...в 2.44 през ноща

Днес времето сякаш беше спряло. За първи път от доста време ми се случи да имам ден, за който да нямам нито една идея какво да правя цял ден. Никакви срещи, никакви излизания, никакви ангажименти. Сама в спокойствието на слънчевия съботен ден.
Но ето, че пак не мога да запся. Сега слушам радио романтика. Всяка вечер, когато си лягам избирам музикален канал, настройвам телевизора след 20-30 мин да се изключи, но ми трябват точно две минути и потъвам в съня си. Днес обаче всичко е различно! Легнах преди 45 минути, веднъж вече радиото ми се изключва, но не можах да заспя и слушах разни хубави песнички. Не че това е любимото ми радио, но днес и то ми хареса. И лежейки си дадох сметка за някой неща. Само преди няколко месеца се разхождах из улиците на Белгия и дори и там не се чувствах щастлива. През изминалата седмица за точно 2 дни изгубих двама човека. Като цяло седмицата ми не мина много добре, макар че имах моменти на слънчево настроение, което със сигурност беше повлияно от слънчевото време. Днес, като че ли се замислих колко бързо ми протича живота. По принцип съм човек, който много мисли за нещата, които му се случват, а сега установявам, че това което ми се случи през последните 6 месеца просто е минало през съзнанието ми и живота ми е толкова забързан, че нямам време дори да го осмисля. Вече съм толкова уморена от ежедневието, че наистина отдавна не ми се беше случвало да се заслушам толкова дълго време в радиото в будно състояние при това! Но днес спах много и се чувствам някак отпочинала. В днешния ден свърших толкова много неща, за които никога не ми остава време. Прибрах се в къщи, за да подредя някой неща, защото беше тихо, спокойно и безлюдно... Разрових се из разни стари шкафове, изхвърлих разни непотребни вещи, сякаш разчиствах, за да почна на ново. И попаднах на много спомени...които ме натъжиха. Колко трудно е да напуснеш дома, и от друга страна да се чувстваш чужд дори у дома...от къде идваха всички тези забравени чувства в мен днес, не знам. А може би до сега съм нямала време да се замисля чак толкова дълбоко. В последната половин година оставих нещата да минават покрай мен, просто да се случват. Много хора казваха да се остава на течението. Още обаче не мога да си направя равносметката, защото периода още не е приключил и се очертава доста дълъг. Но не почувствах нещо кой знае колко хубаво да се е случило през това време.
А часът е вече 3 и на мен все още не ми се спи. И капакът (но може би не края) на тази история е една загубена надежда (макар и надеждата да умира последна), поредното разочарование, поредната раздяла с нещо мило и добро, което така и не беше мое....."обичам те разбери, това е мойта вина, не казвай нищо, мълчи, разбирам всичко сама"...Днес пях на микрофончето в къщи, гледах снимчици, срещнах се с една приятелка, вървяхме заедно по една улица, невъобразимо спокойствие, деня мина тооооолкова бавно, имах време за тоооооолкова много неща. Но дойде вечерта, легнах с идеята да заспя и се зачетох в смс-ите от телефона си, вече наброяват 158, чела съм ги милиони пъти, но днес ми се видяха различни, днес ги усетих по различен начин, в тях имаше предишни чувства и желания...които дори не станаха реалност :-(, колко жалко. Как бързо се променят нещата, а тъкмо се научих да мечтая... Имах мечти и исках те да станат реалност. Всъщност поне едно разбрах, аз не трябва да мечтая, защо се подведох? Може би, защото прекалено силно исках да превърна тези мечти в реалност. Никога не бях мечтала преди, аз дори не обичах да го правя, аз дори не знаех как става. Живеех в реалността и сега съзнавам, че май това е по - добрия вариант. Така поне се чувстваш по - малко разочарован.
Днес дори си запалих свещичка в къщи на масичката и просто я гледах. Обожавам свещите, но рядко имам нужното спокойствие и време за подобни емоции. Дори сега една свещ гори, аз лежа в леглото, пиша на лаптопа и слушам Енигма...гори и една душа, но огънчето, което я палеше угасна и скоро ще се събудя от този сън, защото става студено...ах колко е гадно и сиво и мрачно, но всъщност е нощ аз какво ли очаквам...
е, има и такива моменти