Резюме от последните дни

Няколко дни не пиша, защото се чудя как да изразя чувствата и събитията, които ми се случват, а и толкова мисли са нахлули в главата ми...

Свърших вече с моите лекари, всичко си изясних покрай главоболието, пристъпите, ангината, даже си направих снимка на белия дроб за успокоение. За месец, два обиколих толкова лекари, че вече ми се плаче :-(.

От понеделник започвам физиотерапия 3 седмици. Купих си ортопедична възглавница, още не мога да свикна с нея и заспивам малко трудно. Ето и нещо интересно, което научих от двама лекари. Преди две седмици първия невролог, който посетих ми зададе много въпроси. Той има две специалности невролог и психиатър. Заговорихме се нещо и аз споделих с него, че непрекъснато сънувам, много дълбоко и сутрин се будя много вглъбена в съня, с отварянето на очите си чувствам една ужасна умора и съм ама много неадекватна (което за мен не е обичайно, защото обикновено се разсънвам почти веднага след като стана от сън и почвам да пея :-P), сякаш известно време съм живяла друг живот, в друг свят. Той ми зададе само един въпрос - дали сънувам цветно, имам ли цветове в съня си. Аз, като че ли винаги съм сънувала в черно - бяло. Толкова неща си говорихме, че забравих да го попитам какво означават цветовете и каква е разликата. Но онзи ден бях при личната ми лекарка, с която се разприказвахме за интересни неща и я попитах. Тя ми обясни, че когато сънуваш в черно - бяло, значи преживяваш нещата емоционално (УЖАСНО ВЯРНО!), когато в съня ти присъстват цветове по - скоро се явяваш като страничен наблюдател, без да обръщаш особено внимание на всеки детайл. Всъщност аз до скоро не бях така - винаги съм сънувала, но никога не съм се чувствала така. Това ми се случва от около два месеца и наистина е много неприятно. Сега като се събудя сутрин по 40 минути лежа и се чудя какво става, осмислям съня, превъртам го като на лента и разглеждам всяка подробност под лупа. Говорихме си за разликата между психолог, психиатър и психоаналитик.

Но настроението ми наистина е много моментно. Излезнах от лекарския кабинет усмихната и изпълнена с оптимизъм, че ще се оправя, но вчера и днес усмивката ми пак се загуби. Може би покрай работата ми, макар и в момента да не работя по обичайния начин, може би заради решения, които толкова месеци вече не мога да взема, може би заради наближаващия утрешен ден, свързан с един спомен от преди точно 1 година, по който повод написах разказа "В просъница", може би покрай някой, който ужасно много ми липсва... Тази сутрин се събудих и лежах 1 час и 45 мин и просто си мислех...за сватбата на моята добра приятелка, за предстоящата сватба на един бивш съученик, за един аборт, за който разбрах вчера, за детето на друга моя приятелка, за нещата от живота и аз в него. В това състояние обаче всеки ден карам и кола и все по - често се хващам в разсеяност, слушам някоя песен (защото не мога без музика!), гледам напред, карам напред и пред себе си виждам само пътя, нищо друго и става все по - зле! А знам, опасно е, с това шега не бива.

Вчера пак направихме опит да се съберем бившия клас (за предишната среща писах тук, тя беше почти безпаметна ;-)), но повечето бяха по морето, Гърция и т.н. затова се видях само в 4-ри съученички. Поклюкарстваха, рядко ставам свидетел на подобни разговори, но е интересно да слушаш като страничен наблюдател. Не казах нищо почти през цялото време. Но прекарах добре, разсеях се. Мисля, че пак ще се срещнем скоро.

През почти изминаващата седмица ходих и за първи път на солариум. Да, знам колко е вреден, но исках да опитам. Сега обаче се зарибих, а бях напълно убедена, че от веднъж няма да има никакъв ефект. Нищо подобно, къде съм си по принцип мургава, сега съм с още по - бронзов тен и много му се радвам. Мисля утре пак да отида :-), то си е готино - лежиш си, един вентилатор ти духа приятно, пръскаш си водичка ако искаш, слушаш си песнички :-)

Днес пък изпълнявах ролята на ел. техник в новия офис. Понеже нямаше кой помолих баща ми да ми покаже как да си сменя контактите и ключовете. За сега научих само правилата за контактите, но съм голям майстор, занулявам като правя мост от допълнителен кабел, защото тези българи пак са си оставили ръцете като са ги изработвали. Ключовете са дело на татко. Но не е кой знае каква философия :-), даже и за една жена, така, че утре, ако остана без мъж (а такава вероятност съществува) не ме мислете ;-))