COLORFUL G@RDEN :-)

Моите мисли, онова което ме вълнува, впечатлява, тревожи и радва, което ме прави щастлива и тъжна и все пак това е моя живот, така както аз го виждам! Онази част от ежедневието ми, която искам да споделя с вас!

15 декември 2006

Бурна и весела седмица

Налага се да я опиша по - накратко, защото толкова неща се случват, че първите вече почвам да ги забравям :-). При това ще говоря само за това какво ми се е случвало след работно време. В работата също има нови неща и това е многото работа. Ама толкова много, телефоните звънят един през друг, едвам отговарям на всички обаждания. Не мога да направя нищо за себе си през работно време, което определено не ми се е случвало. Даже нямам време за лични разговори. Нооо не казвам всичко това, за да се оплаквам. Даже напротив. Изключително много се радвам. Така се чувствам полезна, уморена на края на работния ден (но поне знаеш, че е от работа, а не от висене) и се радвам, че нещата потръгнаха, а причината вероятно е очевидна - наближаващите празници.
И да започнем от понеделник, когато както обичайно трябваше да ходя на тренировки. Да но отидох до Мола за едни дънки и така се замотах, че а сега да тръгна, а след малко и в крайна сметка не успях. Вместо това ходихме в майка ми и баща ми на вечеря. Вторник ми е абсолютна мъгла - къде ходихме, какво правихме, изобщо не помня какво се е случвало този ден. В сряда -ден, в който отново съм на тренировка ми се заявява, че не мога да не отида на рождения ден на Любето. Въпросът в прав текст беше - и кой е по - важен? Естествено, във всеки случай не мога да пропусна тренировките за втори път тази седмица. Едвам свършвам работа, на бегом купувам страхотен подарък, на бързо влизам в магазин за дрехи и си купувам туника за вечерта, после търча на тренировки, после към вкъщи да се оправя и в 10.30 успешно качам в заведението на Любо. Ето снимка с рожденника (макар че с него може и да сте виждали някакви снимки от онзи хотел, в който ходихме на Витоша пролетта):



По пътя установявам, че съм си забравила портмонето с всички документи в сака от тренировките. В кръчмата сварвам над 30 души вече на градус и добре развеселени. Музиката дъни яко. Срещам едни приятели на Калин и малко се поучудвам. Доста неподходящ момент, ама какво да се прави. Ако нещо до сега е било тайна, то вероятно вече всичко се знае и се видя, но не ми пука. Точно те ме закарват до нас, взимам документите и се връщам. Вечерта е доста интересна и пълна с емоции. Тръгвам си в 2, леко издразнена. Лягам, ставам, сякаш изобщо не бях спала, умирам за сън та две не виждам. Цял ден лудница. Вечерта пак навън. Гледах Deja vu (много як филм) в мол ъф София, прибирам се пак в 2 и нещо. Коя ли вечер подред? Лягам, будя се, ставам, излизам. Днес откривахме ново заведение. Вечерта ужким трябваше да ходя на тренировки, кръстницата ми звънна - в София е, ще спи в нас. Имам ужасно много работа и не знам кога точно ще мога да се измъкна. Една банда тази вечер ще ходим да разгледаме другия нов мол - Скай център. За по - късно се опитахме да направим резервация за "Червената къща", места няма, но ние сме упорити и ще отидем пък. Очертава се вечер пълна със смях. Утре на испански, вечерта сме канени на парти в пиано бар "2night" с колегите. Неделя най - вероятно ще е велика вечер, нощ и т.н., а понеделник съм почивкааааааааа, но с хиляди планове. Очаквайте още новини. За вас предава flower-che ;-)
Весел уикенд!

2 Comments:

  • At 17 декември, 2006, Anonymous Анонимен said…

    хей страхотно!!! Новите неща които пишеш са много интересни. Блога става наистина много личен и невероятно готин. А със снимчиците всичко просто заспива... искам да чета и гледам още и още и още...
    Радвам се че ти се случват доста интересни събития, защото ти го заслужаваш, надявам се новата година да е най-добрата ти в живота и ти го желая искрено.
    Аз за съжаление отново изоставам с хилядите ми задачи, даже пропуснах един изпит и затова се залавям усилено за работа, за да ми остане и на мен време за веселие (дали?!)
    Поздрави!!!

    P.S. Deja Vu e готин филм наистина. Изпипан. Но за съжаление познах още в първите 20 минути какво ще стане накрая :-( Напоследък все по-рядко правят изненадващи филми...

     
  • At 20 декември, 2006, Blogger Flower-che said…

    Благодаря ти за хубавите думи. Винаги съм ги оценявала!
    Не мисля обаче, че твърдението ти, че блога ми става много личен е съвсем правилно. Тук пропускам доста неща, които не мога да кажа и много преживявания не описвам. Снимките също не мисля, че са толкова лични. Рядко пиша нещо супер лично и доста внимавам в такива моменти. Нали знаеш злите езици. Но блога пък ме научи да бъда още по - откровенна.
    Дано и на теб ти се случват само хубави неща през новата година.
    Относно филма мен нищо в живота не може да ме изненада толкова вече камо ли на филм. Нормално - happy end :-)

     

Публикуване на коментар

<< Home