без заглавие, защото не мога да го измисля

Окончателната диагноза за съжаление е задна шийна мигрена, в следствие на което ми се притискат кръвоносните съдове и се получава недостатъчно орусяване на мозъка. От там главоболието и пристъпите. И точно затова когато ми е лошо трябва да си легна и да си държа главата на ниско, за да увелича притока на кръв. От това нещо са почнали да ми се образуват шипове, чийто брой постепенно ще се увеличава, а големината им ще нараства. Сега три месеца трябва да пия някакви хапчета за разширяване на кръвоносните съдове, и след това съм на контролен преглед, но общо взето няма лечение има просто поддържащи лекарства. Много гадно се почувствах когато днес излезнах от кабинета, а после и от болницата. Вървях замислена бавно по пътечката към спирката на рейса, наблюдавайки хората по улиците и усещах как постепенно губех стимул за каквото и да е. Няма да се дам. Една болест няма да ме покори, ще се боря докато мога. Пред лекарския кабинет станах свидетел на разказа на две човешки истории и се почувствах още по - безсилна. Но - ще живея, а какво по - хубаво от това! Ще трябва да внимавам с доста неща, но ще се оправя. Почти 90 % от населението страда от някакво заболяване, ако седнем да се отчайваме до никъде няма да я докараме ;-)

Едно единствено нещо ме радва цял ден - че все пак след 3 години поне ми поставиха диагноза, нещо което липсваше до сега.

Иначе еуфорията със смяната на офиса продължава - почти го опразнихме. Тъжна картинка.