COLORFUL G@RDEN :-)

Моите мисли, онова което ме вълнува, впечатлява, тревожи и радва, което ме прави щастлива и тъжна и все пак това е моя живот, така както аз го виждам! Онази част от ежедневието ми, която искам да споделя с вас!

24 октомври 2007

Офф

Както се разбира пак ще се оплаквам!
Днес имах финансов одит от Гърция. Готвим се от понеделник за него. Снощи си легнах с главоболие и сутринта станах с главоболие. Много ми беше напрегнато тези дни. Постарах се всичко да е окей, постарах се да бъда спокойна и знаех, че ще бъде така. Защото не съм от хората, които се шашкат и панират. Но точно това ми се случи днес когато гръка влезна в магазина. И за малко да имам проблем. Поиска да ми засече касата и тя не излезна, защото имах един странен случай днес - касова бележка от януари, днес й правих кредитно, пък тя беше със смесено плащане - с карта и в брой, накарая върнах и 225лева на един клиент и изобщо.....сложна ситуация. А тези неща не се отразяват в касовия апарат само в нашата система, защото не са кеш плащания. А аз му пуснах отчет за състоянието на касата от касовия апарат и се оказа, че не съвпадат сумите. И тогава се притесних, защото и с тия финансови термини на английски не съм много наред и ходи обяснявай ситуацията. Реално всичко си е окей, няма никакви далавери, просто трябваше да му обясня и се притесних. Пък и имаме начално салдо, с което почваме всеки ден, и с него приключваме.
Кофти работа и всичко стана в края на работния ден след чакане цял ден. То като чакаш. чакаш, накрая като му дойде времето така става.
И сега се чувствам като парцал. И за какво. За едната работа. Не виждам в нищо смисъл. Животът ми като, че ли е еднообразен, а винаги съм си мислила, че живея доста динамично. И всичко е идвало именно от подобен род ексцесии, които правят денят активен. А то реално нищо интересно не се случва.

2 Comments:

  • At 24 октомври, 2007, Anonymous Анонимен said…

    Доколкото разбирам си се справила със случката. А каква е другата работа, за която споменаваш?

     
  • At 25 октомври, 2007, Blogger Unknown said…

    Цвети, на всеки се случва да се притесни. Аз също не съм от паниращите се, но и на мен понякога ми се случва. Важно е нещата да завършват добре :)
    Поздрави и се радвайна топлото време ;)

     

Публикуване на коментар

<< Home