COLORFUL G@RDEN :-)

Моите мисли, онова което ме вълнува, впечатлява, тревожи и радва, което ме прави щастлива и тъжна и все пак това е моя живот, така както аз го виждам! Онази част от ежедневието ми, която искам да споделя с вас!

24 май 2006

Тае бо

Няма такъв спорт!
Играла съм 12год. народни танци, тренирала съм 4год. плуване и съвсем малко художествена гимнастика, но се отказах твърде бързо от нея. Така за кеф съм опитвала какво ли не - обожавам кънките на лед, едно време ужасно много карах мини ски, сега вече минах на ски (но не ги владея много), ролерите също са ми любими, обичам и до днес да играя тенис на корт, с три думи (за да не са две, че много изтъркано стана;-) ) луда съм по спортовете.
Но тае бо - то е велик спорт. До сега нищо друго не ме е зареждало по този начин. Чувствам се като перце след тренировка, чувствам че мога да повдигна цяла планина, че имам сили три дни да купонясвам без да лягам (което вече отдавна не ми се отдава). Когато първия път ми казаха: "Хайде да отидем на тае бо" бях доста резервирана. Звучеше ми като бойно изкуство и хич не ми се нравеше. Скоро след това разбрах, че това е, което ми трябва! Тае бо всъщност са упражнения за цялото тяло със съвсем малко елементи на бойно изкуство от сорта на махове, ритане и т.н. За целия ми ентусиазъм вина има и инструкторката. Дария играе с такъв хъс, влага толкова техника и точно когато си мислиш "не мога вече" тя засилва темпото и само отстрани да я гледаш пали в теб желанието да продължиш. Да не говорим за перфектната фигура. Не завиждам, че е слаба, нейното тяло е изваяно от тренировки, като нарисувано. Е не всичко е от тае бо - то, всъщност в детсвото тя започва с художествена гимнастика. Освен това е много готин човек, винаги усмихната, отворена за разговори, емоционална, май и нейния живот е едно бекрайно приключение, което ми напомня донякъде за моя и затова много и се радвам.
Бях прекъснала тренировки за месец и половина поради здравословни проблеми. Но вчера твърдо реших пак да почна. Снощи тичах, а днес беше време за тае бо. Имах малко работа през деня с едни нови клиенти, но жегата ме скапа тотално (и се сетих за морето, вълните, плажа, слънцето...). Следобяда вече се чудех как ще отида на тренировка, чувствах се сломена от умора, прибрах се в къщи с идеята да почина, но се заседях на компютъра и отиде почивката. Час преди да започне тренировката все още бях в къщи и размишлявах, да отида или не? Реших да не ходя, а после си стегнах сака и тръгнах. При мен трудното е да почна първия път, после няма проблем. Отидох, тренирах 1ч. и съм щастлива, че го направих. После открих, че и в центъра където тренирам има солариум и познайте :-)). Ох, вече ми стана мания, как ще се оправям сега не знам:-(((. Сега се чувствам прекрасно. Естествено след това нямах никакво желание да се прибирам и добре се помотах ;-)
Не мога да обясна дори с думи просто как ми действа този спорт. Защо ли не съм го открила по - рано? За 1ч. забравям всички мисли, това не съм го постигала по никакъв друг начин. Чувстам се освободена и щастлива.
Да е жив и здрав Били Бланкс - създателя на тае бо и Ина, че ме заведе първия път! :-)
За повече информация ето и официалния сайт на Били Бланкс: http://www.billyblanks.com/homepage.asp