Пак ще се срещнем...след 6 години...

От седмица знаех, че моя бивша съученичка се е разбрала с няколко други съученички да се видим. Но дори и не предполагах, че ще се съберем към 15 души. Толкова случайно стана. Имахме среща в центъра, но едно момче предложи да се съберем у тях вместо да търсим заведение, където ще можеш да се настаним всички. Ние от време онуй си се събирахме по купони у тях, защото той често си беше самичък. По пътя някой пазаруваха, аз категорично заявих никой да не се съобразява с мен, защото нито ще ям, нито ще пия така, че ми е все едно какво ще се купи. Да, но мойта дружка от училище и се пиеше и даже беше ужасно гладна. Влезнахме в един магазин и се почна салатки, филенце, фъстъчки, безалкохолно, една бутилка вино и докато плащах тя вмести още една. И то си стана купона, оказа се не само, че ще пием, но и се заформя купон до ранни зори и едва ли ще се спи :-). А денят беше кофти - сряда. Вчера спрях антибиотика, който пих 10 дни, но цел ден бях яла само една принцеска, защото изобщо нямам апетит напоследък. Ще видим как ми е кръвта другата седмица след изследванията. Но лимфния ми възел е все така зле. Седнахме, и като се почнахме с тия бутилки хич и не разбрах какво стана. Може би тук е мястото да кажа, че по принцип аз НЕ ПИЯ. Ама ето за тия, които все ми поставяха диагноза - "не достатъчно пиене" и "слаб алкохолик", затова завърших снощи така (а даже и не помня как). Но вечерта мина доста интересно, аз не бях виждала почти никой от както сме завършили и много се вълнувах. Миналата година на 26 май имаше среща на класа по случай 5 години от бала, но аз бях заета с разходки из Варна. Сега разбирам, че съм попропуснала това онова, ама тогава други неща бяха по - важни в живота ми. Цяла вечер бях като пчеличка прескачах от цвят на цвят, но успях да си поговоря с всички и съм много щастлива. Повечето си приказваха само с хората около тях. Много хора от клас ходихме в Америка по бригади, а други като мен само на разходка и си разказвахме разни интересни случки. И за кой ли път си дадох сметка, че хич не ми се ходи в тая Америка, но най- вероятно ще отида от други съображения. Беше интересно да видя как всеки е избрал донякъде своя път, успял по своему до тук, пораснал, помъдрял и доста променен. Някой не бяха забравили междуличностните кавги от училище, което не ми направи добро впечатление. Може и аз да не съм права, знам ли?! Умея да прощавам, ако сметна, че някой си го е заслужил. Пък и не искам да пазя лоши спомени. Май напоследък изневерявам на този си принцип обаче. Доста време се повеселихме, после се дадоха идеи да се ходи по някви заведения, аз си тръгнах след големи премеждия с един добре почерпен съученик. Но не ми се умираше в автомобилна катастрофа точно вчера, наистина е лудост да седнеш да караш в такова състояние. Не че аз можех да пазя правя линия, и по едно време хич не знаех къде се намирам, да не говорим, че изобщо не знам в колко съм се прибрала, как съм се съблякла, даже по едно време ми хрумна да проверявам нещо на компютъра в офиса и пишейки паролата едвам налучквах бутоните от клавиатурата, виждаха ми се двойни и тройни, а по едно време на вечерта доста се бях разчувствала, писах смс, май отдавна не ми се беше случвало подобно нещо. Ама едната бутилка вино не си е малко за не пиещ по принцип човек. Днес беше ясно, че ще отида на обяд на работа, но се събудих рано и още не бях изтрезняла. Лежай и се питах какво стана, е, глава не ме болеше, но ми беше едно кофти такова, хапнах кисело млекце и се пооправих. Май имам хубави спомени от снощи, изкарах си прекрасно, мисля че другия път аз ще съм организатора на подобна среща и това ще бъде скоро!

Все още не съм се убедила, че алкохола лекува, може би ще трябва да опитам пак :-))