеси за отрицателно време. Особено, когато не ти си виновния. Още по - лошо е, когато нямаш избор, трябва да се примириш, защото нищо не можеш да направиш. Но тази неделя, като че ли чашката ми преля. Изпаднах в няква нервна криза за около час. Просто сновех от стая в стая, главата ми беше пълна с мисли, телефона ми звънеше аз не вдигах. Накрая се обади един добър приятел, вдигнах и се разревах по телефона. Говорих с него (говорих - силно казано), затворих телефона легнах на леглото и реших, че ако се нарева едно хубаво може да ми мине. Така и направих, след което в 2 на обяд си пуснах 1-ва серия от първи сезон на Орандж Каунти и до 23ч. не станах. 9ч. гледах После само си облякох пижамата и се наместих по - удобно. И да ви кажа чувствах се по - добре. Е, това не ви го казвам, за да постъпите и вие така. Напротив, надявам се никой в живота ви да не може да усети най - слабите ви места, за да не може да ви нарани. Макар, че винаги съм се чудила, защо една връзка каквато и да е тя - приятелска, семейна и т.н. да трябва да е изградена от предпазни стени. Та не може ли просто да си искрен и толкова? Това май не се цени в днешно време?
Сега обаче се чувствам истински фен на сериалчето. Вчера след испанския бързах да се прибера, като се прибрах бързах да се изкъпя, за да си сложа пижамката и да седна да изгледам още няколко серии. Да, ама още съм на първи сезон. Май ще трябва да си взема отпуска да си изгледам сериалите. Майтап, майтап, но втората седмица на ноември наистина мисля да си взема 1 седмица отпуска, за да наваксам по испански, че вече доста изостанах, а ме чака и изпит. Пък и готин е този език, макар и да има ужасно много окончания, мамка му :-))).
Днес пак нямам търпение да се прибера от работа да изгелдам още някоя серия :-) Ееех, колко хубав е живота по филмите...

Гости 2

Тази седмица май добре ми е тръгнала, защото пиша вече втори пост озаглавен гости :-). Всъщност не мисля, че е от най - щастливите ми седмици, но това е друг въпрос. Ненадейно (е, знаех няколко дни по - рано) в събота останах сама в къщи. И този път не ми се вечеряше сама, и този път не ми се гледаха филми сама, а това го знаех още в петък. Затова си поканих най - близките хора - приятелката ми Ели, която наскоро се сгоди за Тони (щастлива съм, защото другата година ще присъствам на може би една от най - веселите сватби), сестра й Милена и нейния приятел Боби, с който също живеят заедно, Иво и Ваня. Е, както се досещаш аз много пъти тук в блога съм разправяла за различни случки и преживявания с тези хора и винаги е било забавно. Представи си какви теми се бистриха с три горе - долу семейни двойки. Много се смяхме. Всъщност знаеш ли, не си представях, че ще си изкараме чак толкова добре. Но те нещата се получават винаги най - добре, когато най - малко очакваш. Та всъщност се обсъждаше бъдещата сватба на Ели и Тони, евентуалната й последователка - сестра й Милена, а какво ли мислят Иво и Ваня по въпроса? :-D. После минахме на проблема - "Кой всъщност трябва да прави закуската сутрин?". "Кой бил по - поспалив в семейството?". "И кой все пак е мъжът в къщата?" или с други думи "Кой дърпа конците?". Говорихме дори за предстоящите, а вече минали избори, състояли се в неделя. За туй пък всички бяха доста втрещени, когато сервирах вечерята, нещо което никой неочакваше, защото се бяхме събрали просто да пийнем нещо с някакво мезенце и да подърдорим. А аз бях доста притеснена поради факта, че изпробвах нова рецепта за направата на едни пилешки бутчета и не бях истински убедена във вкуса им. Да, но всички ги харесаха! И как няма в тях имаше 1 бутилка бира! Кой би мислил за вкуса? :-). Странни чувства ме обзеха по едно време на вечерта, седях с най - близките си хора, а мислите ми бяха толкова далечни и различни от тяхните. Колко странно нещо са годините? Как се променят нещата и всеки тръгва в някаква посока. През идната година съм на път да изгубя и малкото останали неангажирани приятели. Как неусетно минава това време? Никой не усети настроението ми тази вечер, а то съвсем не беше от най - добрите. Бях наблюдател, скрит под прожекторите, нещо, което много рядко ми се случва. А нещата изглеждат доста различни отстрани. Е, отвориха дума нещо за храненето или болестите, някой не знаеха, че преди 2 седмици ми откриха някакъв колит, който все още много ме боли. Но забелязаха, че нито пих, нито ядох тази вечер. Нямах желание дори за това. Преди 3 дни спрях хапчетата за колита, които трябваше да пия 10 дни и пак започна да ме боли. На моменти се чувствам зле. Чудно как устоях на вкусотиите, които приготвях цял ден, та ордьовър, та основно, та десерт. Отдавна не го бях правила. То за кого ли и да го правя?
Но беше интересно, трябва по - често да се събираме. Колко е хубаво да имаш близки приятели, нещо, което толкова ми липсваше в Холандия (не знам защо толкова често напоследък се сещам за Холандия). Уговорихме се да ходим на театър скоро, а и там не съм била от доста време. Та ще пиша как е минало. Нали не си мислиш, че ще пропусна?:-)))

