Приятна среща

Една приятна среща днес усмихна малко сивият ми ден.
От вчера съм малко по - зле, защото вече вдигам температура по - често, имам хрема, говоря на нос. Но за всичките дни от събота (когато се разболях) до сега съм изпила един Нурофен и то днес, когато вече нямах никакви сили. И не смятам (за сега) да пия други неща. Ще видя как ще се оправя.
Днес си тръгнах на обяд от работа, отидох само да посвърша някой неща, защото два дни не бях ходила. А Гери ми се обади сутринта да ми каже, че ще идва към София и се уговорихме да се видим. Ужким за малко, ужким за малко и се прибрах в 8. А ставайки сутринта не си оправих леглото с идеята като се прибера на обяд директно да си легна.
Тоооолкова хубаво си поговорихме днес. Изкарах си чудесно. Само да не ми беше лошо. Много странно обаче, 2 часа съм добре, 2 зле. Обливат ме някакви топли и студени вълни. Гърлото ми дразка, това подсмърчане ме измори вече. Таа, ходихме до Скай Центъра, ужким, защото аз исках да отида до Етере, да видя един панталон, такъв по - дебеличък за зимата. Накрая Гери си купи пола и блуза, а аз едвам, едвам в последния магазин си купих две блузи. После взехме Иво и седнахме в Хепи да хапнем. И там като се заразговорихме, покрай Иво толкова интересни неща, че можехме още 3ч. да откараме там. Обади се Ваня и се държа доста ревниво. Но тя винаги е ревнувала Иво от нас, което всеки път ме учудва! Както и да е. После с Гери посвършихме малко работа и то стана 6,7 ч. Тъкмо ужким си тръгнахме и спряхме да пием кафе във Вип стрелбището в Мусагеница. И там дрън, дрън, дрън, много интересно. Не бях виждала Гери толкова отдавна, а толкова много я обичам и много ми липсва! А и с Ивчо напоследък много хубаво си говорим. Не знам, но сега като се съберем тримата ме обзема някаква носталгия за хубавите стари времена, в които все някъде се шматкахме.