COLORFUL G@RDEN :-)

Моите мисли, онова което ме вълнува, впечатлява, тревожи и радва, което ме прави щастлива и тъжна и все пак това е моя живот, така както аз го виждам! Онази част от ежедневието ми, която искам да споделя с вас!

16 май 2006

Усмихнатите моменти

тези, в които ставаш сутрин, разтъркваш очи, поглеждаш през прозореца и лицето ти за секунди грейва. От зелените клонки, от слънчевите лъчи, от непознатото детенце тичащо безгрижно под прозореца ти, от прегърнатите двойки минаващи по отсрещния тротоар от това, че си жив и дишаш.
Почти така се събудих днес - с усмивка на лице, надъхана с оптимизъм. Все по - рядко ми се случва в последната година, две. Причините за хубавото ми настроение са доста, а може би и няма конкретни такива. Просто идва лято, птичките пеят, дърветата разцъфват, слънцето грее все по - силно, ходиш по - разсъблечен, наближава времето за море (макар и тази година да го пропусна, остави ме да помечтая сега!), вълните, плажа. А понякога ми трябва много мъничко - една среща, която се състоя вчера през деня с един почти непознат, един приятен разговор и за накрая едно пожелание - "Усмихвай се повече". Нещо, което толкова много ми повлия :-). Друга причина е и това, че оздравях от повалилата ме ангина, може би и това, че след 3 -4 години безрезултатно лутане вече знам от къде идват припадаците и непрекъснатото ми главоболие - нещо, което няма да се оправи и е вродено, но да ви кажа когато след толкова години чуеш една ясна диагноза се успокояваш. Поне знаеш какво ти е. И от известно време не ме е боляла глава, вероятно, защото...се успокоих.
А и вече 3 седмици съм в почивка (една, от които бях болнични), не работя или поне не работя ежедневната ми работа, защото местим офиса. Имах време да си почина, да прочета някоя друга книга и продължавам да го правя, дори обърнах внимание на хилядите гигабайтове музика, които непрекъснато свалям и никога не ми стигат часовете, за да ги изслушам. Днес смятам да възобнова тренировките по тае бо, които принудително спрях заради възпален лимфен възел. Чувствам се някак спокойна, организирала до някъде хаоса в сърцето си и продължавам напред! :-))
Остана ми още малко да бъда щастлива след като си купих лаптоп. Един iPod или друг вид mp3 player с 2 GB памет ;-)

5 Comments:

  • At 16 май, 2006, Anonymous Guess Who? said…

    На мен пък днес ми се прецака mp3 плеъра, а деня обещаваше да е добър... но не би, може би е както си го направиш.
    Радвам се че вече се чувстваш по-спокойна и щастлива, ще трябва да обясниш как го постигаш, иии ако не е нагло едно пипане... защо точно 2GB за mp3 плеъра?

     
  • At 17 май, 2006, Blogger Flower-che said…

    Ами защото вече имам външен хард диск и пресметнах, че 2GB ще са ми достатъчни. Преди исках 30GB, за да мога да си пренасям всичките песнички, но вече не ми е нужен.
    А за другото - и аз не знам как го постигам. При мен тези неща са доста временни явления, така че аз не съм добър учител. Ще видиш утре - едва ли ще ме държи още.

     
  • At 17 май, 2006, Blogger Flower-che said…

    Охоооо, аз сега се сетих за твоя mp3 player. И аз тъжа за него, защото беше част и от мен по едно време. Аз миналата година май ходих с него във Варна? :-) Какво му се е случило?:-(

     
  • At 18 май, 2006, Anonymous Guess Who? said…

    прецакаха се едни много хубави и стилни слушалки на Philips, които си бях купил специално за него, но всяко нещо като се ползва се изхабява, иначе машинката си работи с пълна пара

     
  • At 01 юли, 2006, Anonymous Teri said…

    Усмихнатите моменти са едни от най-красивите в живота. Аз лично черпя енергия от усмивките на хората, често се старая да ги предизвиквам. Не, това не е егоизъм, не съм някакъв дето изсмуква усмивките и доброто настроение. Просто една замечтана усмивка, която видиш, дори и да е носена от непознат може да те зареди с енергия.
    Веднъж се прибирах с автобус. Беше преди 6 години. И на Орлов Мост се качи едно момиче, което на спираката бе изпратено от едно момче. Това момиче грееше, дори не се сети да се хване за дръжка, а само стоеше и се усмихваше замечтано. Не можех да откъсна поглед от нея. В един момент се усети и се хвана за една дръжка, прегърна я като любимия, който беше оставила на спирката и отново зарея поглед. Една такава замечтана усмивка може да ти даде много, да възвърне вярата ти в красивото, нали?
    Обожавам лятото. Обожавам някоя птичка да почне да пее, друга да се обади и накрая да се получи един хор от птичи песни. Гугутките да се разхождат важно-важно - все ми приличат на някакви "господа" :)
    Врабец да се стрелне, да отнеме хлебчето от биещите се гълъби и да отлети. Коричката може да е по-голяма от врабеца, но ти гледаш как лети една голяма кора хляб :) Еххх, лято! Както казах, обожавам го :)

     

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home