Гости

Снощи Гери от Пловдив беше в София по работа и остана на гости, та вечерта се събрахме бандата и излезнахме. Прекарахме доста гот, не се бяхме виждали отдавна, мисля че някъде от кръщенето. В 23ч. в четвъртък в София се оказа почти невъзможно да намериш някое заведение, което да работи след 12ч., където да можеш да пийнеш нещо (защото преди това всички вечеряхме в Иво), но така, че да можеш да си чуеш приказката, тоест да е сравнително тихо. Обиколихме целия Студентски град, Мусагеница, центъра и не помня още колко квартали и най - накрая дойдохме в Снейк в Люлин. Денонощните заведения, като че ли са на привършване (изключвам барове и дискотеки). До този извод стигнах след като проучих работното време на доста заведения из нощна София. От 22.15 до 00.00ч. буквално обикаляхме София с надеждата да намерим поне едно място, където можем да седнем и да не ни вдигнат в 12. Малко преди Снейк имаше предложение да седнем на някоя бензиностанция или на денонощния Мак Доналдс на НДК или дори да си вземем от някъде нещо за пиене и да си седим в колата. Трябва да ви споделя, че съм доста разочарована от снощната ситуация. Но това е положението или отиваш да хапнеш някъде или директно се мушкаш в някое нощно завдение, по лек вариант просто да пийнеш някъде нещо повярвай ми няма! Или поне няма да е тихо, нещо на което снощи всички много държахме, защото бяхме излезнали да се видим и без туй толкова рядко се случва вече. В крайна сметка както винаги се отвориха едни вечни теми, чуха се нови мнения...поспорихме за това и онова, посмяхме се, някой през това време предремаха (и аз бях в това число, по едно време се унасях жестоко, защото бях много уморена). Прибрахме се към 3 и нещо, в 3.30 вече бяхме в хоризонтално положение, но поне до 4.30 си дрънкахме, така че не ме питай в колко часа отидох днес на работа и как гледах цял ден :-). Но все няма по - хубаво нещо от добрите приятели!

GreeN card :-)

В понеделник подадох документи за лотарията за зелена карта за Щатите, която тази година започна доста по - рано. Ще видим резултата догодина, но като се има впредвид, че играя вече трета година, то едва ли и сега ще има положителен резултат. Все пак от опит глава не боли. Пожелавам си успех, макар и да не съм сигурна вече какво точно искам!

Защо плачат жените?

