Изгубеният сън...в 04.42 през ноща

Явно имам сериозен проблем със съня напоследък. На това ме навежда мисълта, че много вечери лягам и не мога да заспя. Чета смс-и, мисля си за нещо, премислям задачите за другия ден, анализирам разни ситуации и изводи, които съм чула и осъзнала предишния ден, освен това ми е ужасно горещо, сякаш имам температура, защото, ако сега ми е топло какво ли бих правила през лятото. Жегата никога не ми е действала на съня. Всъщност нищо никога не е нарушавало здравия ми сън. Не знам какво става от известно време, всичко се обърна с краката на горе.

Не мога да спра да мисля за натрупалите се безброй много проблеми в работата. Не мога да разбера какъв човек трябва да си, за да не развиваш собствения си бизнес, да ти напишат акт за неподадена в срок данъчна декларация, да допуснеш повече от месец фирмата да не работи, защото не помисли на време за задачите, които само по себе си носи едно (макар и принудително) преместване на фирмата в нов офис. Не знам как човек може да работи против собствените си интересите. Да си се захванал с дейност, в която в днешно време има толкова много хляб и да не работиш, а да лентяйстваш, да пиеш бира от обяд, обедът ти да протича в рамките на повече от час и половина, да лъжеш клиентите, да не вдигаш телефона си, много от срещите ти да пропадат, защото предишната вечер си препил и ставаш с махмурлук. А да си прекалено добър програмист и определено разбиращ от професията си човек. Имаш възможност да направиш луди пари, просто ти трябва една добра огранизация. Това е твоето слабо място и евалата, че си го признаваш (защото и такива хора не останаха), но ти си решил и гласуваш доверие на друг човек, за да ръководи всички тези задачи. Да, но позволи му да го направи и недей непрекъснато да го демобилизираш с несериозното си отношение. Защото имаш вече един изграден начин на живот и кога ли ще се обедя, че навиците ти никога няма да се променят. Тази фирма винаги ще си остане онази малката фирмичка, в която нищо не е наред. Един върши работа за двама, документация изобщо липсва или е наполовина, а финансовата част се води за груба ориентация, просто приблизително. И как нещата ще се оправят, ако вие никога не провеждате събрания, не се събирате и не стиковате работния процес. Нямаш стабилно изградена ценова политика, голяма част от услугите ги правиш на добро сърце, за да си стиснете ръцете на края, важно е лаф да има и нещо на масата. А услугите в днешно време струват най - скъпо! Но ти не съумяваш да поставиш ясни и категорични условия пред клиентите. Защото си ужасно мекошав човек, но с доброта бизнес не се прави. Тук трябват бизнес отношения, добро облекло, за да правиш добро впечатление (понеже мисля, че и това е важно) сериозност, стриктност, дисциплина и яка работа. Тази верига от проблеми просто край няма, то всеки ден се нанизва по минимум още един и така се натрупват.

За това тази вечер лежа и едно от хилядите неща, които не ми излизат от главата е работата. В тази фирма вече едва ли имам бъдеще и трябва да си търся нова работа, а знаем как стои въпроса с намирането на работа в Бг, за това че в България ужасно трудно човек може да се реализира. Само, че прекалено много си харесвам естеството на работа в тази фирма и като, че ли все още храня някакви надежди, че нещата могат да се оправят. Едва ли обаче :-(. Опитвах много пъти, и все си казвах за последно. Но до сега резултат няма. Дали сега, когато отворим новия офис да опитам за последно, какво да правя? Има ли смисъл?!

Не стига, че в личния ми живот всичко е толкова сложно, невъзможно и объркано, а сега и това. И после точно днес на обедната среща, за която писах ме питаха защо не се усмихвам вече? Дали бих могла да го правя, вече дори не съм сигурна? Загубих желание, сега съм тъжна, замислена, обременена от толкова много неща. Някой скри усмивката от лицето ми и я грабна за дълго време. Моят живот винаги е бил пълен с емоции. И сега е така. След един изпълнен с приключения ден си мисля, че съм забравила всичко, че се оттърсвам от мислите за изгубената любов, но все още ги нося в себе си, щом пиша този пост сега...и не мога да заспя