В просъница

Тя бе отседнала в таванската стая на луксозен хотел. Днес те се виждаха за първи път след дълго време. Денят беше мрачен и леко дъждовен за месец май, затова решиха да прекарат целия ден в хотелската стая.

Не след дълго вече лежаха на леглото на известно разстояние един от друг. Изглеждаха като непознати, а общуваха отдавна и телата им сега трепнеха. В очите му - големи и сини, можеше да се прочете малка доза страх и неувереност, което я озадачаваше. Той я гледаше с изпиващ поглед, без дори да примигва, сякаш да не пропусне и миг. Искаше да запомни всяка подробност, всяко движение, всяка извивка от нейното тяло, запечатвайки завинаги в съзнанието си този момент. За първи път някой я гледаше така. За първи път от дълго време тя се чувстваше щастлива и започваше истински да се влюбва.

Двамата лежаха така продължително. И не спираха да говорят - за нея, за него, за дъждът, който не спираше да ръми, но това днес не ги подразни. После се върнаха месеци назад, за да си припомнят денят на първата им среща.

Сърцето му биеше по - силно от нейното и тя можеше да го усети. Той бе развълнуван и объркан, в сърцето му се наместваха отдавна забравени чувства. Днес се чувстваше различно. Беше завладян от интонацията на говора й, от уханието й, от нежната й кожа и силно къдравата й коса. Едва сега за първи път тя се почувства като истинска принцеса, както само той я бе наричал. Той потърси ръката й и я намери. След това силно я притисна към себе си и движението му говореше, че никога не искаше да я изгуби. Поиска я само за себе си. Тя почти потрепери и почувства това и у него. Започна да я целува навсякъде, сякаш дълго бе чакал този момент. Обсипа всяко милиметърче от тялото й с ласки. Тя все повече се отпускаше, беше изгонила всички мисли от главата си и се опитваше да се отдаде изцяло на това изживяване. След кратко той се почувства напълно обладан и безсилен да спре, каквото и да му стуваше това.

Те нямаха възможност да се срещат често, защото живееха много далеч един от друг. Отдавна чакаха тази среща, но никой не предполаше, че отношенията им ще се развият по този начин. Днес, като че ли и времето беше спряло. Имаха да си кажат толкова много неща. Те никога не бяха общували на живо, освен на първата им среща. Помежду им седяха толкова много недоизяснени въпроси. И двамата бяха несигурни и плахи, но сякаш един до друг със взаимна подкрепа бързо забравяха за нещата, които ги притесняваха. Тя бе докрай откровена, а не от хората, които пестяха приказки и не смяташе това за слабост - напротив! Макар изпълнена със съмнения, едно вече беше сигурно - силни чувства бързо и трайно намираха място в сърцето й. Изпитваха огромно желание да бъдат заедно. Успяваха по детски да помечтаят, нещо на което той я научи, а след това дълго филособстваха за живота. Той я харесваше толкова много.

След раздялата с предишния си приятел, тя заключи сърцето си. Беше сигурна, че няма да срещне своя принц. Но днес той отстрани катинарчето и вдигна всички прегради. И знаеше точно от какво се нуждаеше.

Търсеше единствено милувки и внимание. Някой, който тръпне щом я докосне, някой, чиито очи грейват щом я погледне, някой, който достойно да я подкрепя и обича. Нищо друго. Но все още изпитваше страх. Очевидно беше наранена.

Но в разказите си тя не криеше нищо - спомени, желания, мечти, колебания...говореше и не спираше. Беше усмихната и сега нищо не можеше да засенчи настоението й. А той я гледаше с все същите широко отворени очи, замислен и непримуден. Беше трудно да прочетеш мислите му, а тя изгаряше от любопитство и несъмнено му вярваше.

Той не преставаше да я гали и тя вече се стичаше като капки карамел.

Изглеждаха зажаднели за нежност и толкова много си допадаха. Прекараха така целия ден, сякаш знаеха, че това е последния път, в който се виждаха.

Живееха твърде далеч!