Малко момче попитало майка си, „Защо плачеш?"
„Защото съм жена?", отговорила му тя
„Не разбирам", казал той. Неговата майка само го прегърнала и казала „ И никога няма да разбереш"
По-късно малкото момче попитало баща си, „ Защо мама сякаш плаче без причина?"
„Всички жени плачат без причина", само това могъл да каже баща му.
Малкото момче пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените.
Най-накрая попитал Господ: „Господи, защо жените плачат толкова лесно?
Господ отговорил: „Когато създавах жената, тя трябваше да е специална. Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят, и въпреки това достатъчно нежни, за да даряват удобство. Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й. Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се отказват и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение без да се оплаква. Дадох й чувствителност да обича децата си въпреки каквото и да се случи и въпреки всички обстоятелства, дори когато детето й я е наранило много.
Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро, за да защити сърцето му.
Дадох й мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде непоколебимо до него.
И накрая, дадох й сълза, под която да се приюти. Това е нейно уникално право, за да го използва, когато има нужда.
„Виждаш ли, сине", казал Господ, „красотата на жената не е в дрехите, които носи, фигурата, която има или в начина, по който си сресва косата.
Красотата на жената трябва да бъде в нейните очи, защото това е пътят към сърцето й - мястото, където любовта обитава."

Ева

Добър ден. Аз се казвам Ева и съм най - красивото, сериозно и тихо бебче на земята. Радвам хората с присъствието си от едва 6 месеца. Обичам да гледам умно и да не се усмихвам, не плача особено много, а си кротувам. Но сега ми растът зъбките и все гледам да си набавя нещо, с което да ги чешкам и съм малко по нервно и мрънкащо :-)

(горната снимка не съм я снимала аз и не е от този уикенд, но дъхът ми спря, когато я съзрях и затова реших да сложа първо нея)

Един от хилядите поводи да отида до Сандански - сладкото човече, до което все по някакъв повод не успявах да се добера до сега от както се е родило. Не се бях виждала и с родителите му доста време и те ме поканиха на гости през изминалия уикенд.
Умрях си от кеф, купих му подаръци и доста нетърпеливо дочаках първата среща. Радвах му се цял уикенд, гушках го, храних го, водих го на разходка в парка и му пях песнички. Това сладко бебче се настани в сърцето ми - толкова е добричко и красиво, като една малка принцеска! Поеми дълбоко въздух и й се наслади! Прекрасна е!

Няма нищо по - хубаво от детския смях, от две протегнати ръчички и две сияещи очички, нали? :-*

Там където времето сякаш беше спряло

Местоположение: с. Спатово - южна България
Ден: 15.10.2006г.

Това е родното място на баща ми. Тъй нареченото ми село, където съм била точно няколко пъти. Отдавна си мечтя да отида там само, за да направя снимки. Имах някои идеи в главата, които така и не можах да реализирам, защото нямах достатъчно време. А имаше толкова неща за снимане..., защото там сякаш влизаш в друго измерение, сякаш времето беше спряло и хората живееха в друга ера. Толкова порутени къщи, толкова тъга и болка беше изписана по лицата на старците, които видях. Та там дори няма училище, няма хранителен магазин, който да работи събота и неделя, нито кафе, нито сладкарница, да не говорим в какво състояние бяха кметството и други общински сгради. Улиците са прашни, неравни, защото по тях липсва асфалт. И понеже бяха дни на гроздобер дори селото беше празно, защото всички се трудеха по нивите! Земята в този край обаче е доста плодотворна. Именно поради този факт всеки двор беше отрупан с реколта може би, защото като си помисля това е единственото занимание на живущите в това забравено кътче от земята. Там, където всичко имаше различен цвят и значение.
Някой отглеждаха ябълки:

Други зеле:

Трети бранеха гроздето от гладните пилци:

Имаше дворове отрупани в чушки:

За магазина за хранителни стоки или по селски наричан "Смесен магазин" ще ви оставя сами да си направите извода:

А местната селска кръчма имаше отчайващ вид:

Все пак тук обаче спокойствието беше на почит. И малкото хора, които видях крачеха бавно, спокойно за никъде небързащи. Живеха в къщи - истинска заплаха за човешкия живот:

Толкова потискаща атмосфера, там където дори ценностната система беше по - различна и живота не беше живот, а борба за оцеляване! И чак когато човек се докосне до подобно кътче може да оцени какво притежава. Върнах се толкова години назад, там където като дете прекарах 2 седмици от лятната си ваканция тичайки безделно по цял ден, а от въпросния смесен всеки ден си купувах по една дъвка за колко ли хиляди стотинки бяха тогава не помня. Вървях и гледах с отворена уста, не че това село някога е било богато и красиво, но странно е чувството да се върнеш толкова много години назад и да крачиш по същите тези прашни улици, да подишаш от техния въздух, да изживееш дори за 1 час техния живот!

