Усмихнатите моменти

тези, в които ставаш сутрин, разтъркваш очи, поглеждаш през прозореца и лицето ти за секунди грейва. От зелените клонки, от слънчевите лъчи, от непознатото детенце тичащо безгрижно под прозореца ти, от прегърнатите двойки минаващи по отсрещния тротоар от това, че си жив и дишаш.

Почти така се събудих днес - с усмивка на лице, надъхана с оптимизъм. Все по - рядко ми се случва в последната година, две. Причините за хубавото ми настроение са доста, а може би и няма конкретни такива. Просто идва лято, птичките пеят, дърветата разцъфват, слънцето грее все по - силно, ходиш по - разсъблечен, наближава времето за море (макар и тази година да го пропусна, остави ме да помечтая сега!), вълните, плажа. А понякога ми трябва много мъничко - една среща, която се състоя вчера през деня с един почти непознат, един приятен разговор и за накрая едно пожелание - "Усмихвай се повече". Нещо, което толкова много ми повлия :-). Друга причина е и това, че оздравях от повалилата ме ангина, може би и това, че след 3 -4 години безрезултатно лутане вече знам от къде идват припадаците и непрекъснатото ми главоболие - нещо, което няма да се оправи и е вродено, но да ви кажа когато след толкова години чуеш една ясна диагноза се успокояваш. Поне знаеш какво ти е. И от известно време не ме е боляла глава, вероятно, защото...се успокоих.

А и вече 3 седмици съм в почивка (една, от които бях болнични), не работя или поне не работя ежедневната ми работа, защото местим офиса. Имах време да си почина, да прочета някоя друга книга и продължавам да го правя, дори обърнах внимание на хилядите гигабайтове музика, които непрекъснато свалям и никога не ми стигат часовете, за да ги изслушам. Днес смятам да възобнова тренировките по тае бо, които принудително спрях заради възпален лимфен възел. Чувствам се някак спокойна, организирала до някъде хаоса в сърцето си и продължавам напред! :-))

Остана ми още малко да бъда щастлива след като си купих лаптоп. Един iPod или друг вид mp3 player с 2 GB памет ;-)