Вечните въпроси, които напоследък си задавам

Докато тия дни разсъждавах върху човешките взаимоотношения в неделя си пуснах поредната серия на Секса и града и се оказа, че не само аз си задавам вечните въпроси. А за да разберете за какво става въпрос ще изложа тук няколко достатъчно показателни цитата от филмчето:
- Дали наистина някога съм обичала Тузара или бях пристрастена към болката? Финната болка да искаш някой, който е така неодстижим...и просто така се освободих от г-н Тузара. Бях свободна.
Но в това нямаше нищо хубаво.

или пък този:
- Дори и да имаш връзка трябва да продължаваш да играеш. Ние прекарваме детството си играейки игри. Всички те дали са само примери за игрите, които ще играем като възрастни? Бяха ли връзките просто големи шахматни мачове: стратегически ходове, противоудари...всички измислени да държат противника ти извън равновесие докато ти спечелиш? Имаше ли такова нещо като честна връзка? Или беше истина? Трябва ли да играеш игрички, за да просъществува връзката ти!?