Уикенда

пак пътувах. Всъщност "пак" вече не е така актуално, защото това се случва не толкова често, колкото преди. Основния повод беше гроздобера в моето село Спатово, между Сандански и Мелник. Като казвам "моето село" обаче винаги се чувствам доста странно. Баща ми е от този край, но истината е, че аз нямам село. Имам прекарани там 1 седмица в едно далечно лято и съм ходила още няколко пъти за по ден, два. Може би, защото тамошнте ми баба и дядо починаха, когато аз бях доста малка. Всъщност аз не съм стояла при баби и дядовци. Отгледана съм си от мама и тати. Миналата година също щях да ходя на гроздобера, но вечерта преди да пътуваме се отказах ей така, вече не помня защо...Затова тази година си казах "ще отида на всяка цена". По случайност също като миналата година и колегата (който също е от този край) се оказа, че ще ходи на гроздобер. Трябваше да пътувам в събота доста рано сутринта с моето семейство и приятел на брат ми. Вместо това тръгнах в петък с Емо (колегата) по покана на едни приятели от Сандански. Те ме поканиха да отида да ги видя, след като естествено аз обявих, че така или иначе ще ходя по този край. Та отидох 1 ден по рано да се видим. Те имат бебок на 6 месеца, който все още не бях виждала. Та и това беше повод. В петък ни чакаха на маса цялата банда. Аааа нека кажа преди това как пътувах. Най - ужасния ми път, ако ти прави впечатление казвам го за първи път. Защото никога път не ми е тежал. Стори ми се , че ходих чак до Варна примерно. Дали заради ужасния трафик, дали заради отвратителния път Е79 - това не може да е път, или заради хилядите полицаи - някъв ужас! Имах чувството, че за първи път сядам зад волан или, че за първи път карам на тъмно. Не знам ама София - Сандански - 3 ч. и нещо. През което време ме спряха полицаи и ми написаха първия акт от както съм шофьор на стойност обаче само 5 лв. :-), но поне щастлива, защото искаха да ми правят акт. Та маса, пиене (аз не пих де), хапване, компания, лаф, бъзици, палачинки до 3 през ноща с хора, които не бях виждала от сто години. Това семейство, при което спах всъщност преди живееше в София, но пак се върна в Сандански. Много беше гот аз, Дани, която все летеше на ляво на дясно заради бебока и още 1,2,3...6 мъже. Повечето от които програмисти. Голямо шоу беше. Легнах късно. На другия ден имахме уговорки с разни клиенти в областта да ги видим и да направим едно демо на нови клиенти от Кулата. Та с колегата в събота ходихме първо до Кулата. Никога не бях ходила до там, колкото и странно да е. Та познай? Бях си взела задграничния паспорт и се впуснах в едни покупки из безмитните магазини. В магазина на Трансимпекс си бях като вкъщи - пуснаха ме зад щанда, защото са наши хора - гледах, избирах, мирисах, голям кеф. Ами така де, искам да си взема нещо, ама като не съм много запозната с ароматите. А обикновенно където и да влезнеш се почва едно лудо разпитване и на излизане всички те гледат на кръв , защото нищо не си си купил. А ти питаш "това колко пари е?", "а как ухае?" и т.н. Резултата - 2 парфюма - Sergio Tachini - Style Donna и Lancome - So Magic!. Доволно после отидохме до Петрич. Там, за да пуснем второ работно място на едни стари клиенти. Посвършихме работа и колегата ме остави в едно близко село Лебница, където роднини нетърпеливо ме чакаха на друга маса. По - късно вечерта се върнах пак в Сандански при моите познати от предишната вечер, които тази вечер бяха решили да сменят обстановката и бяха седнали в някакво заведение на пийване и хапване. Пак разтягахме едни локуми, този път малко по - скромно заради недоспалите ни физиономии от предишната вечер :-).
На другия ден ходих до моето село Спатово. За него ще разкажа в отделен пост. Вечерта тръгнах към София, пътувах по - добре. Изкарах си толкова спокойно и весело, че сега дълго ще ми държи влага. Не съм очаквала да прекарам чак толкова добре в интерес на истината. Пък и никога не бях ходила до Кулата и Петрич, не че нещо кой знае какво има за изпускане, но все пак. Снощи си легнах около 18, 19 ч. и се събудих чаааааак днес.
Ето и малко снимки:

