"Край река Пиедра седнах и заплаках" 2

Вече завърших книгата. Тук излагам още няколко откъса. Книжката е приятна за четене, но ако не се говореше толкова за Бог, Дева Мария, църкви и др. подобни щеше да ми хареса повече. Не, че имам нещо против, но не съм чак толкова вярваща и набожна. Има моменти, в които се замислих и като цяло останах с положителни мисли след прочита, пък какво по - хубаво от това :-).

"...Любовта е пълна с капани. Когато поиска да се прояви, показва само светлата си страна и не ни позволява да видим сенките, които хвърля светлината..."

"...Няма нищо по - дълбоко от любовта. В детските приказки принцесите целуват жаби и те се превръщат в принцове. В реалния живот принцесите целуват принцовете и те се превръщат в жаби..."

"...Да обичаш е опасно...Да обичаш е като наркотик. В началото изпитваш чувство на еуфория, на пълно отдаване. После, на следващия ден, искаш повече. Все още не си се пристрастил, но усещането ти е харесало и вярваш, че можеш да овладееш положението. Мислиш за любимия човек две минути, а после три часа забравяш за него.

Постепенно обаче свикваш с този човек и ставаш напълно зависим от него. Вече мислиш за него три часа, а го забравяш две минути. Ако той не е наблизо, изпитваш усещането на наркоман, който не е успял да се снабди с наркотик. И в този момент ти си в състояние да направиш абсолютно всичко заради любовта, така както наркоманите крадат и се унижават, за да получат това, от което се нуждаят..."

"...любовта винаги е нова. Няма значение дали обичаме веднъж, два пъти или десет пъти в живота си - винаги се оказваме в непозната ситуация. Любовта може да ни отведе в ада или в рая, но винаги ни води на някъде. Трябва да я приемем, защото тя е храната на нашето съществуване. Ако откажем да го сторим, ще умрем от глад под отрупаните клони на дървото на живота, защото няма да сме посмели да протегнем ръка и да откъснем плодовете. Където и да се намираме, трябва да търсим любовта, дори това да означава часове, дни и седмици на разочарование и печал. Защото в мига, в който тръгнем да търсим любовта, тя също тръгва към нас..."

И нещо, което изпитвам в момента на гърба си с пълна сила и наистина се изненадах колко точно ситуацията е описана в книгата: "Да чакаш боли. За забравиш също боли. Но да не можеш да вземеш решение е най - тежкото страдание"

Един съвет, който една жена дава на главната героиня - Пилар, в края на тази история: "...Любовта остава. Само мъжете се сменят..." :-))

Днес дочитах последните думи докато се возех в рейса към Военна болница и наистина се почувствах оптимистично настроена след последните реплики. В разговор между двамата главни герои мъжът се обърна към жената:

" - Върви да си вземеш нещата. Мечтите изискват много труд."