От година на година

(или как се срещнах с Иво година по - късно)
За миналата Нова година бях в Австрия и там на улицата се запознах с Иво и семейството му. Разхождахме се заедно, ходихме по музеи, пихме кафенце и т.н. Видяхме се още веднъж или два пъти не помня. Намерихме общи теми, по - късно няколко пъти говорихме в чата (защото той живее в Щатите), но съвсем на кратко поради липса на време и така до вчера, когато се видяхме. Той е в Бг сега и се обади да се видим. Честно казано много се зарадвах. Странно е, имах чувството, че го познавам от години, а съм го виждала само няколко пъти. Не знам просто има хора, с които се срещаш и можеш да не спреш да говориш и винаги има какво да си кажеш. Аз съм си общителна , но въпреки всичко не със всеки е приятно да си говориш. Вчера беше готино, защото се разходихме из нощна София, а това колкото и да ми харесва го правя все по - рядко. После щяхме да ходим до Романса, но се оказахме в една пицария. Аз не млъкнах цяла вечер, той не знам с какви ли впечатления е останал :-)))) Лошото е, че днес пак беше работен ден и трябваше да ставам рано, а бях много уморена и ми се спеше сутринта. Но за хора, които имаш възможност да виждаш толкова рядко, а ти е така приятно си заслужава и пак да го направя. Пък другата Нова година може пак да се видим ;-). Така или иначе цял живот няма да ми стигне да се наспя и вече спрях да се опитвам дори.