На пица в град Сандански

майстор Палачинков, родом от Сандански

на покупки в безмитния магазин на границата с Гърция. Труден избор, а? ;-)

пръв помощник в мазането на палачинките

България - Холандия 1:1

За по - голяма достоверност прилагам и билета.

Не за друго, а защото в противен случай тези, който ме познават трудно биха ми повярвали, че вчера БЯХ НА МАЧ. Аз, която ненавиждам може би единствения от всички спортове - футбола, към когото никога не съм изпитвала интерес. Но както се казва за всяко нещо има първи път.
Мисля, че беше миналия уикенд, когато брат ми ми подхвърли дали искам да ме води на мач, и аз най - неочаквано се съгласих. Дали заради особената тръпка, която изпитвам всеки път когато чуя "Холандия" впредвид всички емоции, които имах докато живях там миналата година, дали защото съм си от хората, които определено искат да опитат от всичко или почти всичко в този живот и ей така за шоуто биха отишли и на мач все пак и за да подкрепят родната си страна. Моите приятели от Австрия, при които бях за миналата нова година и за чиято сватба писах тук в блога си дойдоха за мача и общо взето бяхме не по - малко от 30 души, лол! Голяма банда се събрахме.
Е, със сигурност обаче не очаквах такива приключения! :-). А то с мен, като че ли винаги ги е имало. От предишния ден - петък започна да вали и до днес още не е спирало, изсипват се страшни проливни дъждове тук и още се чудя как не сме се удавили. Та, при наличието на такъв дъжд да ходиш на мач си е цяло приключение, което едва ли може да се опише, защото ако не го изживееш няма да разбереш за какво иде реч! Преди да замина миналата година в Холандия си купих дъждобран, който там, в страната на вечните дъждове, където наистина почти не спираше да вали не използвах нито веднъж, но ето, че вчера му направих сефтето. От всичко най - лошо беше, че дадох 20 лв. във вторник за фризьор, за да си изправя косата, което си е трудна работа и много скубане и не ми се искаше мача да е причината поради, която да си тръгна с къдрава коса, заради навалялия ме дъжд, защото само три капки дъжд и труда щеше да отиде на вятъра. А при такъв дъжд спасението е трудно. Иначе ми беше все тая колко ще ме вали и каква част от дрехите ми ще остане суха, но само да не ми се намокри косицата. За това главно пазех косата си увита в качулката на дъждобрана. А това, което не знаех е, че на стадиона не пускат с чадър просто, за да не удариш някой след всички емоции или да не замериш някой съдя, ако чак толкова се ядосаш ;-). А това вчера не беше просто дъждец, беше истински порой през всичките 90 минути на мача. Пяхме песни, викахме, радвахме се, беше гот, след като 2 дни си се превивал от болка в къщи на леглото (защото има още други неща, които не съм разказвала за тези дни). Видях се с моите приятели, които не бях виждала от сватбата мисля, понамокрихме се жестоко, просто не е за описване, но все пак не съжалявам. Сетих се за световното през '94г., сетих се за месеците в Холандия и за доста други неща. Самият мач няма да обсъждам, защото не съм компетентна, но все пак мисля, че ни вкараха доста смешен гол, но все пак гол...Ето и малко чудновати снимки, на които моля те обещай да не се смееш, нечовешки мокри бяхме, но успях да спася косата си :-) Ааааа, как забравих да спомена най - важното - екипировката, освен дъждобран бях въоръжена с един трибагреник, който изкопах от вкъщи и свирка. А сега признай, че приличам на истинска фенка и никой никога не би се усъмнил, че ми е за пръв път, а пък и адски ми отиваше, хе хе:-)