Малко по - ведро

Като, че ли видях в далечината на тъмния и дълъг тунел проблясъци светлина.
Какво ли ми трябваше да си отварям служебния мейл в събота, за да видя, че от този понеделник се подновяват мийтингите всеки понеделник. В изминалите два месеца ги отлагахме заради многото работа покрай 15 септември.
Относно работата - идва времето на големите промени. Предстоят доста новости от международен характер. Проведох и така искания от мен разговор, за който доста време събирах смелост, относно моето бъдеще в тази фирма и бих казала, че нещата, които чух и разбрах ми харесаха като цяло. Естествено всичко тепърва предстои.
И въпреки проведената 3 часова среща, след която главата ме болеше все пак малко ми проблесна пред очите. Тръгнах със стоката към Бизнес парка едва към 5.20, твърде късно! В крайна сметка това, което винаги съм твърдяла отново се оказа истина. Най - лесно е да станеш и да си тръгнеш (както аз бях на крачка да направя в най - скоро време), но по - трудно се оказва да останеш, да се задържиш и да успееш. А и не съм от хората, които лесно се отказват, въпреки, че евентуалните ми бъдещи действия щяха да сочат точно обратното. Да не говорим, че никак не обичам да си сменям работата често.
Така, че съм доволна.
Денят почна добре.
Но вечерта всичко пак тръгна на зле. Издразнена съм напоследък, изнервена и по - добре не говорете с мен и не ме дразнете. И най - тъжното е, че моето семейство не ме познава достатъчно добре, за да ме усети кога съм в тези моменти. Скарахме се (макар и съвсем тихо) за разни неща и аз много се ядосах. Сетих се за предния ми пост в блога. Излезнах и не се прибрах. То за какво ли и да го правя. И цяла вечер лежах. Накрая пак заспах късно, защото гледах тв, но на сутринта ранното ставане не ми се отрази чак толкова зле.

Иначе идния уикенд започват лекциите от моя 2-ри семестър по бизнес администрация. Имам да взимам и 2 изпита от предния, на които не се явих тогава. И това малко ми тежи. През ноември съм на лекции, декември съм в сесия. Изобщо...весела работа. Няма скука! Не знам кога ще работя втората работа. Просто и при най - голямо желание не виждам кога ще мога да намирам време. Все пак искам и да си почивам понякога.

Но още не съм го мислила това. На 1 ноември ще ходя на откриването на едно модно шивашко ателие, което ще бъде голямо събитие с много и все интересни хора, може би предимно чужденци, не знам. В събота съм на рожден ден и не знам как ще отида в неделя на лекции, защото се очертава доста голямо парти с неясен край :-)
Ами това е от мен, май да лягам най - добре :-)