Детегледачка за 1 ден

Днес се наложи да гледам детето на една приятелка. За разлика от Холандия обаче тук нещата стояха по различен начин, защото това дете ме обожава и аз също го обичам. От малко е свикнало да ме вижда, често пита майка си (моя бивша съученичка) за мен, винаги когато се обадя по телефона то иска да говори с мен, и от миналото лято пита кога ще ходим на море с кака Цвети :-)) Въпреки, че това детенце отдавна ми е легнало на сърцето, Ина винаги ми се оплаква, че хич не я слуша. Още от понеделник от както разбрах, че в сряда ще гледам малката се чудех какви забавления да й измисля. Бях решила да я заведа в парка, да си поиграем, от там пеша да се разходим и да отидем до майка ми, където да я нахраня и да я сложа да поспи малко, а после да ядем сладолед в Мак Доналдс. Но както винаги когато човек си прави планове - това не се случи. Времето беше ужасно горещо и задушно. Отидох с брат ми и негов приятел до едно кафе с играчки. Там Ивонка много си игра, люшках я на люлките, пързаляхме се на пързалката, пихме сокче от портокал и слушкахме кака Цвети и батко Жоро.

После в къщи си направихме обяд и си поиграхме малко. Влюбени в едни играчки решихме да се снимаме :-) И се почна щракането.

Един от избранниците беше пингвинчо:

После с мечето на кака Катя:

и с кучето:

Ако имам дете толкова ще го снимам, че като порасне или ще стане фотомодел (за което пак бих се радвала, защото това винаги е било моя несбъдната мечта) или няма да иска да погледне фотоапарат.
Направихме си и обща снимка за спомен от деня прекаран заедно:

Дойде време и за следобедната дрямка и аз пак се възползвах от случая. Децата спят много сладко (поне тези, които аз съм виждала):

После се върнахме при мама, разказахме й как сме се забавлявали цял ден, какво сме папали, колко много сме слушкали и много се харесахме с нейните очила. Този път сама поиска да я снимам. Има напредък и първи стъпки на бъдеща манекенка ;-):

Прекарах си чудесно, мислех да ходя да тичам, но съм уморена пък и днес достатъчно търчах по лапето. Един различен ден! Излезнах от реалността за 6,7 часа :-).

Привечер излезнахме ужким да пием кафе с Ина и Ивон в комплект, но се озовахме на детската площадка срещу моя блок, люпейки семки. Появи се една съседка и ме попита дали съм ходила на море :-P. Явно солариума вече си казва думата, а аз все

още си мисля, че има накъде!