Ежедневие

И последния ден от работната седмица мина в пълна лудница. Изобщо тази седмица се сбърках от работа, но не се оплаквам де. Имаше доста напрежение, емоции, нерви, но нали има някакво дейстиве не седя на едно място. За мен, като че ли това е най - важното. Аз просто не мога да стоя на едно място. Трябва винаги да има някакъв екшън, нещо да се случва.
А напоследък се случват все нови и интересни неща. Снощи пак се прибрах в 1 и нещо, хем знаех, че днес съм на работа. Не усещам как минава това време, не ми стига деня да свърша всичко, което искам. Но няма как. В последния месец, като че ли нямам особено желание да се прибирам в къщи, затова и много не го правя. Май вече и тренировките до 10 не ми пречат да се запилея нейде след това. Нещо, което преди използвах за оправдание :-).
Другият въпрос, който ме вълнува е: каква е тази мъгла навън и как успява да се задържи вече може би втора седмица подред по цял ден, няма ден, няма нощ все е ужасно мъгливо и влажно. Такова чудо в България до сега не бях виждала. Бива, бива ама...
В последно време много се смея, все ми е забавно и весело. Те хората са казали "много хубаво не е на хубаво", но дано пък този път ме размине, защото в последната година, две си бях забравила усмивката и сега установявам, че ми е липсвала.