COLORFUL G@RDEN :-)

Моите мисли, онова което ме вълнува, впечатлява, тревожи и радва, което ме прави щастлива и тъжна и все пак това е моя живот, така както аз го виждам! Онази част от ежедневието ми, която искам да споделя с вас!

26 декември 2006

Една чудно щура и красива вечер

Така бих описала вечерта на 21-ри декември. А нямаше да излизам. И даже си вярвах! Но в 22ч. вече пътувах в колата към центъра. Е, все ми се бяха случвали щури случки, но в 22.30 кънки не бях карала. Бях облечена по - скоро официално и облеклото ми съвсем не беше подходящо за подобни преживявания, но както сами разбирате това не беше достаъчно да откажа покана за кънки. Радвам се, че и в София (и не само) вече построиха 3 открити ледени пързалки, защото съм луда по кънките! Помня още как се радвах миналата година на пързалката в Амстердам. Но ето, че вече и тук си имаме! Посетихме тази, която се намира пред народния театър Иван Вазов:



Беше страхотно! Още повече, защото тази година карам за първи път. А и заради всички други причини! Карахме до полунощ, когато Ивчо изведнъж заяви "пуши ми се наргиле"! Направо ме втрещи как изобщо му дойде на акъла. А де, къде обаче има наргиле в София? Оказа се, че отговор на този въпрос не мога да дам аз, а човек който от 13 години не живее в Бг. Срамота! Ами така де, аз наргиле съм пушила само веднъж и то във някакво заведение във Вашингтон, което беше известно именно с това. В София не ми се е допушвало, което съвсем не означава, че не се напуших и не пийнахме тази вечер :-D.



И да знаете този бар Оскар е много готино местенце. Музиката, наргилетата, интересния интериор, приятния персонал, прекрасните коктейли са нещото заради, което скоро време пак бих отишла. Всичко беше много празнично (и нямаше как да не е, та нали празници се задаваха). По стените имаше доста интересни елементи:



от тавана висяха хиляди коледни играчки, върху бара от синджири беше изградено нещо, което наподобяваше покрив:



Изобщо много готино и много стилно! Изприказваха се хиляди приказки (ние и без това имаме да си наваксваме с приказките) и се смяхме ужасно много.
Иво го удари на експерименти:



Аз по едно време на вечерта, а може би по - правилно би било да кажа по едно време на сутринта се усмирих явно малко поуморена:



Яка вечер се оказа. Само дето беше четвъртък, не знай коя подред безсънна вечер (ако 3,4 часа го имаме за сън), а аз се прибрах на другия ден в 9 и нещо сутринта, хвърлих си един душ, отидох на работа, а вечерта се очертаваше тежка заради фирменото парти :-)